"Писмо до теб, мамо" - едно напомняне, че чиниите могат да почакат

Майчинството никога не е било лишено от съмнения, но днес сякаш неувереността е достигнала много високи нива. Защо това е така? Постоянният поток от информация - съвети от специалисти, социални мрежи, инфлуенсъри, близки, десетки книги за родителство, приложения и родителски общности. В опита си да направят най-доброто за детето си много майки стигат до обратния резултат - започват да се колебаят да не грешат дори за най-естествените си решения.

Кампанията “Писмо до мама”

За това колко лесно информацията се превръща в тревожност, защо родителите търсят „правилния“ отговор дори когато такъв няма и как да намерим баланс между експертното знание и родителската интуиция разговаряме с Александра Патеева - майка на две малки момичета, консултант по детски сън и създател на българското приложение „Заспивай“. С кампанията си „Писмо до мама“ тя цели да разпръсне емоционално послание от името на детето, което да напомни на всяка от нас, че любовта, грижата и присъствието на майката са по-важни от това дали е изпълнила всеки съвет „като по учебник“. Идеята е поне за миг да заглуши многото външни гласове и да върне увереността на жената в собствената ѝ връзка с детето.

Алекс, разкажи ни как се роди идеята за кампанията „Писмо до мама“? 

Идеята за „Писмо до мама“ тръгна именно от работата ми с родители. Много силно ме докосна една майка, която ми каза с огромно чувство за вина: „Гушнах бебето, за да го успокоя. Сигурно сбърках.“ Тогава си помислих - кога изобщо прегръдката започна да носи вина???

Все по-често усещам тази тежест у майките - съмняват се в себе си, не знаят кой от всички съвети да послушат и им става все по-трудно да се доверят на вътрешния си глас. Оттам се роди и писмото. Исках за малко да заглушим всички правила, противоположни мнения и специалисти - включително и нас - и да си представим какво би казало детето, ако можеше да вербализира всичко, което усеща.

Аз си представям, че казва точно това - „Мамо, справяш се страхотно! По-спокойно. Най-важното е, че си до мен.“ И тогава си представих как всяка майка чува тези думи, поема дълбоко въздух и поне за малко ѝ става по-леко.

Самото „Писмо до мама“ следва точно тази идея - детето сякаш казва на майката, че вижда колко много се старае, че има дни и нощи, в които не всичко върви по план, но най-важното е нейното присъствие. Финалът е онова изречение, което вероятно много майки имат нужда да чуят по-често: „Справяш се чудесно.“

Работиш ежедневно с родители – каква е най-голямата им трудност в началото с бебе?

Несигурността. Не непременно липсата на знания - напротив, днешните родители често са изключително информирани. Трудното е, че за почти всичко могат да намерят десет различни и често противоречиви мнения.

И когато си недоспал, отговорен за едно съвсем ново човече и много искаш да направиш най-доброто за него, започваш да търсиш „правилния“ отговор. Само че при бебетата той невинаги съществува.

Според мен едно от най-трудните неща в началото е да приемеш, че можеш да не знаеш всичко и въпреки това да си прекрасен родител.

Социалните мрежи ни дадоха безпрецедентен достъп до специалисти и информация. Кога обаче тази информация престава да бъде подкрепа и започва да създава тревожност?

Може би в момента, в който започнем да използваме информацията не за да си помагаме, а за да проверяваме непрекъснато себе си. Покрай кампанията попитахме психотерапевта Галена Цанкова кое трябва да води родителя – знанието или интуицията. Тя каза нещо много интересно:

„И двете. Знанието ни дава посока. Интуицията ни помага да разберем как тази посока изглежда за нашето дете.“

Бих добавила и това – преди да потърсим решение отвън, е добре първо да се попитаме: „Аз всъщност имам ли проблем?“

Например, ако на мен ми е приятно да лежа до детето си, докато заспива, не е нужно някой пост да ме убеди, че това е проблем, който трябва да решавам.

Писмото е силно емоционално и докосващо. Защо според теб майките толкова рядко успяват сами да си дадат признание за това колко се стараят?

Защото постоянно виждаме в социалните мрежи как изглежда „правилното“ родителство, но много по-рядко виждаме реалното - с умората, съмненията, безсънието и грешките. И лесно започваме да вярваме, че само при нас „не се получава“.

Как обаче един родител може да различи кога е добре да се довери на интуицията си и кога трябва да потърси специалист?

Интуицията не означава, че трябва да знаем всичко.

Има теми, като безопасността например, които са изцяло в територията на специалистите. Но има и много други, в които няма един верен отговор – там познаването на собственото ни дете има огромно значение.

Сънят е една от тях. Най-добрите резултати идват, когато знанията и опитът на специалиста срещнат наблюденията и усещането на родителя за собственото му дете. Доверието в себе си не означава да се справяме с всичко сами.

Детският сън е една от темите, които също изправят родителите „на нокти“. Как могат да се справят с тревожността около съня на бебето?

Първо бих махнала идеята, че добрият сън изглежда като перфектна таблица. Добрият сън е адаптивност. И бих се разделила с някои нереалистични очаквания.

Само за 12 месеца едно беззащитно новородено се превръща в тичаща малка “хала”. Нормално е сънят му също да се променя и това, което е работило вчера, днес вече да не работи.

Това не означава, че сме обречени на безсъние - можем да направим много за по-добрия сън. Но все пак имаме бебе, което расте с невероятна скорост и има нужда от нас.

Каква роля имат партньорът и близките в този процес – баби, приятели, роднини?

Огромна. Майчинството е много работа с твърде малко обратна връзка. И точно тук партньорът и близките могат да бъдат онези хора, които ни потупват по рамото, когато ние самите забравяме да го направим. Понякога най-добрата подкрепа е едно „Виждам колко се стараеш.“ А понякога е съвсем практична: „Аз ще поема бебето, ти се разходи.“

Като майка на две малки деца, такава помощ никога не отказвам.

Ти стоиш зад приложението „Заспивай“. Каква е философията зад него?

„Заспивай“ се роди от един много конкретен въпрос, който дълго ме човъркаше: Как се справят родителите, които знаят, че имат нужда от помощ, но не могат да си позволят индивидуална консултация?

Или тези, които се притесняват да признаят: „Вече не знам какво да правя.“

Исках първата стъпка към помощта за детския сън да бъде по-лесна и по-достъпна. Затова „Заспивай“ събира на едно място дневник на съня, ориентири, информация от специалисти и възможност да получиш насока, когато имаш нужда.

Мечтата ми не е родителите да отварят „Заспивай“ за всяко решение. Напротив. Искам с времето да го отварят все по-рядко, защото вече разбират съня на детето си по-добре.

Кой е твоят съвет към родителите на най-малките, които страдат, защото никой не спи през нощта?

Ще дам два съвета. Първият е: чиниите наистина могат да почакат.

Първите месеци с бебето не са конкурс за най-чевръста майка. Не е нужно да доказваме, че можем да се грижим за бебе, да поддържаме дома, да сготвим и междувременно да изглеждаме чудесно.

От нас зависи поне малко да се щадим в този период.

А вторият е: забравете за „спящо бебе не се буди“.

Понякога се буди. Не приемайте старите максими или който и да е съвет за универсална истина. Научете основите, но после гледайте детето пред вас - наблюдавайте и пробвайте.

Посланието на „Писмо до мама“ всъщност събира всичко това в няколко думи - информирайте се, задавайте въпроси и търсете помощ, когато имате нужда, но сред многото гласове не забравяйте да чувате и своя.