Ограбва ли яслата част от потенциала на детето - и още полезни съвети за първите години

„Приказките, които поднасяме на детето, са духовна храна, с която подхранваме вътрешния му свят. Те са парашут, с който детето плавно се спуска в действителността по щадящ психиката му начин. Отговорност на възрастните е да подбират образите на децата: до 7-годишна възраст да са добри, до 14-годишна – да са красиви и до 21-годишна да са в търсене на истината. В този контекст детето се нуждае от приказките. В този голям свят приказките му дават сили по пътя му на главен герой на собствения му живот. Дават му увереност, че ще се справи, доверие, че има добро и помощ. Те носят спокойствие на детето и стабилност на психиката му. Въображението и духовната връзка са ключът към това да са творци на собствения си живот. Това е ключът към собствената им свобода. Свобода на съзнанието. В тази връзка преди близо двадесет години не давах да се гледат екранни образи у дома, всеки ден се разказваха истории и се четеше, стимулирах към движение и от перспективата на времето потвърждавам, че отново бих избрала този път и го препоръчвам“, казва Любов Миронова, магистър по предучилищна и начална педагогика, дипломиран учител по икономика. Завършила е курсове по Монтесори педагогика, Валдорфска педагогика и сугестопедия. Обучила хиляди учители, родители и деца, написала няколко книги, създала център за работа с деца и родители. Миронова е сред визионерите за промяна на образователната система в България. А своята представа и цялостна концепция за грижа, възпитание и обучение на деца нарича „Озарена педагогика“.

По време на Форум Българския дух през вековете в Раювски кромлех тя изнесе лекция на тема: Посланията и кодовете на Мъдростта в приказките. Авторката на книгата „Пътеводител в света на приказките“ казва, че приказките са за приспиване на деца и за събуждане на възрастни. „Приказките са пристан на човешката мъдрост защитена от ветровете на времето и през приказките до нас достигат посланията на предците ни. Посланията на предците хилядолетия са се движили през устно творчество – основно то е било в рими също така е имало пословици, гатанки и приказките са се разказвали до 19 век за възрастни. Не е имало приказки за деца, тоест приказките, които познавате като „Червената шапчица“ са били създадени за възрастни - от възрастни за възрастни“, казва Миронова.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

ОВУЛАЦИОНЕН КАЛКУЛАТОР

Едно от най-важните ѝ послания е, че приказките дават връзка на детето с духовния свят, с духовните му водачи. Дават му и увереност, така че независимо от изпитанията, да стане и да продължи по пътя си на герой до достигането на щастлив край. Тя съветва родителите да учат автентични приказки, записани от фолклористи, за да предават завет и мъдрост. „Учите, учите и един ден, когато ги разберете ги разказвате на децата. Защо ги учим? Защото, за да можеш да разкажеш приказка ти трябва да си я стоплил с душевните си сили. Братя Грим например все едно са замразили едни приказки като пици във фризер с думите, които са използвани тогава и ние ги намираме, изваждаме ги и разбира се не можем да ги прочетем така на децата - механично. Ние трябва да ги одухотворим, да ги изпълним с жизнена енергия и да ги поднесем вкусни – като душевна храна на децата. Защо разказваме, а не четем? Заради устното слово – когато четете приказка може да си мислите за мача, който започва след малко или „айде да заспива, че да пусна пералня и да си оправя ноктите“. Може да четете и да си мислите за нещо друго, обаче не може да разказвате и да мислите за нещо друго. Четенето помага да хитрувате и тогава децата като хванат, че хитрувате какво правят? Не заспиват. В момента, в който вие разказвате и сте сто процента отдадени на детето, то усеща този сърдечен контакт, има този душевен обмен и се успокоява. Тогава детето спокойно излиза, за да отиде в астралния свят и да си почине.

Пускането на филмчета е голям бич за малкото

Има много видове четене, както и много видове разказване, но има и нещо, което е голям бич за малките – това е пускането на образи от филмчета. Така че както искате разказвайте, ако ви мързи да разказвате, тогава четете, но не им пускайте филмче, защото образът от филмчето може да бъде по-страшен отколкото психиката на детето може да понесе и то ще получи травма. Ако разкажем „Вълкът и седемте козлета“, всяко дете ще има различно страшен вълк, но нито едно няма да бъде травмирано, защото няма да е видяло вълка и всеки вълк е страшен според степента на психиката на детето. Обаче ако пуснем филмче, има голям шанс една част от децата да не могат да понесат този вълк, който виждат. Вторият проблем с филмчетата е че така унищожавате най-важното качество на децата – да достигнат до духовния свят – въображението. Въображение се развива към шестата година и половина – седмата до осмата основно. И ако вие сте задръстили ума с информация, която е излишна през екрани и детето е блокирано и ако то получава постоянно готови образи, няма да може да изгради образ.

