Неизказаната борба: Разбиране и справяне с предродилната депресия

Бременността често се представя като време на чиста радост, сияйна кожа и вълнуващо очакване. За мнозина наистина е така. Но за значителен брой бъдещи майки този период може да бъде белязан и от дълбока, постоянна тъга, известна като предродилна или пренатална депресия. Това е сериозно състояние, което изисква разбиране, състрадание и признание, а не мълчаливо самотно страдание. Ще научим повече от психолога и наш гост автор Васимира Марковска.

Какво е предродилна депресия?
Това състояние не е слабост на характера или знак, че жената е „неблагодарна“ за бременността си. Това е реално медицинско разстройство. Първата стъпка към изцелението на което е просто да знаете, че то съществува и че не сте сами.

Предродилната депресия представлява разстройство на настроението, което може да се появи по време на бременност. Докато много хора са наясно със следродилната депресия, нейният предшественик често остава незабелязан, оставяйки жените да се чувстват изолирани и объркани от собствените си чувства.

Това състояние е по-често срещано, отколкото хората предполагат. Данните от последните години показват, че една на седем жени изпитва някаква форма на депресия или тревожност по време на бременността си. Важно е да се разбере, че тя е различна от нормалната умора, гадене или често срещани промени в настроението, причинени от хормоните на бременността. Предродилната депресия се характеризира с продължителна промяна в настроението, която надхвърля обичайните колебания и започва значително да влияе на ежедневието.

Как да разпознаем признаците?
Ако сте бременна или имате близка, която очаква дете, е важно да разпознавате основните симптоми, които не бива да бъдат пренебрегвани. Докато нормалната бременност е свързана с известно безпокойство, тези признаци са по-интензивни, постоянни и изтощителни:
•    постоянно чувство на празнота – дълбока тъга, безнадеждност или чувство на „потиснатост“ почти всеки ден в продължение на две или повече седмици;
•    загуба на интерес (ахедония) – вече не намирате удоволствие в дейности, които сте обичали, включително подготовка за бебето или прекарване на време с близки;
•    раздразнителност и тревожност – повишен гняв, възбуда или постоянна, прекомерна тревога – често фокусирана върху здравето на бебето или върху трудната задача на родителството;
•    промени в съня и апетита – силно изразено безсъние (невъзможност за сън) или хиперсомния (твърде много сън), често съчетано със значителни промени в апетита (прекалено гладуване или преяждане);
•    трудност при свързването с другите – чувство за емоционална дистанция или вцепенение, понякога дори към самата бременност;
•    самоупрекване и вина – прекомерни чувства на вина, безполезност или убеждение, че вече се проваляте като бъдеща майка.

Ако тези чувства ви резонират, знайте, че те са признак на лечимо медицинско състояние, а не личен недостатък.

Какви всъщност са причините за предродилната депресия?
Развиването на предродилна депресия рядко има само една причина – по-често то е резултат от преплитането на редица биологични, психологически и социални фактори:
•    хормони – бременността включва една от най-драстичните хормонални промени, които тялото може да преживее. Рязката промяна в нивата на хормони като естроген и прогестерон засягат невротрансмитерите, което оказва влияние върху начина, по който мозъкът регулира емоциите и настроението.
•    прекалено силни стресови фактори – животът не спира заради бременността. Финансови проблеми, конфликти във връзките, несигурност на работното място или други сериозни житейски кризи значително повишават риска. Физическият дискомфорт и умората от бременността, подсилват тези стресови фактори и така лесно могат да тласнат човек към депресивно състояние.
•    страх от неизвестното бъдеще – очакването на родителството, макар вълнуващо, може да бъде и ужасяващо. Интензивната тревожност относно износването и раждането, страхът от загуба на идентичността или дълбоките притеснения относно това да бъдеш „добър родител“ могат да предизвикат или изострят депресията. За жени с анамнеза за тревожност или предходни травми тези тревоги могат бързо да ескалират и да излязат извън контрол.
•    родителство по време на бременността – противно на очакванията, пренаталната депресия може да се прояви както при първата, така и при всяка следваща бременност. Появата на второ или трето дете може да бъде точно толкова стресираща, колкото и на първото. Физическото изтощение от грижата за баткото/каката, вината и чувството за предателство, които майките изпитват към първородното си дете, притесненията дали ще обичат новия член на семейството също толкова силно и дали и как ще успяват да балансират между нуждите на всяко дете, създава същинска буря от емоции, която води до усещане за безпомощност и изолация.
•    анамнеза и предразположение – значителен рисков фактор е личната и фамилната анамнеза за депресия и тревожност. Ако една жена се е борила с разстройства на настроението преди бременността, статистически е по-вероятно да ги изпита и по време на пренаталния период.

