Ако младото момиче не е направило своя избор за бъдещ съпруг до Лазаровден, то имало тази възможност на следващия голям народен празник – Гергьовден.


Във всяка черква можем да се помолим пред иконата на светеца. По традиция той е рисуван като воин на бял кон, който забива копие в устата на ламя. Според легендата той помогнал на беден човек, чийто единствен вол бил умрял. Когато се оплакал на светеца от сполетялото го нещастие, той му казал да се прибере вкъщи. За всеобщо удивление там в обора го чакало живо неговото любимо добиче. Именно затова се приема, че денят на Св. Георги е българският празник на овчарите и стадата. С него се свързва и плодородието по нивите и полята.

Навремето, а и досега на Гергьовден в някои къщи се коли курбан в чест на светеца, като се избира първородно агне. То се украсява с цветен венец на главата и със запалена восъчна свещ. Преди ритуала задължително му се дава да близне сол, което е символ на ситост и плодовитост, и да хапне свежа зелена трева – благопожелание да има винаги добра паша за стадата. Кръвта на убитото животно се излива в реката – за да тече богатството към дома. Може да се излее и върху мравуняк с пожелание овцете да бъдат многобройни като мравките. Някои я изливат на нивата или в градината с пожелание посаденото там да даде изобилен плод.
В Северна България в съда с кръвта на агнето са слагали коприва и запазвали част от нея, като по-късно я употребявали за лечение на обриви и други кожни заболявания. Навсякъде с тази кръв мацвали по бузките на децата за здраве и сила през годината.

На този ден хората задължително ставали много рано сутринта, още преди изгрев слънце. Всички отивали на ливадите около селото и се измивали със сутрешната роса от тревите и растенията. Това се е правело, за да са през цялата година ранобудни и свежи през деня. Смятало се е, че в навечерието на Гергьовден росата има лековити свойства. С нея са замесвали тестото за обредните хлябове и са подквасвали млякото. Болните се изкъпвали в лява вода (на място, където водата на реката се завърта наляво), провирали се под корените на старите дървета, връзвали на поясите си върбови или дрянови клонки за здраве. На връщане към селото всяка мома набирала полски цветя и билки, от които правeла китка. По обяд тя занасяла тази китка на реката, където се събирали всички нейни приятелки и връстнички. Малко момиченце в бяла риза заставало по средата на насъбралото се девическо множество, държейки в ръце голям меден котел с прясна вода. Покривали главата му с плътна кърпа, така че да не може да вижда. След това всяко момиче оставяло своята китка в котела, като тайно си пожелавало нещо. Като се изредели всички, откривали очите на детето и то започвало да вади една след друга китките от водата. На всяка китка то наричало по нещо, свързано с бъдеща женитба – богат жених, пъстроок годеник, търговец, грижлив овчар, земеделец или занаятчия... След това  пускало китките по течението на реката. На известно разстояние от тази група чакали младежите от селото, но без да ги виждат. Всеки от тях, който хванел китка, можел да се надява на благосклонността на нейната притежателка.
Същия ден насред селото се играело голямо Гергьовденско хоро. В него участвали всички живеещи от околността. Това бил и един от редките случаи, в които традицията разрешавала на неомъжена девойка да се хване на хорото до неженен младеж. Едва сега младите успявали под звука на музикалните инструменти и песните да си прошепнат тайната на китките. А ако се случело така, че избраният младеж да е попаднал на китката на своята любима – вярвало се, че не може да има пречки за тяхната любов. Можело да се стигне дори и до уговаряне на годеж. Въпреки това младите трябвало да изчакат, за да чуят суровата и тежка дума на своите бащи. Често пъти те получавали категорична забрана – било поради стара вражда между двата рода, било поради различия в материалното положение на двете семейства. А малцина се осмелявали да пристъпят бащината воля, защото страхът от бащиното проклятие бил голям. Така в много случаи бързо пламналият и буйно разгорял се огън на любовта бил удавян в сълзите на несбъднати мечти.