“Тантрумът” - мистичното поведение, което навлиза в речника на родителите на малки деца обикновено след първата годинка. За предизвикателствата на родителите с детските истерии/избухвания разказва психологът Васимира Марковска. 

Какво означава “тантрум”? 
Думата идва от английски и представлява внезапен, неконтролиран изблик на интензивни емоции като гняв или фрустрация. Характерни са писъци, плач, инатене, неподчинение и понякога физическа агресия – ритане, удряне, блъскане, хапане. Тантрумите са най-често срещани при малки деца, но могат да се появят и при по-големи. 

В такива моменти родителите често си задават едни и същи въпроси: „Защо се случва това? Какво правя погрешно? Манипулира ли ме детето или просто не може да се контролира?“ Отговорът, колкото и да е изненадващ за мнозина, се крие не във възпитанието, а в развитието на детския мозък. 

Тантрумите са нормална фаза от развитието, свързана с незадоволени желания, свръхстимулация, умора или глад. Причината се крие в незрялата нервна система на детето и неговата все още ограничена способност да регулира емоциите си и да изразява нуждите си с думи. 

Емоционална буря
По време на избухване мозъкът на детето буквално преминава в режим на оцеляване. Частта, отговорна за мисленето, логиката и самоконтрола (префронталната кора), временно „се изключва“, а контролът се поема от амигдалата – центърът на емоциите и реакциите към заплаха. Затова в тези моменти обясненията, заповедите и повишаването на тон просто не работят. Детето не е в състояние да „чуе“ разума – то преживява емоционална буря. 

Когато родителят се опитва да успокои детето си с думи, всяка негова инструкция буквално е блокирана от детето. В момент на истерия то не може да обработва информация, да разсъждава логично или да следва правила. Именно затова говоренето, убеждаването или поучаването често не само не помагат, а дори удължават кризата. Като тук не говорим за неподчинение, а за биология. 

Как съвместният сън влияе на мозъка на детето през погледа на психолога Васимира Марковска

Роля на родителите
В тези предизвикателни моменти детето е особено чувствително към емоциите на възрастния. Ако родителят се напрегне, повиши тон или започне да заплашва, е много вероятно тантрумът да се засили. От друга страна, пълното игнориране също може да доведе до ескалация, тъй като детето отчаяно търси контакт и сигурност. 

Практически погледнато, всяка силна реакция – независимо дали е гняв, дълги обяснения или прекалено внимание – може неволно да подсили поведението и да направи бъдещите тантруми по-вероятни. Именно затова много родители изпадат в състояние на безсилие и отчаяние, когато чуят думата „истерия“. 

Добрата новина е, че тантрумите са временен период, който постепенно отминава. Още по-добрата новина е, че има начини да преминете през него по-леко и с по-малко стрес – както за детето, така и за Вас.

Как да реагираме по време на тантрум? 
1.    Запазете спокойствие – Вашето поведение е основният ориентир за детето. Равномерното дишане, меката интонация и бавните движения създават усещане за сигурност, дори когато думите не достигат до него. 

2.    Осигурете физическа безопасност – уверете се, че детето не може да нарани себе си или околните. Ако е необходимо, преместете го на по-тихо и безопасно място. 

3.    Умерено игнорирайте поведението – спрете да обръщате внимание на самото избухване. Това не означава да игнорирате чувствата на детето, а по-скоро да не подхранвате драмата с постоянни въпроси и коментари.

4.    Използвайте действия, а не думи – клекнете до нивото на очите му, подайте ръка, докоснете го нежно, ако това не го дразни. Тялото говори по-силно от думите. Тези действия ще създадат усещане за сигурност и спокойствие. 

5.    Изчакайте кризата да премине – когато емоционалната буря започне да отшумява, детето постепенно възвръща способността си да мисли и да слуша. Това е моментът да му предложите утеха и да му помогнете да назове чувствата си. 

6.    Разговор след избухването – едва когато детето е напълно спокойно, можете да обсъдите случилото се, да му помогнете да назове чувствата си и да потърси по-добри начини за изразяването им. 

Най-ефективната реакция всъщност е спокойното присъствие. Не е нужно да правите нещо специално – достатъчно е да сте там, стабилни и предсказуеми. Това помага на нервната система на детето постепенно да се върне към баланс. 

“Аз те виждам”
Утвърждаването също има силен ефект. Фрази като „Виждам, че си много ядосан“ или „Изглежда ти е трудно“ признават чувството, без да го засилват. Те показват, че детето е разбрано дори когато поведението му не е приемливо.

Какво обикновено НЕ работи?
По време на тантрум не е полезно да се опитвате да „поучавате“ или „обяснявате“; да заплашвате или наказвате; да правите опити за разсейване с телефон, таблет или храна; да повтаряте едно и също с повишен тон. 

Тези стратегии е по-вероятно да засилят кризата, но дори и да успеят временно да прекратят, те не учат детето на саморегулация и често водят до нови и по-чести избухвания.

Можем ли да предотвратим тантрумите? 
Напълно – не. Но можем значително да намалим честотата им. Помага да имаме предвидима рутина (сън, хранене, почивка); предварителна подготовка за промени („След малко си тръгваме от площадката“); даване на малки избори („С червената или със синята шапка искаш да излезеш?“); осигуряване на достатъчно време за свободна игра и активно движение.

Колкото по-сигурно и разбрано се чувства детето в ежедневието, толкова по-рядко ще има нужда да „се изразява“ чрез тантрум. Когато реагираме с търпение, спокойствие и присъствие, ние не само помагаме на детето да премине през момента, но и го учим на най-важното умение: как да се справя със силните си чувства.

Автор: Васимира Марковска

За автора:
Васимира Марковска е психолог, сексолог и хипнотерапевт с над 10 години професионален опит. Работи в Пловдив с деца (0+ г.), подрастващи, възрастни и двойки. Специализира в подкрепата при лични, семейни и професионални трудности – родителство, следродилна депресия, бърнаут, училищна адаптация, сексуални и партньорски предизвикателства. Завършила е бакалавърска степен по психология и магистратура „Приложна психология“, има допълнителна квалификация по сексология и множество сертификати за психодиагностика и терапевтични методи. Работи с класически и съвременни подходи – хипноза, арт терапии и групови сензорни занимания. Подходът ѝ е човечен, внимателен и ориентиран към дългосрочна промяна и вътрешен баланс.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