Любка Кумчева я знаем като “дежурния синоптик” от ТВ-екрана и радиоефира. Казва, че тогавашната “нагледна агитация” е вършела не по-лоша работа от съвременните шарени спътникови снимки на циклони и антициклони. Навремето картата се е рисувала на ръка, прогнозата се е учела наизуст и се представяла винаги на живо, а облеклото, прическата и гримът на синоптиците са били тяхна грижа, спомня си Любка Кумчева…

Като се кача в трамвая, децата започват да хихикат и да се побутват. Било ми е криво, когато прогнозата не се сбъдне и чуя около себе си разни подмятания… Телевизионната известност не промени с нищо характера ми. Продължавам да се возя на трамвай.

Любка е второто от трите деца, родени в рамките на четири години от майката Лидия и бащата Димитър (тогава съответно на 20 и 22 год.).

Родила съм се със секцио. Майка ми е била бременна в третия месец с мен, когато й открили заболяване и й направили операция. Много се е притеснявала да не се роди някое “повредено” бебе, но лекарите я успокоили, че няма опасност. Наричали родителите ми “асеновградските Ромео и Жулиета” заради голямата им любов. Баща ми е от този край. Запознали се още като ученици и до днес се обичат, макар и прехвърлили 80-те.

Детството на трите деца преминава в непрекъснато местене. Братът се ражда в София, Любка – в Асеновград, а третото дете – Нареченски бани. Чак след това семейството трайно се заселва в София.

Всъщност съм израснала в Захарна фабрика. А през ваканциите ни водеха в Асеновградско. Там, на река Чая, дядо ни имаше крайпътен хан. Беше много романтично. Сред първите ми детски спомени е как една пролет река Чая придойде. Със сестра ми играехме долу на брега и някой извика: “Бягайте-е-е, Чая иде!” Беше като стена – кафява, подмяташе камъни и клони.

Родителите на Любка Кумчева работели в сферата на счетоводството. Никое от трите деца обаче не наследило тази професия.

Когато и тримата вече бяхме ученици, майка ми реши да поработи малко, за да си купи кожено палто. И като започна, цял живот не спря. Така и никога не си купи кожено палто! Майка беше безупречна счетоводителка, макар и без мерак. Родителите ни започнаха от нулата, без нищо, и до днес семейството ни не е кой знае колко забогатяло. Отношенията ни са добри, тъй като нямаме какво да делим. Не сме разглезени, сигурно защото младите родители са по-строги. Самата аз станах майка на 41 години, след като вече смятах, че не мога да имам дете. И много съм го глезила…

Синът на Любка Кумчева – Антон, на 19 години, не възнамерява да поеме професионалния път на майка си.

Това, че го родих късно, не ме направи по-опитна майка. Бях направо безпомощна, въпреки житейския опит. Изписаха ни в петък, отидох при майка ми, за първи път една сестра изкъпа бебето и през уикенда майка се занимаваше с повиването. Но в понеделник се наложи да отиде на работа. Каза: “Нищо няма да правиш, само ще го кърмиш и ще чакаш да си дойда!” Останах сама, обаче положението стана напечено и… натопих нааканите пелени в умивалника. Държа си корема и се смея с глас…
В “Шоуто на Слави” гостуваше едно семейство със седем деца. Изглеждаха щастливи. Хубаво е в дома да има повече деца…

Как става метеоролог
Учителката й по литература се огорчила, че Любка няма да се насочи към българска филология, а към модерната тогава атомна физика. “Недей да кандидатстваш тази неподходяща за жени специалност”, разубеждавала я и учителката по физика. Любка обаче упорствала (тя е зодия Козирог!). Първият изпит бил точно на рождения й ден – 8 януари: “Оказа се далеч по-сложно, отколкото си представях.” След първите три години се профилирала в специалност “Геофизика и метеорология”. Завършила и веднага я разпределили в Националния институт по хидрология и метеорология, където работи и до днес. Съпругът й също е хидрометеоролог.