Пациентските права са изключително важна тема, която обикновено започва да ни вълнува, едва след като бъдат нарушени. За да дадем яснота и сигурност на бъдещите майки, поканихме адв. д-р Мария Шаркова.
В работата си адв. Мария Шаркова последователно защитава идеята, че информираният пациент е по-защитен пациент. Тя е автор на книги и множество публикации по медицинско право и от години говори за правото на информация, безопасността при лечение, информираното съгласие и необходимостта пациентът да участва реално в решенията за собственото си здраве, а не просто да подписва документи, които не разбира.
По време на Национален форум „Мисия: Репродуктивно здраве“, на 25.10.2026 г., адв. Шаркова ще разясни какво пациентът има право да знае още преди началото на инвитро процедурата – за информираното съгласие, достъпа до медицинска документация, правото да получи обяснение за предлаганите процедури и алтернативите им, второто мнение, прозрачността около лечението и възможностите за реакция, когато възникне проблем.
Запази своето място на https://reproductivehealth.bg/
Каква е основната законова рамка в България, която урежда инвитро процедурите и правата на пациентите?
Основният нормативен акт, уреждащ правата на пациентите е Законът за здравето, а подзаконовият нормативен акт, регламентиращ дейностите по асистирана репродукция НАРЕДБА № Н-2 от 12 юли 2023 г. за дейности по асистирана репродукция.
Законът за здравето урежда правата на пациентите - правото да получат качествена медицинска помощ, която да е безопасна, своевременна и достатъчна с оглед тяхното състояние; правото да получат информация за всички медицински услуги, които се заплащат; правото на информация, свързана с диагностиката и лечението и други.
Специално по отношение на дейностите по асистираната репродукция следва да се обърне внимание на правото на информация и правото на изразяване на информирано съгласие за всяка една отделна дейност, така че пациентите да участват във вземането на всяко решение в хода на този сложен процес, през който преминават.
Кои са най-честите нарушения на пациентските права в репродуктивните клиники, с които се сблъсквате във Вашата практика?
Не бих казала, че често се сблъскваме с нарушения на пациентските права в лечебните заведения за асистирана репродукция. Лекарите отчитат специфичността на тези процедури и уязвимостта на пациентите в този момент, рядко се стига до конфликтни ситуации и до нужда от юридическа намеса. Най-често проблеми възникват, когато има някакъв спор между партньорите в хода на процедурите, недостатъчна информация относно изследванията на донорите, когато имаме анонимно даряване, неразбиране кои са задължителни и кои препоръчителни изследвания, неяснота или недостатъчна информация по отношение на дължимите плащания.
Какви са законовите изисквания за информираното съгласие при асистирана репродукция и кога то се смята за невалидно или опорочено?
Информираното съгласие трябва да бъде на първо място наистина информирано, т.е. пациентът да го изрази след като е предоставена достатъчно информация, въз основата на която да вземе своето решение. Това означава, че пациентът е имал възможност да задава въпроси, както и да получи информация за всички рискове, които са относими конкретно за него и неговото състояние, а не по принцип.
Съвсем скоро и във връзка с един правен спор прочетох становище на лекар, който използваше следните изрази за информираното съгласие - „подписва се“, „администрира се“, „съхранява се“ и т.н., като очевидно отъждествява информираното съгласие единствено с неговата форма. Важно е най-после да се разбере, че информираното съгласие е процес, а не декларация, която администрираме, съхраняваме и просто подписваме.
Какви са правата на пациентите, когато клиниката изисква допълнителни плащания извън одобреното финансиране от държавния фонд (ЦАР)?
На първо място всяка услуга, която се предлага срещу заплащане, трябва да е ясно и точно отразена в ценоразпис, който да бъде достъпен за пациента. Необходимо е ясно да се отграничат дейностите, заплащани от ЦАР (или от НЗОК в някои случаи) и тези, които пациентът заплаща.
Когато се предлагат някакви пакетни услуги под общо наименование, трябва да има отчетлива разбивка на отделните компоненти от този пакет, така че пациентът да може да прецени за какво точно плаща и за да няма дублиране на услуги. Много често се случва пациентът да плаща за нещо, което е покрито от ЦАР или да доплаща за дадена услуга, която принципно се покрива от ЦАР.
Услугите, които се заплащат, трябва да са реално предоставени и документирани. Тук следва да отбележим, че пациентът има право на достъп до медицинската документация, така че да провери какво е отразено в нея и да поиска корекция или поправка, ако смята, че има неточности или вписани дейности, които не са извършени.

Как може пациентът да защити правата си, ако получи неоснователен отказ за финансиране от страна на Центъра за асистирана репродукция?
