Първата тема от новата рубрика Про&Контра събра противоположните позиции и историите на млади майки, споделени в блога на „9 месеца“ (http://blog.9m-bg.com). Представяме ви четири от тях...
ПРО
Ирена Пламенова, 27 год., банков служител, София
Винаги съм си мислила, че няма нищо по-важно от това да отгледам детето си, да го възпитам, да го даря с топлота и спокойствие. Затова твърдо бях решила, че ще се грижа за него поне 2 години. Но ето ме днес с едно прекрасно момиченце на 9 месеца – усмихнато и общително, то обожава да е сред хора. Чудя се защо трябва да лишавам дъщеря си от удоволствието да е сред връстници, да играе с тях, да се забавлява и да свиква да е по-самостоятелна, когато мама я няма! Затова аз и баща й решихме, че е по-добре за малката да тръгне на ясла и точно това ще направим съвсем скоро. Веднага щом стане на 1 година и 2 месеца. Аз ще тръгна на работа и вярвам, че това ще ми се отрази добре. Защото отново ще съм сред колеги, ще се срещам с много нови хора, а така ще разполагаме с по-високи доходи, които биха ни дали по-големи възможности да осигурим на момиченцето ни повече забавления.
Ралица Бориславова, 33 год.,адвокат, София
Не искам да се връщам на работа, но трябва да го направя! Изобщо в България хората много неща не искат, но се налага да ги правят. Особено майките.
Не искам да се върна на работа преди детето ми да навърши 2 годинки... но трябва! Не искам да се налага да се боря за места в детската ясла или градина, но няма как – трябва! Не искам да го оставя на ясла, но няма как, защото няма кой да се грижи за него у дома! Не искам да разчитам на непознати жени – учителки, възпитателки, лелички, които не познават детето ми и които ще се грижат за него толкова, колкото да отбият поредния работен ден. Ще го прибирам изцапано, тъжно, а може би дори гладно... но няма как! Не искам малкото ми дете да страда, че не съм до него, че изведнъж ще попадне в среда, която не иска, но му се налага да я приеме.
Често започваме живота си на родители с нежелани преживявания и попадаме в низ от нелепи ситуации. Но... няма как!
Следващата спорна тема на Про&Контра е...
„ЗА И ПРОТИВ СЕКЦИОТО ПО ЖЕЛАНИЕ?“
Споделете вашата позиция по темата (до 3000 знака) в блога на списание „9 месеца“ (www.9m-bg.com) или я изпратете на имейл [email protected] до 10 август 2011 г. Към писмото приложете ваша снимка и посочете име, възраст, професия и град.
КОНТРА
Елена Иванова, 34 год., преподавател и журналист, Перник
Отнасям се с уважение към майките, върнали се на работа преди втората годинка на детето си, защото съм сигурна, че и това е жертва, посветена на мъника. Аз лично обаче, с временни прекъсвания за работа, гледам детето си вече почти три години. Опитвам се да работя предимно от къщи. А когато това не става, пътувам и оставям детето на баба му, за да подкрепя семейството финансово и да осигуря например морската почивка. Синът ми ме чака да се върна и знае, че „мама ще донесе парички“. През септември той тръгва на детска градина, защото скоро навършва 3 години, и си мисля, че яслата с мама и баба беше най-доброто за него.
Преди години моята сестра остави дъщеря си Яна, когато тя бе още твърде малка, на грижите на баща й, за да замине да изкарва пари на гръцки остров. Днес племенницата ми ме попита дали може да ме нарича „мамо“. Когато аз бях далеч от семейството, синът ми пък наричаше леля си „мамо“. Кръговрат и изпитания за оцеляването на младите семейства…
Невена Генчева, 25 год., продавач-консултант, Габрово Моето мнение е, че една майка трябва да гледа детето си поне до 2 години. И нека това да става въпреки финансовите трудности. Защото е ясно, че повечето български семейства дават детето си по-рано на ясла, тъй като и двамата родители са принудени да работят. Искам да споделя обаче, че моето положение не бе никак добро – вземах минималната сума от платеното майчинство още през първата година, но това не ми попречи да остана с детето си у дома до втората му година. А няколко месеца след това стоях без работа, но се справихме някак. Много майки са вземали добри пари през първата година от отпуска по майчинство и не могат да свикнат, когато внезапно тези средства намалеят. Виждам много родители да водят едногодишното си дете в яслата, пристигайки с хубава кола. Не ми изглежда да имат отчайваща нужда да изкарват пари, та затова да са поверили малкото си дете на чужди грижи...
