Нери Терзиева се гордее с новото “бабо Нери”, както се обръщат към нея от една година, и иска първородният й внук Тото да бъде възпитаван в свобода и нежност. (Цялото й име е Нериман, което означава “нежност”). На 11 месеца малкият вече ходи, много е палав и първата дума, която е произнесъл, била “лампа”. Според бабата има нещо Диогеново в това бебе...

Родена съм в 7 и половина заранта в една люта зима на 21 февруари. Майка ми отишла сама до родилния дом по терлици, защото те по-малко се хлъзгали. Баща ми бил в командировка в едно село и научил щастливата новина чак като се върнал. За съжаление не са ми правили прощъпалник, но сега на бебето Тото ще му правим. Ще компенсираме всичките липси чрез него. (Смее се – бел. авт.) Дъщеря ми се казва Антония и стана майка на 25 години. Като бебе тя беше по-кротка от Тото, сигурно защото той е мъж с буен нрав. Решили сме нищо да не му забраняваме! Това е ключът във възпитанието на децата днес – трябва да им се дава свобода. Гледам дъщеря си и сякаш се уча на майчинство от нея. Тя е прекрасна майка. Много хубаво го възпитава, оставяйки го да избира сам. Сега като гледам бебето, си спомням как тя проходи. Беше на годинка и няколко дни, помня мястото – на площада до градския фонтан в Пловдив. Самата аз съм проходила късно, на година и два-три месеца. Сигурно заради това, че нямам прощъпалник, много често падам и днес...

Към това, което е била или е направила, Нери Терзиева няма отношение като към фетиш. Не пази например нито един запис на новините си по телевизията. Има и твърде малко снимки от детството си.

Изглежда социалният ни статус като семейство не е позволявал да си правим много снимки. Тази, която давам за “9 месеца”, съвсем случайно я откри дъщеря ми в някакъв стар семеен албум. Родена съм във Велинград, но не съм живяла там. Израснала съм в Асеновград. Имам брат с година и половина по-малък от мен – Бейзат. Много се биехме, защото ни е малка разликата в годините. Той беше по-силен и аз по-често му отстъпвах. Сега се обичаме страшно. Бейзат е инженер по слаби токове.

Родителите
Цял живот и до ден-днешен шестимата братя на баща ми Хюсеин и тяхната сестра отглеждат тютюн – садят го, берат го, сушат го и чакат да се продаде. Бедни хора. Баща ми е от Ардино, учител, и най-малкият му брат също е учител. А майка ми Сафие над 35 години работеше на конвейера в шивашко предприятие, което сега е “Брилянт Пловдив” – пришиваше якички. Тя много мразеше, когато вечер аз слушах новини, да надувам силно радиото, понеже главата й бучеше от машините. Искам да заведа мама да види как изглежда нейният завод, който наскоро беше приватизиран. Тя заедно с четирите си сестри е станала шивачка на 12 години. Леля Цвета, една много благородна жена, която после избягала в Америка, ги обучавала в занаята в тогавашното село Лъджене, по-късно станало Велинград. Помня как мама ме водеше като малка при другите й колежки. Много се радвах, защото ми разрешаваха да вземам малки цветни панделки и с тях да правя разни магии в клас или да ги подарявам на съученички. Най-големият лукс беше да имаш розова панделка. Мама даваше парченца платове, а аз правех панделки за приятелките си. Винаги се връщах от фабриката цялата омотана в конци.

Първи играчки
Керамична стомничка за 10 стотинки от баба ми. Помня как хубаво миришеше на сапун нейната шамия – бяла кърпа, с която се забражда цялата глава. И помня как ме доближаваше, целуваше ме и ми даваше стомничка за 10 стотинки. А ние с брат ми после ги трошахме тези стомнички…

Традициите
Родът ми е съставен от мюсюлмани и християни. Ние сме абсолютното огледало на толерантна България. Освен това по разклоненията на рода вече имаме и католици, и будисти – една шарена компания. А шареното е най-прекрасният цвят. Всичко честваме заедно и Байрямите, и Великдените... Един братовчед на мъжа ми е будист, женен за новозеландка. Началото на тази шарения поставих аз на 24-годишна възраст с моята сватба. На родителите ми им беше трудно в началото да възприемат, че се омъжвам за християнин. Посърдиха се шест месеца, посърдиха се, а после се роди дъщеря ни Антония и им мина. Подписахме с Евгени тайно в Пазарджик – всъщност това беше двойна сватба, понеже нашите кумове се ожениха в същия ден, а ние станахме техни кумове! Те са Гълъб и Анета Ковачеви. Тя е актриса, а той – лекар и поет, който си остана най-добрият училищен приятел на мъжа ми.

Медицина, тютюн и журналистика
Дъщеря ми Антония носи името на баба си Донка – моята свекърва. Внукът ми Тодор е кръстен пък на моя свекър – Тодор Тодоров, известен лекар, завършил анестезиология във Франция, който през 1949 година успял да се пребори с туберкулозата в Пловдив. За съжаление и свекър ми, и свекърва ми вече са покойници. Бяха прекрасно семейство с двама синове, големият от които ми стана съпруг. Тя беше математичка, но се бе посветила на мъжа си в неговата медицинска кариера. Съпругът ми Евгени е роден в болницата, сред туберкулозните. После обаче семейството се преместило у леля му, за да отрасне детето на по-безопасно място, далеч от заразата. Евгени е журналист като мен, а девер ми е лекар. В моето семейство всички са тютюнджии, а в неговия род (от Клисура) четвърто поколение все лекари – така че, ако нещо закъсате, обаждайте се. (Смее се – бел.авт.) Антония и зет ми Иван Бургов завършиха зъботехника…

Професията
От много малка мечтая да съм журналистка. Като ученичка се вдъхновявах от Асеновград – от духа на малкия град, който те заразява с чувството да си гражданин, да участваш в обществените проблеми. В гимназията ни стимулираха много да се изявяваме. Имахме прекрасни учители като моята класна Генева и директорката Тошева – и двете литераторки. Още в седми клас написах първата си дописка за местния вестник, беше очерк за едни жени килимарки, които ръчно тъкат китеници. Години по-късно кандидатствах журналистика и влязох за удивление на баща ми – от 2000 кандидати приеха само 14. Аз бях вътре още при първото класиране. Знам какво е да ти забраняват да кандидатстваш това, което искаш. Той искаше да стана лекарка – сигурно е предчувствал, че ще вляза в докторски род...

Числата на Нери Терзиева

  • 1952 (година на раждане)
  • 120 (толкова са километрите от София до Пловдив, които тя непрекъснато изминава, понеже съпругът и семейството на дъщеря й продължават да живеят в Пловдив)
  • 15 (толкова са годините, които посвещава на работа в Пловдивския телевизионен център)
  • 29 (под този номер на улица “Сан Стефано” се намира сградата на БНТ, в която Нери Терзиева три години води телевизионните новини)
  • 2 (под този номер на булевард “Дондуков” се намира сградата, в която Нери работи като прессекретар на президента Петър Стоянов в периода 1996-2002 г.)

    Местата на Нери Терзиева

  • Гимназията в Асеновград (открива словото)
  • Факултетът по журналистика (открива телевизията)
  • Ефир 2 (открива пионерството)
  • Европеистика (студентите й от Софийския университет откриват чрез нея драматургията в ТВ-журналистиката)
  • Овергаз (шефът й Сашо Дончев открива истинската си същност, след като тя като PR му прави най-точното определение: “газов романтик”)