Ралица Генчева е писател. Известна е и с голямата си популярност в социалните мрежи с псевдонима Charly Wilde. Има издадени няколко книги, въпреки че образованието ѝ няма нищо общо с писането. Тя е одитор. Първата ѝ книга – „Този път, за да ме чуеш“, излиза на пазара през 2016 г. и е преиздадена четири пъти в рамките на половин година. През 2017 г. на бял свят излиза „Има ли по-рано от сега“, в която разказва за живота си. „Кой те излъга какво е щастие“ става любима на хиляди читатели само за няколко месеца, а „Когато тръгвай значи остани“ е стихосбирката, която събира над 50 коледни пожелания. Предлагаме ви едно откровено интервю на младата авторка, което ще разкрие и малкото останало скрито за читателите.

Коя е Ралица Генчева?

Емоционално създание.

Какво Ви вдъхновява, когато творите?

Това, което е най-дълбоко в хората. Повърхностите не ме вълнуват.

Лекува ли писането и защо?

Лекува всичко, което канализира, но изкуството лекува най-добре и най-тежките рани.

Избрали сте минималистичния начин на живот. В какво се изразява този избор, нека да обясним подробно за читателите ни, които никога не са се сблъсквали с него.

Това е живот без нищо излишно. Имам всичко, което ми е необходимо, но не повече – имам малко дрехи, вещите ми не се повтарят (например един крем за лице, един сервиз чинии, едни сандали, едно дебело палто и т.н.). Но освен вещите, се опитвам да разчиствам токсичните връзки и излишните задължения от живота си. Няма как да имаме време за всичко и всички, много от нас знаят кои са приоритетите им, но не ги живеят. Аз почти всеки ден си задавам въпроса какво искам наистина да правя, какво в момента е приоритет и се опитвам да елиминирам всичко останало. Не е толкова лесно, защото ние обикновено нямаме смелост да премахваме излишните товари и отговорности, искаме да се нагърбим с всичко. Но трябва да се научим да казваме „Не”. Думата „не” също лекува, най-вече съхранява нас самите, за да имаме енергия да даваме на тези, които наистина имат значение.

Нерядко до редакцията идват съобщения от жени, които са в майчинство, но не са щастливи, пълноценни и удовлетворени от живота си в този момент. Какъв съвет бихте им дали – Вие успешно съчетавате работата и грижите за семейството. Какво Ви коства това?

Коства ми отказване от много други неща, които в момента не са приоритет. Някои жени се чувстват щастливи, ако прекарват цялото време с детето си. Но това не значи, че всички сме като тях. Аз не мога да съм щастлива, без да работя и да действам. Трябва ли да се опитваме всички да се напъхаме в едни и същи обувки – на перфектната майка и домакиня. Аз не държа да съм перфектна майка, стига ми детето да е обичано и да виждам усмивката му. Може би и това е цена, която трябва да се плати – да се откажеш от перфекционизма, което за жените не е лесно. 

Рестарт на ценностите – нуждае ли се обществото ни от натискането на този бутон?

Да, нуждае се. Щастието стана самоцел, а не естествено състояние. Да си щастлив, когато си постигнал нещо, и да не си, когато нещата не вървят – това е напълно естествено. Парите също станаха самоцел. Те идват естествено от многото работа и добрите идеи. Но днес сякаш всеки очаква някоя книга или семинар да го направи щастлив и богат (или позитивното мислене), в което няма нищо лошо, освен едно – действието. Действието движи човека и обществото, а сякаш сме го позабравили.

Как възпитавате сина си Филип?

Възпитаваме може би е силно казано. Учим се взаимно. Ние се опитваме да го научим да споделя, да се радва на другите, а той нас – че възрастните се опитваме да контролираме прекалено много всичко, докато при децата много неща се случват естествено и в това им е чарът.

Няма как да не попитаме за мечтите, свързани с неговото бъдеще…

Като всяка майка, мечтая да е здрав и да е деен. Професията сам ще си я избере.

Какво пропуснахме да Ви попитаме, а бихте се радвали да споделите с нашите читатели?

Силата на жената е под кожата й. 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