Отказите на ЦАР са подзаконови нормативни актове и подлежат на обжалване пред съответните административни съдилища.
Имат ли право клиниките да задължават пациентите да извършват допълнителни и скъпи изследвания, които не са медицински задължителни по стандарт?
Това може да се случи само ако пациентът желае и след като му бъдат разяснени ползите от тези изследвания, рисковете и тяхната стойност. Не може обаче извършването на незадължителни изследвания да бъде поставено като условие за извършване на конкретна дейност или прием на пациента. Не може пациентът да бъде притискан или принуждаван да заплаща за незадължителни изследвания.
Какви са законовите права на пациентите по отношение на съхранението, трансфера и унищожаването на замразени ембриони, яйцеклетки или сперматозоиди?
Пациентите имат право в рамките на установеното в нормативните актове, да участват в решенията, свързани със съхранение, трансфер и унищожаване на замразените ембриони, яйцеклетки или сперматозоиди, като това не може да се случва без изрично и писмено информирано съгласие, освен в предвидените от закона случаи.
Лечебните заведения са длъжни да поддържат строга система за етикетиране и проследяване на генетичния материал от даряването до неговата крайна употреба, за да се гарантират качеството и безопасността, както и за да се гарантира, че няма рискове от загуба, размяна или унищожаване на генетичен материал извън рамките на информираното съгласие на пациента.
Всяко преместване (трансфер) на съхранявани клетки или зиготи между структури се извършва при спазване на нормативни изисквания за сигурност и при съхраняване на документацията за дълъг период от време. Унищожаването на замразени гамети или ембриони е строго регламентиран процес, който се прилага при изтичане на срока на съхранение, оттегляне на съгласието от пациентите или при възникнали сериозни инциденти, като за това се съставя съответната документация. Пациентът има право да получи копия от тези документи.
Какви са правата на пациента, ако реши да премести биологичния си материал от една клиника в друга?
Пациентът има право да вземе решение къде да се съхраняват съответните клетки или ембриони, те не могат да се задържат принудително или да се поставят неизпълними условия. Лечебните заведения следва да вземат мерки за запазване на клетките и ембрионите при преместването, пациентът обаче следва да поеме разходите в тази връзка.
Имат ли право неомъжени жени (самотни майки) или двойки без сключен граждански брак на пълен достъп до инвитро процедури и финансиране у нас?
При финансиране водещи са медицинските индикации, а не семейният статус на жената. Последното е от значение по отношение на донора – например при жените, които нямат партньор, е възможно единствено непартньорско анонимно даряване на сперматозоиди, т.е жената да може да посочи конкретно лице, което да бъде донор по отношение на нейната процедура.
Има ли възрастови ограничения за жените при инвитро процедури според българското законодателство и как се тълкуват те от съда?
В настоящата наредба не са налице такива ограничения, като предхождащата наредба беше отменена от съда именно заради категоричното възрастово ограничение в нея, което беше прието за дискриминативно. Все пак следва да се обърне внимание, че възрастта има значение от медицинска гледна точка, като пациентката трябва да получи информация за конкретните възрастово обусловени рискове при дейностите по асистирана репродукция, бременност и раждане, за да вземе информирано решение.
Какви са законовите регулации и правата на страните при донорство на яйцеклетки и сперматозоиди?
Въпреки тенденцията в много европейски държави за премахване на анонимното донорство и създаване на възможност за разкриване на тайната на донорството, в България все още самоличността на донорите е напълно защитена чрез строги мерки за защита на анонимността им. Семейният кодекс забранява установяването на произход при дейности по асистираната репродукация, което означава, че дори да се установи по някакъв начин самоличността на донора, срещу него не могат да се водят искове за установяване на произход.
Имат ли право пациентите на пълен достъп до медицинското си досие, включително ембриологични картони и протоколи, и какво да направят, ако клиниката откаже да ги предостави?
Да, пациентите имат право на пълен достъп до медицинската си документация, включително имат право да получат копия от същата. Когато искат копия за първи път, лечебното заведение няма право да изисква заплащане на тези копия. Отказът за предоставянето им може да бъде обжалван пред съответния съд или пациентът може да подаде жалба до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
Какви са първите стъпки, които един пациент трябва да предприеме, ако се съмнява в медицинска небрежност или грешка по време на процедурата?
Пациентът трябва да изиска медицинската си документация, защото тя е основният източник, съдържащ медицинска информация, който може да ни послужи за оценка на възникналата ситуация. Разбира се, когато са настъпили някакви увреждания, е добре те да бъдат документирани чрез преглед от друг лекар, който да издаде лист за амбулаторен лист или, ако е съдебен лекар - съдебно-медицинско удостоверение.