Знаете ли, че всъщност сте прекрасна майка? Ето и доказателството – всеки ден подарявате на бебето си чудесни преживявания, понякога без изобщо да забелязвате това.

С всеки изминал ден разбирам по-добре! Всяка сутрин поздравявате малкото си съкровище с “Добро утро”, обръщате се към него по име, говорите му, въпреки че то още не разбира смисъла на отделните думи. Така обграждате детето с майчиния му език. То се чувства уютно сред ритъма и мелодията на изреченията, които го заливат. Не се притеснявайте от монолога си – не би било нормално да мълчите, защото бебето не разбира. Напротив, можете спокойно да споделите с него например недоумението си от преместването на кетчупа от обичайното му място в супермаркета...

Моите чувства се уважават. Нацелували сте до насита пухкавите бебешки крачета и малкото сияе от радост. Отново и отново докосвате с устни меките като кадифе петички. След това бебето мръщи чело и се обръща настрани. Разбира се, веднага прекратявате играта, а то усеща, че се отнасяте сериозно към чувствата му. Много малки случки като тази създават основата на голямото умение да се съобразяваш с желанията на другите.

Тук винаги нещо се случва. Понякога може би ви измъчва съвестта, че мъкнете бебето със себе си при всекидневното пазаруване. Малкото обаче обича разнообразието. То узнава, че му предстои да открие един голям свят.


Бебетата не притежават изявена дългосрочна памет. За тях млечните продукти в хладилника не представляват особен интерес, затова пъстрото разнообразие на опаковките им ги впечатлява всеки път.

Уча се да разгадавам света. Да види, да пипне, да остави предмета да падне. Да опита и да разсипе съдържанието на чашата. Хлапето умее светкавично да направи пълен хаос в дома. То обаче се нуждае от свобода, за да проучи същността на нещата. Чекмеджето в кухнята, където са капаците на тенджерите, е несравнимо по-интересно от кошарата със свирещите играчки.
Колко хубаво е да оставяте бебето да пипа предмети, които не са предназначени за него, но и не са опасни. Разбира се, след това всичко трябва да се върне на мястото си. Макар че не може още да ви помага, детето обича да слуша кое къде се поставя и какво е наименованието на вещите. Много скоро то ще ви подаде лъжицата, когато ви види, че отваряте съответното чекмедже.

Тук има някой, на когото мога да се доверя. Езикът на бебето е плачът. С него то ви казва дали е гладно, или трябва да го подсушите, или просто иска да сте близо до него. Всеки път, когато плаче, вие се мъчите да разберете каква е причината за недоволството и не го оставяте само с безпокойствата му. Така се създава доверието – бебето живее с прекрасното чувство, че мама и татко винаги са готови да му помагат, разбират го и то е важно за тях.

При родителите си съм на сигурно място. Минутите за гушкане сутрин, после смяната на пелените, придружаване на мама, когато води каката в детската градина. Шумовете и миризмите, докато готвите обяда. Следобедният сън. Връщането на таткото от работа. Приспивната песничка... Установеният ритъм на всекидневието дава сигурност на бебето ви. Неговият свят е постоянен, предсказуем и стабилен. То усеща, че е защитено. Какво прекрасно чувство!

Уча се да пазя равновесие. От бебетата се изисква тежък труд, за да поддържат тялото си в равновесие. Най-малко една година детето трябва да се упражнява, едва след това може да се опита да направи първите си крачки. От раждането вие помагате на бебето да балансира – когато го носите, то усеща ритъма на крачките ви и органът на равновесието във вътрешното му ухо се стимулира. Това става и при возенето в количката. Добре е да прекарвате количката през различни повърхности – чакъл, трева, тротоар. Разнообразието е чудесен стимулатор на чувството за равновесие!

С някои неща се справям вече и само. Не се безпокойте, ако не сте успели веднага да откликнете на плача на бебето. Малкото забавяне често помага на детето да се справи само с проблема. То може да открие палеца си или да се намести по-удобно в креватчето – великолепно усещане за малките, когато не се чувстват съвсем безпомощни!

Тялото ми – това съм аз! Бебето ви неуморно се мъчи да хване крачето си. Най-после палецът е докопан и попада в устата! Малкото го смуче блажено. Устата съм аз, палецът на крака съм пак аз – за бебето кръгът на тялото се затваря. То се радва на това откритие и го практикува с удоволствие, когато сте изморена и не сте в състояние непрекъснато да го носите на ръце. Сложете бебето на постелка и легнете до него. Така му осигурявате не по-малко близост, отколкото при носенето, а си спестявате усилия. Нали и вие се нуждаете от малко почивка!

Мама ме разбира! Криеницата е любима игра – скривате лицето си с ръце или с кърпа, извиквате “Ку-ку” и се показвате: “Ето-о-о”. Малкото участва възторжено в тази игра най-късно след 8-ия месец. В началото може да е леко смутено от “изчезването” ви, но бързо разгадава играта. Криеницата предлага букет от умения – обмяна на емоции, съобразителност, напрежение и облекчение. Трогателно е как малката устичка се мъчи да отговори с “ето-о-о”. Каква радост за бебето е да открие, че го разбирате!

ПРОЧЕТИ ОЩЕ