През първите седем го запознавайте
с доброто в света

Много е важно да поднасяме приказките внимателно и да ги спуснем като с парашут в този свят, без да изнасилваме психиката. Сега има една мода сред родителите да срещат децата с реалността от малки и им пускат да гледат новини. Всъщност по този начин те изпържват ума на това дете и разбиват психиката му като вкарват вътрешна нестабилност. Оттам насетне химическата индустрия ще е много благодарна за цял живот на тези родители. Затова е добре да внасяме стабилност и сигурност в живота на децата и първите седем години да ги запознаем с доброто в света, да създадем здраво физическо тяло, много приказки и във втория възрастов период да ги направим емоционално стабилни и уравновесени – между първи и четвърти клас – там вече ще се срещнат с приказки, в които героят изпитва страдание, каквато е да кажем Рапунцел или каквато е Пепеляшка. Тогава вече душата е подготвена да преработва такива приказки. Към пети клас ще се срещнат с „Грозното пате“ и след това на 12 г. ще се еманципират и ще ни отблъскват. Ще кажат, че искат приятелите да са най-важните хора в живота им и ние сме едни стари хора със стар модел дънки и трябва да се махнем от пътя им. После идва пубертет и ако сме си свършили добре работата през първите 12 години то пубертетът минава относително поносимо. След това следва един дълъг следпубертет и той минава относително поносимо и там някъде по едно време просветва. За съжаление сега просветването се забавя, защото от „хотел мама“ мъжете се местят в „хотел любима“ и в зависимост от това коя пере с по-хубав перилен препарат се удължава процесът на просветване. Така че е важно чрез приказките ние да сме създали най-добри условия детето да достигне до духовния свят. Ако успеем значи между 4 и 12 години сме се трудили абсолютно осъзнато“.

По думите на Миронова, това което се случва в последните 200 години е свързано с индустриалната революция и писменото слово, които замразяват приказките и устната реч изчезва от ежедневието ни. Тази индустриална революция въвежда индустриалното образование, в което едни хора отиват в учреждения, които имитират фабрики, казват им - училища. Работят на смени като работници, седят и изпълняват команди на човек, който не е началник, а учител, той седи на подиума и казва кога да сядат, кога да пишат, кога могат да отидат до тоалетна и така се готвят да станат добри работници. Но всичко това не непременно помага да се отиде до духовния свят и да се развиват значими личности и в тази връзка ние имаме още по-голяма отговорност към децата – да им разказваме повече приказки, да ги стопляме с душевна храна и да създаваме най-добри условия в тях – да може светлината, духовността и красотата да се разгърнат в пълния си потенциал.

Да го дадете на ясла е като да се ампутира
част от потенциала му за цял живот

„Най-важните години в живота на детето са първите три. Ако сте решили да имате дете, така си организирайте живота, че три години да му се посветите“, препоръчва още Любов Миронова. „Майката като утроба да обгърне детето си с грижа. Да разчита нуждите му през дарения ѝ от природата майчин инстинкт. Бащата като щит да отблъсне света около майката и детето. Да осигури най-добри условия тя да се посвети на него. В днешно време хората нямат по дванадесет деца. Често имат по едно, някои по две, рядко по три. Ако няма майка или майката не може, не иска, изтощава се или я мързи, любяща грижовна баба или детегледачка може да поеме отглеждането в този период. Един възрастен полива едно дете три години с времето, вниманието и енергията си. Това не означава, че той и детето са в изолация. Означава, че му се е посветил и е поел отговорност. Да се даде дете на ясла, е като да му се ампутира част от потенциала и капацитета за цял живот. За този първи възрастов период – от 0 до 3 години важи много точно поговорката „Нужно е цяло село, за да се възпита едно дете“. Много хора помагат на майката“.

Относно текстовете, които трябва да четем на най-малките Миронова съветва да наблегнем на ритъм и сигурност. Това е възрастта, където традиционното родителите се състезават кой най-много книги ще купи и претендира, че ще прочете. „С годините в работата ми с родители и разговорите с тях те го правят от най-добри намерения, с любов. Но на практика вредят на децата си от липса на идея какво друго могат да направят и защо. Тъй като това е обикновено възрастта, в която най-много се объркват нещата с приказките и след това, като се е тръгнало накриво, така си върви“.

Според Миронова до идването на Аза у детето – около 2,5 – 3-годишна възраст приказки няма. Това е времето за римушки, верижни истории, назоваване, игри с пръсти, песни, броилки, залъгалки, стихчета, истории от две-три изречения, измислени от родителя по красива картина или драматизирани с плюшена играчка, битови истории в три-четири прости изречения. От детето не се очаква да ги казва, помни, пее. От него се очаква да се смее, да им се наслаждава и с подражителните си сили да имитира движенията както на говорния апарат, така и на тялото, които ние правим, докато му ги поднасяме (вдигаме ръце, клякаме, пляскаме…).

Гальовните думи на майката
са живителна сила за малкото

През този период детето е обърнато навътре да координира органите и системите си. Има нужда от активно движение и здрав сън. Най-полезни за него са изпълнените със сърдечна енергия гальовни думи на майката. Дори и да не са изпълнени с дълбока интелектуалност и житейски смисъл, те са живителна сила за него. Например: „Бузанчо, какво е станало тук?! Нова гънчица имаш на баджачето. Дай я да я нацелувам. Дай пак. Дай пак.“ И следва гушкане, ласки, целуване, смях, сърдечност, заедност.