Депресията е от най-разпространените психични разстройства и само който е бил затворен в подземното й царство, знае колко безсмислен и празен изглежда животът, гледан оттам. По време на бременност депресията се усложнява допълнително, защото майката се чувства разпъната на кръст между страха, че вреди на бебето си, и неспособността си да се справи сама. В подобна ситуация бъдещите майки се обвиняват, че се чувстват тъжни и напрегнати във времето, което трябва да е най-щастливият момент от живота им. Водени от добри намерения, околните често им „помагат” да останат по-дълго в това състояние, сравнявайки ги с останалите бременни.
 
Според изследванията депресията засяга всяка четвърта жена в даден момент от живота й, докато по време на бременността потърпевши са между 14 и 23% от жените. Пренаталната депресия се диагностицира по-трудно, защото много често симптомите й се приписват на хормоналния дисбаланс, типичен за бременността. Това предположение може да бъде опасно за майката и за бебето – депресивното състояние затруднява жената да се грижи добре за себе си и за бебето. Възможно е бъдещата майка да не се храни достатъчно, да посяга към алкохола и цигарите, а също и да мисли за самоубийство. Бебетата, родени от майки с депресия, често са по-малко активни и по-неспокойни от останалите бебета. Ако жената е имала депресивни епизоди в миналото си, тя ще разпознае по-лесно симптомите, затова по-уязвими са жените, които за първи път са посетени от „черната гостенка”.
 
Как да различим лошото настроение от депресията?
Основните симптоми на депресията са потиснато настроение, загуба на интерес и способност да се изживява удоволствие и радост, повишена уморa и ниска активност. Понякога тези състояния се придружават също от трудности в концентрацията, нарушения в апетита и в съня, понижена самооценка и увереност, засилено чувство на вина, песимистични или суицидни мисли и намерения. Важно е да се уточни, че не всички промени в настроението или лоши моменти се дължат на депресия. Как да различите едното от другото? При депресията симптомите са по-продължителни (минимум 2 седмици), а също по-тежки и интензивни.
 
Защо на мен?
Възможни причини за депресията са фамилна или лична обремененост с това заболяване, проблеми в отношенията с близки хора, продължило дълго време лечение на стерилитет, спонтанни аборти, преживяване на силен стрес и др.
Бременността е сложно и индивидуално психофизиологично преживяване. Има различни причини, поради които една бременна жена може да се чувства потисната, тъжна или апатична, дори и да няма депресия. Замислете се за промените, които се случват с тялото ви, новите приоритети, неясното бъдеще. Осъзнавайки всички тези промени, жената може да тъгува за момичето в себе си и да се прощава с него, давайки си сметка, че определен етап от живота й приключва – завинаги. Като добавим негативните мисли, страха от раждането или от евентуална загуба на детето, съмненията как ще се отрази появата на детето на партньорските взаимоотношения, се оформя една цялостна картина, разкриваща големия стрес, на който е подложена жената по време на 9-те месеца.
 
Как да се справим?
Ако симптомите ви са изразени и постоянни, не се бавете, а посетете психолог. Някои жени се притесняват, че веднага ще им бъдат изписани антидепресанти. Депресията може да се лекува с индивидуална или групова терапия, а едва когато терапевтът прецени, че имате нужда от допълнителна помощ, ще ви насочи към друг специалист за медикаментозно лечение.
 
Това, което ще ви помогне, е да се учите да приемате себе си като цялостна личност с всичките ви силни и слаби страни. Вътрешният мир идва, когато успяваме да се приемаме и харесваме такива, каквито сме. Наричат депресията „гняв, обърнат навътре”, затова е добре да намерите начин да изразявате емоциите си, независимо какви са те. Вместо да ги потискате, споделете ги с вашия партньор, с близките, пишете в дневника си за тях, нарисувайте ги. Потърсете помощ от други майки, минали през такъв период по време на бременността си – ще се изненадате колко много жени са преживели същото. Това ще ви помогне да не се чувствате сама в трудните моменти. Не се сравнявайте с другите или с наложените изкуствени модели на подражание. Опитайте да си създавате приятни преживявания или потърсете помощта на роднините и приятелите, за да се чувствате обичана и приета. Не подценявайте подкрепата на партньора си и не крийте от него как се чувствате.
 
Таткото

Не само бъдещата майка е подложена на депресивни състояния. Таткото има своите не по-малко основателни причини да преживява потиснатост, безпокойство или апатия. Вместо да съдите партньора си, че той не е на разположение емоционално за вас, опитайте се да разберете какво преживява. Очакването на дете е голям стрес и за мъжете, които не по-малко от жените се тревожат дали ще се справят, дали всичко ще е наред с бебето и любимата им, ще бъдат ли добри бащи и глави на семейството, ще успяват ли да го осигуряват финансово, какво ще стане с личната им свобода и т.н. Вашият любим също има нужда от подкрепа в този момент, особено ако преживява очакването на детето с депресивни симптоми. Споделяйки с него вашите чувства, ще му покажете как той самият може да прави същото. Мъжете изпитват ужас, когато усещат, че не успяват да контролират емоциите си, тъй като това ги кара да се чувстват уязвими и несправящи се. Уверете партньора си, че да се чувства така, е нормално и че на мъжете също им е позволено да преживяват слабост. Старайте се да го включвате активно във вашата връзка с бебето. Помогнете му да си създаде самостоятелна комуникация с плода, като му говори и докосва корема ви. Това ще намали тревожността на таткото от непознатото и ще го сближи с детето още преди то да се е родило.

Текст: Ивета Бургаджиева, психолог и психотерапевт, e-mail: [email protected]