Времето, през което сте бременна и млада майка, открива много нови възможности за обогатяване на социалния ви живот. Предлагаме ви разказите на три групи жени, които са намерили нови приятелки, след като са видели двете чертички на теста за бременност.



Хайде на училище
Таня Янева, 32-годишна, майка на Янаки, и приятелките й  Мирослава Николова, 28-годишна, майка на Яна, и Елена Симеонова, 25-годишна, майка на Алекс

Таня: И трите бяхме бременни в 7-ия месец, когато за първи път посетихме училището за родители на „9 месеца” в София. Заведението, в което то се провеждаше, беше пълно и нямаше къде да седна. Помолих Мирослава да се присъединя към тяхната група и те ми освободиха един стол. Сприятелихме се бързо.
Първо се роди бебето на Елена. Когато разбрах, се разплаках от радост. Знаех, че скоро и аз щях да прегърна моето малко съкровище. След раждането на Янаки бях толкова заета, че цял месец почти не излизах. Чувах се само с Елена и с Мира. Споделяхме едни и същи проблеми. В този период единственото, за което мислех, бе бебето. И двете ме разбираха много добре. Благодарение на тях преодолях бързо следродилната депресия.

Знам, че съм намерила приятелки за цял живот. Говорим си, обменяме опит, даваме си съвети, споделяме и се учим една от друга.
Мирослава: Преди раждането на Яна се виждах с приятели, които вече имаха деца. Когато те постоянно говореха за тях, се чудех нямат ли друга тема за разговор. Сега вече разбирам, че след появата на бебето то е най-важното нещо на този свят и нищо друго вече не е от значение.
Елена: Първите седмици след раждането бяха ужасни. Изпаднах в паника. Кърмех Алекс през три часа и почти не спях. Страдах от тежка следродилна депресия. Тогава се обадих на Мира и Таня и ги помолих да ми помогнат. Благодарение на съветите им се преборих с проблемите.

Интернет приятелки
Николина Атанасова, 36-годишна, майка на Николай, и Мария Димитрова, 31-годишна, майка на Борис
Николина: С Мария се запознахме в един от най-големите интернет форуми за бъдещи и настоящи родители. Известно време си разменяхме лични бележки и след това решихме да се видим. Допадна ми стилът й на писане. Разбрах, че имаме много общи неща, а и живеем в един квартал. Срещнахме се в едно кафене и много се харесахме. Решихме да си създадем блог, в който да описваме бременността си. Беше интересно, защото постепенно нашият онлайн свят започна да се посещава от много бъдещи и настоящи майки.
Към края на бременността получих кървене и се наложи да вляза в болница. С Мария поддържах връзка чрез Интернет. По този начин не бях сама в този така труден период. След раждането на Николай вече съм по-заета и нямам достатъчно време, за да излизаме на разходки, но продължаваме да се виждаме. Говорим си чрез Skype и продължаваме да пишем в блога и във форума.
Мария: Беше истинско щастие да се запозная с Николина. Тя знае толкова много за бременността и майчинството. Благодарение на нея бях спокойна и уверена през 9-те месеца. Николина беше до мен, когато резултатът от биохимичния скрининг показа, че има риск детето ми да е болно от синдрома на Даун. Тя държа ръката ми по време на амниоцентезата. Сподели радостта ми, когато безпокойството се разсея.

Консултация и за мама
Ани Юрева, 23-годишна, майка на Симеон, и Деница Захариева, 24-годишна, майка на Михаела
Ани: Децата ни бяха на един месец, когато се запознах с Деница в детската консултация. Не познавах други майки и се притеснявах. Исках да създам нови приятелства. Бях много уплашена, защото за първи път извеждах Симеон навън и се страхувах да не настине. Да си майка не е лесно, особено в началото. Липсата на сън, умората, притесненията… ти се отразяват. Имаш нужда да поговориш с някого, който има същите проблеми. С Деница се сприятелихме много бързо. Децата ни са родени на един и същи ден. Тя знаеше точно какви перипетии срещам със Симеон. Първоначално се виждахме само в детската консултация, но след това си уреждахме срещи в близкия парк и излизахме на разходка. Вече обмисляме дали да не направим и група за подкрепа на настоящи майки в квартала. Ще се събираме веднъж седмично и ще споделяме проблемите си.
Деница: Преместих се в София преди две години и не познавах никого. Месец по-късно забременях. Раждането на бебе променя живота ти драстично. Ето защо всяка жена се нуждае от подкрепа и от хора около нея, които я разбират и съветват.
 
Подготви:
Мая Пламенова