Бъбречни заболявания в ранна детска възраст

Обикновено, когато става дума за здравето на нашите деца, ние като родители правим всичко по силите си, за да намерим най-добрия специалист в конкретната област и най-доброто лечение за мъниците ни. Но дали всеки здравословен проблем има ясно изразени симптоми, за които да се „хванем”? Отговорът е „не”! Пример за такъв проблем са бъбречните заболявания, неслучайно наречени „тихата епидемия”. Какво представляват те, как да ги предотвратим навреме и какви грешки допускаме в грижите за детето след раждането? На тези и други въпроси ни отговори д-р Димитър Русинов, детски нефролог, Медицински център „Детско здраве”, СБАЛДБ „Проф. Иван Митев”, София.

„Бъбречните заболявания се наричат „тихата епидемия”, защото нямат забележими прояви. Най-често протичат без видими белези. Могат да бъдат установени при профилактични изследвания или чрез профилактичен ехографски преглед, който е задължителен от две години насам. Той се прави на 6-месечна възраст на детето. Благодарение на този преглед ние, нефролозите, откриваме и много други проблеми, които не могат да бъдат „хванати” по друг начин”, споделя д-р Русинов.

 

90% от аномалиите (хидронефрози), които се наблюдават, са функционални и изчезват спонтанно, т.е. не изискват никакво лечение. Но част от тях остават и в по-късна детска възраст. По този въпрос през последните години направихме скрининг в няколко окръга в България. Оказа се, че 4–5% от децата имат хидронефроза, а около 1% от тях са с един бъбрек. Това наложи да направим мотивирано искане до Министерството на здравеопазването и до Здравната каса, в резултат на което се въведе профилактичен ехографски преглед на 6 месеца, за да се откриват такива аномалии на отделителната система. През последните седмици при мен доведоха три деца на 6-месечна възраст. И трите бяха с нефрокалциноза (отлагане на калций в бъбреците). Когато се открие това заболяване навреме и се установи причината, може да се предотврати увреждането на бъбрека. Този преглед е постижение в детската нефрология.

 

Обикновено това са деца с фамилна обремененост.

 

Вродените аномалии не може да се предотвратят, защото често те са под сложен генетичен контрол. Но част от тях, особено тежките, могат да бъдат видени пренатално. Затова се прави пренатална ехография на бременната жена. За съжаление, понякога този процес на проследяване може да се „скъса”. Причината е, че част от акушер-гинеколозите, когато установят някаква аномалия, насочват бременните към консултация с уролог. Вярно е, че този проблем отчасти е и урологичен, но детските нефролози са по-ангажирани в тази област. Затова смятам, че е редно всички бременни да бъдат изпратени за консултация при детски нефролог, за да може да се оцени конкретната аномалия и да се предотврати, особено ако се наблюдава тежка бъбречна недостатъчност при детето. Това може да стане единствено ако се прекъсне бременността. Други аномалии пък са съчетани със засягане на различни органи. В тези случаи се обсъжда и планира къде да се осъществи раждането и какви процедури да се извършат след него, например да се предвиди дихателна реанимация и т.н. Най-добре е този преглед при нефролог да стане около 20-ата гестационна седмица (г.с.). Преди 16-ата г.с. тези аномалии не могат да се видят, защото отделителната система все още се развива, но около 20–22-рата г.с. е добре този преглед да се направи.

 

Да! Една от основните грешки, които допускат родителите, може би защото за тях е по-удобно, е да държат децата с пелени за еднократна употреба до късна възраст. Дори има деца, които до 3-годишна възраст все още са с пелени. Това е абсолютно рисков фактор за развитие на уроинфекция, която е най-честата бъбречна патология, независимо дали е цистит, или e пиелонефрит, т.е. по-лека или по-тежка. Преди години, когато нямаше пелени за еднократна употреба, децата след 6–7-месечна възраст се приучваха към гърне и носеха гащички. При по-големите деца чест проблем е, че не приемат достатъчно течности и съответно урината им е концентрирана, което е предпоставка за бъбречнокаменна болест – песъчинки, камъни в отделителната система и т.н., както и за развитие на уроинфекции, тъй като образуването на малко количество урина е свързано и с по-рядко изпразване на пикочния мехур. Рисков фактор е и задържането на урина, така че децата трябва да се подканват по-често да уринират.

 

Много зависи какъв е проблемът. Ако уроинфекцията е пиелонефрит, трябва да се лекува с антибиотик, ако се открият аномалии, понякога се налага и оперативно лечение, прави се и антибактериална профилактика. При поява на бъбречна недостатъчност се провежда субституиращо лечение, по-нататък евентуално хемодиализа и трансплантация. Но това са крайни мерки, които може да не се наложат.  

 

Мерки за добро отглеждане на детето – премахване на пелените навреме, прием на достатъчно течности, редовно изпразване на пикочния мехур, спазване на хранителен режим, особено ограничаване приема на шоколад. Много важно е редовното явяване на профилактични прегледи, защото те са един от начините да се открият своевременно бъбречните заболявания, а не в краен стадий. Например годишно при нас идват за диализа поне едно-две деца с терминална бъбречна недостатъчност, без въобще родителите им да знаят, че детето им има какъвто и да било проблем.

 

Млякото и млечните продукти са богати на калций. Какаото е богато на калциеви оксалати. Оксалатните камъни са предимно калциеви. Предразполагащ фактор за тяхното образуване е честата употреба на храни, съдържащи калциеви оксалати. „При пиенето на мляко с какао, особено от хора, които са по-податливи към подобен проблем, се отделя повече калций в урината, който кристализира и образува песъчинки. Злоупотребата с шоколад и с млечни продукти е една от първопричините за образуване на песъчинки в бъбреците. А шоколадът е храна, без която човек може”, категоричен е д-р Русинов.