От най-ранна възраст детето ви проявява любознателност. От вас се иска да проявявате огромно търпение, за да задоволявате интереса му и да не охлаждате порива му към познанието.

Синът ви кара атрактивната количка за деца на хипермаркета и се раздира от плач. Няколко пъти се протяга към различни десерти от стелажите и вие нервно го възпирате с категоричното "Не!". Момчето не се примирява със забраната. То е на две години и е изследовател. В момента прави експеримент лесно ли е да хване някоя лъскава, шумяща опаковка. За вас това е провинение. Какво се получава, когато желанията на двама души се разминават?

Първият резултат – развихря се скандал и детето се кротва. Друг вариант – колкото повече то посяга към обекта на интереса си, толкова по-гневна става мама. Дали в този случай може да подейства успокояващо мнението на американските психолози Алисън Гопник, Патриша Кул и Ендрю Мелцоф. Те дават кода към изследователското поведение на двегодишните: "Това, с което се сблъсквате, е най-великолепното прозрение, съществувало някога, най-могъщият апарат за обучение в цялата вселена. Посрещайте го със съпричастие и с ентусиазъм."

Горещи битки
Двегодишното дете наблюдава и преценява. То мисли, прави изводи, търси обяснение и за целта провежда експерименти с помощта на родителите си. Мама и татко не свикват лесно с тези му увлечения. Съвсем доскоро те са го носели на ръце, но едва направило първите си самостоятелни стъпки, то вече с подчертан инат преследва начертания си план. В мисията му помагат двигателното и говорното развитие.

Оттук нататък започва безкрайното състезание – детето дърпа дистанционното, за да го хвърли на пода, пръска щипките за пране из цялата къща, "рисува”по стената с лъжичката от плодовото пюре... Вашето "Престани!" не стига до ушите му. То стиска здраво устните си, когато искате да яде суфлето от спанак, и се устремява с всичките си сили към кутията с бонбони. В битките участват двама души с две различни мнения – нова ситуация за родителите и за детето. Този сблъсък дава полезен урок на малчугана – той научава, че има разлика между неговите и чуждите желания.

Докато в началото на втората година детето е в плен на магията на забраненото, само след една година поведението му ще е коренно различно. Вече няма да го вълнува притежанието на определен предмет. Интересът му ще е преди всичко каква ще е реакцията на околните към неговите действия, какво ще казват, какви ще са жестовете и тонът им.

В този период някои родители стават много нервни. Те са убедени, че детето им се стреми постоянно да ги ядосва. А всъщност то разгадава действията им. И се озовава в сложна ситуация. От една страна, не му липсва желание да се налага, но от друга – търси одобрението на родителите си и иска да живее в разбирателство с тях.

Пътят към съчувствието
Експериментирането стимулира емоционалното развитие на детето. Щом то забележи, че неговите желания се разминават с представите на останалите, разбира, че трябва да се съобразява с другите. Така детето ви се приближава към една от най-важните крачки в развитието си – да съчувства на другите. Тригодишните са в състояние да погалят плачещо дете и дори да се лишат от собствената си играчка, за да го утешат.

През втората година стъпка по стъпка детето интензивно изучава заобикалящия го свят, но за целта то се нуждае от време и от безкрайни "грешки". Това изнервя родителите, защото им отнема време – понятие, съвсем непознато за двегодишните.

Стъпка по стъпка към правилата
Едва към края на втората година мама и татко могат да въвеждат прости правила за разпределение на времето, като: "Първо ще си прибереш количките и след това ще отидем на пързалката в парка."

Запомнете, че щом детето ви е в тази възраст, едва ли бързо ще свършвате каквото и да било. Има моменти, когато за него сякаш времето спира – то дълго може наблюдава как лети пеперудата, как се появяват звездите по небето, как вятърът гони есенните листа от дърветата... Това е способност, с която се гордеят творците – да виждаш света през очите на дете.

Докато възрастните имат точни представи за заобикалящата действителност, за детето почти всичко е загадка: "Дали винаги дъждът пада отгоре?" Чрез наблюдението то се учи да общува със света: ако стъпи на камък, той може и да се обърне, котката пък понякога драска, силното слънце те кара да затваряш очи...

В целия си откривателски устрем малкият човек разчита на мъдростта и закрилата на възрастните. Това доверие му е много нужно, защото детето още не може да преценява опасностите.

Дълго преди да проговори, то разбира езика и го имитира. Натиска копчетата на телефона-играчка, държи слушалката на ухото си и бърбори в нея – така, както е наблюдавало, че правят възрастните.

Още от деня на раждането си умее да общува и без думи – с мимики, жестове, плач, усмивка... През втората година например детето посочва играчка и очаква да му я дадете. Към края на втората година, когато започне да говори, бързо свиква да използва “Искам” и “Не”.

Какво означава “Не”?
Когато казва “Не”, детето настоява да му дадете време и възможност да изпълни решението си. Има баланс между “Не”-то на родителите и “Не”-то на детето. Ако родителите често казват “Не”, то също често ще използва това отрицание.

В края на втората година детето прави огромна крачка в своето развитие. Става по-независимо и по-самоуверено, вече изпитва съчувствие и може да е съпричастно към другите.

Нервите и енергията, които сте изразходвали като любещи спътници през тези първи фази на развитието му, се оказват вложение с много изгодна “лихва”.