До 6 години децата не бива да ползват мобилни телефони, таблети, компютри и да гледат дълго телевизия.

Глобалната мрежа свързва хората от различни краища на света, помага им да общуват, бързо ги информира и съвременният човек вече не може да си представи живота без компютър и телефон. Всеки трябва да е наясно с целите си и да знае как да използва интернет, без това да му навреди. Иначе е възможно да се стигне до пристрастяване и зависимост, както е с наркотиците и алкохола. Това важи с пълна сила особено за малките деца. Родителите не бива да използват компютрите, телефоните, таблетите като заместител на играчките и забавление за децата си, съветва психологът  Моника Балаян, преми­нала обучение при най-добрите специалисти в Русия, Германия, Холандия, Франция, САЩ.

„Имам наблюдения и сериозни примери от реалния живот за т.нар. „синдром на геймъра“ – споделя тя. – Познавам семейства, чиито деца  са постоянно пред компютъра и в интернет, играят на игри, „чатят“ постоянно, забили нос в телефоните си.“ Моника, която пре­подава смехотерапия и е автор на ефикасни програми за оздравяване, подмладяване и усъвършенстване,

дава примери от практиката си за няколко деца на различна възраст.

Първото е момченце на 4 години, чиято майка  ходи на работа, заета е и не разполага с достатъчно време да се занимава с него. То прекарва доста време в гледане на телевизия и електронни игри. В един момент майката забелязва странности в поведението на сина си. Детето е затворено, замечтано, не му се говори. Не се обръща, когато го викат, бавно реагира. След консултация със специалист не се установява нищо патологично. Лекарката признава, че има и други пациенти със същата симптоматика и пита майката дали детето гледа телевизия, дали има таблет. После  препоръчва постепенно да се ограничи до минимум гледането на анимационни филми и електронните игри на момчето постепенно да се спрат. Съветва родителите и близките да общуват повече с малкото, то да се среща по-често с други деца, да играе навън. Лекарката обръща внимание, че малкото не бива въобще да гледа телевизия, защото тя влияе на мозъка му и го променя. Децата престават да възприемат истинската реалност и предпочитат тази от телевизора – с много картинки, които бързо се движат, с ярки цветове и звуци. Светът наоколо им изглежда по-бавен и мозъкът на децата сякаш отказва да го възприема. Телевизията, компютрите, таблетите влияят така на всички малки деца.

Макар и трудно, майката успява да промени заниманията на сина си, да му обръща повече внимание. След около месец поведението на детето започва да се подобрява, а тя осъзнава, че е допуснала грешка, като е оставила сина си да се забавлява с електронните игри. Сега полага усилия да въведе детето в живата реалност с истински емоции и действителни случки. Води го на спорт, учи го да рисува, да прави фигури от хартия, да общува с други деца.

За съвременните малчугани е характерно, че бързо и с лекота се научават да използват компютрите, споделя наблюдения Моника. Когато едно такова дете е прекарало известно време пред монитора, наблюдателната майка лесно може да разбере това по поведението му, което се променя. То става нервно, плачливо, капризно, невнимателно, с нарушена концентрация, агресивно, забравя да отиде в тоалетната и е възможно дори да се напишка. Компютърът зомбира детското съзнание.

Второто дете е 13–14-годишно момиче. То е активно, творчески настроено, бързо действащо, с удоволствие се занимава с домашни работи до момента, в който му купуват хубав телефон. Тогава започва да прекарва часове в разговори с приятели, във Фейсбук и Вайбър. Резултатът отново е  намалена концентрация, налага се по няколко пъти да й се казва едно и също, за да достигнат думите до съзнанието й. Действията й се забавят, реакциите и мисленето – също. Когато някой й каже нещо, тя отговаря след известно време. „По този начин може да се държат хората над 80–90  години, но не и младо момиче – категорична е Моника. – Наблюдавах я как се държи преди да има телефон и след това и трябва да подчертая, че разликата е огромна.“ Когато човек не може да се съсредоточи, има редица причини, свързани с мозъка.

Третият случай се отнася за тийнейджър, пристрастен към компютъра и телефона от дете, което по никакъв начин не може да се раздели с тях. Сега е на 25 години, няма приятели, не може да учи в университета, защото не успява да се концентрира, не е в състояние да работи нормално, не живее в реалния свят. Ако го накарат да занесе документ от един офис в друг, той задължително по пътя го губи или го забравя някъде. Даже няма спомен къде може да се е случило това. Баща му прави всякакви опити да го приземи, за да помага в семейния бизнес. Опитва се да го отдели от компютъра за известно време, но не успява. Младежът сам съсипва живота си, а е красив, абсолютно неадаптиран към съвременния свят. Когато баща му се опитва да му обясни някои неща, свързани с работата, той просто не го разбира. Няма си гадже, липсват му приятели, с които да се вижда. Общува само чрез компютъра. Единственият изход при него е да се сведе до минимум използването на техниката.

Ето защо е наложително малките деца да се предпазят от въздействието на компютрите. Далеч по-здравословно за тях е да общуват повече с реални хора, със свои връстници, да играят на чист въздух.  

Компютърният свят така е създаден, че за всеки клиент се води борба, за да бъде спечелен и задържан. Всичко е изчислено така, че човек да пребивава колкото може по-дълго време в тази мрежа, подобно на жертвата, уловена от паяжината. Не е нормално момчета и момичета да седят близо един до друг и да общуват чрез телефоните си. Едно е да играеш с приятели, които вече познаваш, и съвсем различно е да общуваш с непознати посредством компютъра.

Всичко тръгва от родителите, които трябва да възпитават малките и да ги насочват. Децата искат мама и татко да общуват повече с тях, а не да ги отглеждат с телефони и таблети.

До 6 години децата не бива да ползват мобилни телефони, таблети, компютри и не бива да прекарват много време пред телевизора – най-много до половин час на ден, препоръчва психологът. По-добре е да им се купуват и четат книжки, да рисуват, да си играят с играчки, да майсторят нещо с хартия, пластилин, лего, което развива сетивата им. Полезно е да се водят на куклен театър, в планината, да играят с връстниците си. Изисква усилия да се осъществи, но е важно да се пази здравето на децата и те да не се превръщат в жертва на глобалната мрежа. Има достатъчно време да се научат да работят с компютри, когато поотраснат. „Впечатлена съм от Ирландия, където в препълнено с хора кафене в почивен ден нямаше нито един човек, който да гледа в телефона си, както е у нас – казва Моника.  – Хората си общуваха един с друг. В ирландските пъбове танцуват, пеят и се забавляват, но без телефоните си. Дори непознати хора се сближават и се радват на общуването си.“

Текст: Феодорина Ляскова 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