Бременността е истинско предизвикателство, но как бъдещата майка може да се справи и с работата. Предлагаме ви историите на четири работещи дами, които са променили кариерата си, след като са разбрали за бебето.

Мими Симеонова, 29-годишна, бременна в 8-ия месец:
Със съпруга ми заминахме за Мадрид на почивка и още там се усъмних, че съм бременна. Направих си тест, но той се оказа отрицателен. Две седмици по-късно се върнахме в София и вторият тест показа, че ще ставам майка. Още на другия ден съобщих на шефа си. Работех като стюардеса и не можех да продължавам да летя в това състояние. Ако исках да запазя работата си, акушер-гинекологът ми трябваше да ми даде специално разрешение. Въпреки това обаче след 28-ата гестационна седмица имаше забрана да пътувам. Като стюардеса трябваше постоянно да вдигам тежко и да бутам колички. Работата се оказа непосилна за мен и след няколко седмици шефът ме прехвърли в офис на летището. Да си стюардеса е изтощително, защото трябва постоянно да си на разположение. В офиса обаче винаги остава време за  приказки с колежките, за вестник или за по-дълъг обяд. Свикнах с тази работа и не съм сигурна дали след като родя, ще се върна обратно към полетите. Разбира се, има моменти, в които ми липсват емоцията на постоянните пътувания, контактът с пътниците, новите места, които посещавам… Съпругът ми е пилот и има голяма вероятност да не присъства на раждането. Обеща ми да си вземе отпуска около датата на термина, но никой не знае със сигурност кога бебето ще излезе. Надявам се раждането да започне в деня, в който все още той е у дома.

Ани Попова, 22-годишна, бременна в 9-ия месец:
Четири дни след като се разделих с приятеля си, с когото бяхме заедно две години, разбрах, че съм бременна. Все още го обичах, но нямаше как да се съберем. Той е футболист и предпочита купоните пред алтернативата да има семейство. След като направих теста за бременност, му се обадих, за да му съобщя новината. Решихме, че може да останем приятели и да се грижим за детето. Работех като специалист в отдел „Връзки с обществеността” във фирма, но след всички проблеми у дома не можех да се съсредоточа в офиса. Всяка сутрин, докато преглеждах вестниците, си мислех за бившия ми приятел, който беше и наш клиент. Накрая напуснах, за да не се тормозя. С напредването на бременността се посветих изцяло на бебето – ходех на курсове за родители, пазарувах. Реших, че след като родя, мога да направя собствена PR фирма, тъй като имам достатъчно контакти и опит в тази област. Най-вероятно ще се ориентирам към организирането на събития за бременни и майки.

Роси Янева, 30-годишна, майка на 2-годишна дъщеря:
Когато видях как шефът ми тормози бременната ми колежка, реших да напусна. Тъкмо бях разбрала, че и аз чакам дете и не исках да изпитам лошото му отношение на гърба си. Година по-рано направих аборт и бременността ми беше най-вълнуващият момент в живота ми. Работех като логопед в частен център и помагах на деца със слухови проблеми. Бебето беше моят приоритет. Когато Катя се роди, бях безкрайно щастлива. Не можех да повярвам, че вече съм майка. За съжаление съпругът ми не издържа на напрежението около грижите за малката. Пет месеца по-късно се разведохме. Върнах се да живея в дома на родителите си. Събрах смелост и отворих своя група за глухонеми деца. Обучавам родителите как да общуват с нечуващите си малчугани и как да подобрят комуникацията. Благодарение на работата си срещнах Симеон, който също е глухоням. След няколко месеца се оженихме и сега чакам второ дете.

Николета Велева, 28-годишна, бременна в 7-ия месец:
Изпитах толкова много емоции, когато разбрах, че съм бременна – страх, радост, притеснение… Не планирах бременност. До този момент животът ми беше много подреден. Харесвах професията си и имах стабилна връзка. Казах на приятеля си за бебето и той също като мен беше изненадан от новината. По това време работех в зоомагазин и около мен постоянно имаше животни. Бързо се привързвах към малките кученца, а когато ги купуваха, страдах с дни. Работата ми често беше свързана с физическо натоварване. След втория месец шефът ми предложи да стана сестра във ветеринарния му кабинет. Освен това направих и собствен сайт за домашни любимци, на който давам съвети за отглеждането им. В началото на бременността бях отчаяна, но сега вече съм нетърпелива бебето да се роди.