Детето ми не иска да говори български

Ще предоставим теоретични обяснения и практически насоки спрямо развитието и възпитаването на двуезичните деца в ранна възраст и реакциите на техните родители. Мондиализацията, премахването на границите на територията на Европейския съюз и търсенето на по-качествен живот „на Запад“ превърнаха имигрирането в често срещан процес. Много от имигрантите решават да останат за постоянно в новата държава. Формират се все повече смесени двойки, които отглеждат децата си между два езика, две култури и два начина на възпитаване.

Развитието на речта и създаването на първите навици и поведения са основен етап при развитието на малките деца. При смесените двойки тези процеси са различни в сравнение с двойките от една и съща националност. Седемгодишната ми практика на клиничен психолог и научноизследователският ми опит в сферата на двуезичието ме подтикват смело да твърдя, че често родителите и по-скоро майките чужденки допускат подсъзнателни грешки, които могат всекидневно да затруднят възпитаването на децата им.

Кои са тези грешки?

Важно е да се прави разлика между когнитивното развитие на децата, отговорно за създаването на речта, и тяхното емоционално развитие в основата на техните навици и поведения. Отказът на детенцето да говори български език може да породи у майката смесени чувства, като тъга, вина, яд или несигурност в ролята й на майка. Тези емоции са засилени при младите майки, които все още не са утвърдили характерите си, своята социална и професионална принадлежност.

Истината е, че човешката когниция няма нищо общо с родителите. Когницията е свързана с развитието на мозъчната дейност и се ръководи от процеси, които взаимодействат със социалната среда. Когато детенцето на майка българка и баща англичанин започне да ходи на детска градина в Англия, напълно нормално е то да предпочита английския език и да прави спънки, когато майка му казва: „Хайде, говори на български“. Всеки човешки индивид от най-ранна възраст се развива, правейки избор и адаптирайки се към промените. Тези процеси са вродени и позволяват на човек да оцелее. Двегодишното ви дете също прави избори, въпреки че за вас то е едно малко сладко бебе. Ако то живее в Англия и си дава сметка, че социалната среда (ясли, детска градина, близки хора) говори английски, съвсем естествено то ще предпочете този език, за да бъде част от тази среда и по този начин да се интегрира и да расте в нея. Това важи за всички езици и култури.

При истинските двуезични индивиди (тези, които от най-крехка възраст са потопени в два езика) отделните езици активират различни мозъчни зони. По тази причина детето винаги знае, че татко и учителката не говорят български. Затова то никога не им говори на български, както на майка си. При индивидите, които научават чужд език, след като са практикували първи майчин език, се наблюдава друг процес – цялата информация се третира в едни и същи зони, затова тези хора понякога бъркат езиците. Това, което обединява истинските и неистинските двуезични (мултиезични) хора е, че винаги един от езиците е доминантен, защото социалната среда използва този език повече от другия. Това е напълно нормален когнитивен процес и не може да се промени.

Важно е родителите да знаят, че двуезичието е много полезно за децата им. Предразполага към по-лесно запаметяване на информацията, по-богато развитие на речта и мисловната дейност, както и по-лесно научаване на други чужди езици. Ако детенцето проговори малко по-късно, това не е симптом на забавяне на речта – просто мозъкът му третира две различни групи езици, вместо една. Няма нищо нередно – напротив. Развитието на речта е строго индивидуален процес, за който няма точна възраст.

Предлагаме няколко практически насоки на родителите на двуезични деца, които ще им помогнат във всекидневния живот:

• Детенцето не иска да говори български? Не му се карайте. Дайте му време.

Ако майката повиши тон, това може да се приеме от детето като вербално насилие. Мозъкът и речта на детенцето не са достатъчно развити, за да може то да разбере, че майката изпитва тъга, защото то не иска да говори нейния език. Детето ще приеме ситуацията на емоционално ниво, може да се почувства виновно, все едно е направило някаква голяма грешка.

• Майката чужденка има нужда от няколко години, за да се адаптира към новата култура. Детето се ражда в нея. Не го третирайте като имигрант или чужденец. Той е в собствената си държава.

Клиничният ми опит показва, че родителите имигранти често прехвърлят своите чувства на вина, страх от адаптация или несигурност върху децата си. Децата им не са имигранти. Ако са родени в Англия – английският език е техен майчин език.

• Родителите трябва да приемат и да се примирят с факта, че детенцето ще бъде различно от тях, защото е родено в различна култура.

Детството между два езика и две култури е страхотен шанс да се възпитат и отгледат умни, отворени към света и уравновесени деца. Родители, усмихнете се и погледнете на нещата от тази гледна точка. Пускайте детски филми и музика на български език. Децата учат най-добре чрез спонтанна имитация. Ако те слушат българска реч, извършвайки друга дейност, примерно играейки си в стаята с играчките си, тогава ще научат много повече в сравнение с моментите, когато им се налага дадено действие.

• Към 2–3-годишна възраст децата изживяват описания от Зигмунд Фройд „Едипов комплекс“.

Една от главните характеристики е утвърждаването на детето като личност чрез повтарящи се провокации към родителите. Детето често казва “Не“ и не се съгласява с препоръките на родителите. Ако в този период майката го кара да говори български, ще е възможно да получи отказ не защото то не иска да говори, а защото се създава като личност. Казано с други думи, отказът тук е свързан със съвсем различен контекст, който може да бъде интерпретиран грешно от родителите.

• Не „заповядвайте“ на децата си да правят каквото и да е.

Направете ги част от тази дейност, нещо като „колаборатори“/„сътрудници“, които изявяват своето собствено мнение. Ще видите, че нещата ще се случват много по-лесно. От най-ранна детска възраст децата се изявяват като личности – нека им дадем тази възможност.

 

Текст: д-р Иванка Ежова, www.ezhova.com, FB: Positive Psychology Net.