Какви действия можете да предприемете?
    Най-важното, което трябва да знаете, е, че предродилната депресия е лечима. Търсенето на помощ е знак за сила и е най-състрадателният акт, който можете да предприемете за себе си и Вашето бебе.
1.    Говорете с Вашия лекар – всяка бъдеща майка има право да заяви желание да бъде изследвана за разстройства на настроението. Тъй като в България няма въведен задължителен психологически скрининг като част от стандартния пакет “Майчино здравеопазване”, ако имате оплаквания или съмнения, трябва сами да повдигнете въпроса пред Вашия общопрактикуващ лекар или акушер-гинеколога, следящ бременността Ви. Бъдете открити и честни за това как се чувствате – така лекарят ще прецени дали да Ви насочи към специалист за по-прецизна оценка и терапия, или да назначи кръвни изследвания.
    Ако по някаква причина Вашият ОПЛ или АГ откажат да Ви съдействат, винаги може да потърсите помощ в частния сектор.
2.    Изградете подкрепящо обкръжение – изолацията е най-добрият приятел на депресията. Обградете се с хора, на които имате доверие, подкрепят Ви и Ви карат да се чувствате добре – партньор, семейство, приятели. Потърсете психолог или групи за пренатална подкрепа – намирането на хора, които наистина могат да разберат през какво преминавате, е безценно.
3.    Грижете се за себе си – фокусирайте се върху основните неща: поддържане на здравословна, балансирана диета, нежни движения (ходене или пренатална йога) и дайте приоритет на съня и почивката, когато е възможно.

Разпознаването на предродилната депресия означава признаване на правото на жената на емоционално благополучие през целия период на бременността. Когато психичното здраве бъде поставено наравно с физическите грижи по време на бременността, ние променяме разказа – от мълчаливо страдание към разбиране, валидиране и подкрепа. Осъзнаването на тези преживявания не е просто въпрос на диагноза, а на признаване на сложната реалност, с която много жени се сблъскват, и на уверението, че не са сами. Чрез нормализиране на темата и повишаване на осведомеността можем да разрушим стигмата, да заменим изолацията с общност и да гарантираме, че всяка бъдеща майка има достъп до съпричастна, професионална и навременна грижа – както за своето благополучие, така и за здравия старт на детето си.

Ако имате съмнения, че Вие или Ваш близък страда от предродилна депресия, незабавно се свържете с Вашия ОПЛ или потърсете психологическа подкрепа. Запомнете: Вие заслужавате разбиране и помощ и не е нужно да преминавате през това сами!

* Може да позвъните на Националната телефонна линия за деца и родители (116 111), която се управлява от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Фондация „Асоциация Анимус“. Тя е безплатна, денонощна и на нея работят психолози, които консултират не само деца, но и родители по въпроси, свързани с психичното здраве и семейни проблеми.

Автор: Васимира Марковска

За автора:
Васимира Марковска е психолог, сексолог и хипнотерапевт с над 10 години професионален опит. Работи в Пловдив с деца (0+ г.), подрастващи, възрастни и двойки. Специализира в подкрепата при лични, семейни и професионални трудности – родителство, следродилна депресия, бърнаут, училищна адаптация, сексуални и партньорски предизвикателства. Завършила е бакалавърска степен по психология и магистратура „Приложна психология“, има допълнителна квалификация по сексология и множество сертификати за психодиагностика и терапевтични методи. Работи с класически и съвременни подходи – хипноза, арт терапии и групови сензорни занимания. Подходът ѝ е човечен, внимателен и ориентиран към дългосрочна промяна и вътрешен баланс.