До 80-те години на миналия век реакциите на бебето в корема са се приемали като автоматични несъзнателни рефлекси, които изследователите често отдавали на случайността. За бъдещите майки и акушерките обаче е било кристално ясно, че бебето в утробата реагира на различни звуци, а едва впоследствие идват и научните доказателства, за да потвърдят това убеждение. След 28-ата гестационна седмица вече няма съмнение, че бебето чува звуци и реагира на гласове които е способно да разпознае след раждането. Именно от този период на бременността между слуховата система и мозъка на бебето започват да се формират синапси (невронни връзки). Проучвания показват, че мелодии, които са стигали до мъника в майчината утроба през 7-ия месец, са разпознавани от него в продължение на месеци след като е дошъл на белия свят.
Едни от първите изследвания през 20-и век върху шумовете, които стигат до бебето, се извършват с помощта на хидрофон (воден микрофон), който се поставя във влагалището на бъдещата майка. Оказва се, че общият звуков фон, който без пауза стига до бебето – като туптенето намайчиното сърце, движенията на тялото или шумовете от кръвообращението, не спада под 28 децибела. Японски учени доказват, че странните звуци от утробата влияят успокоително на новороденото. До този извод те стигат, като на плачещи бебета пускат аудиозапис на звука от майчиното сърце, както и запис на барабан, който бие в същия такт.
И установяват, че мъниците се успокояват от автентичния звук, а не от „имитацията“. Силата на шумовете в утробата се покачва при силно пеене на бременната. Именно майчиният глас се чува най-силно и ясно от бебето в утробата, тъй като той резонира чрез костите. Според някои учени дори майчиният таз играе ролята на нещо като усилвател на звука към матката.
Експериментите разкриват, че уличният шум се чува във вътрешността на утробата като шепот, а шепотът... не се долавя въобще.
Когато пък бъдещият татко, приятели и роднини решат да говорят на големия ви корем, трябва да имат предвид, че мелодията на речта им се долавя чудесно от бебето, но за да се чуват отчетливо самите думи, гласът трябва да е по-мощен. Проучвания показват, че 55% от мъжкия глас стигат до вътрешността на утробата, а от женския (с изключение на майчиния)– едва 34%.
Музика в сюблимния ден
Проф. Александър Резников от Украинската академия на науките, преподавател и в Далаския университет в САЩ, както и в университета в Торонто, Канада, провежда любопитен експеримент как се отразява музиката върху бебето по време на родилния процес. В експеримента са включени 21 бъдещи майки със започнали родилни контракции. Те са разделени на три групи. В първата са 5 жени, които слушат Моцарт по време на първата фаза на раждането. Втората група от 11 бременни слуша специална музика на основата на т.нар. резонансна или вибрационноакустична терапия. Третата група от 5 бъдещи майки не слуша абсолютно никаква музика. При бременните и от трите групи сърдечните тонове на бебето в утробата били трикратно проследени – малко преди, по време и малко след слушането на музиката. Промяна в сърдечния ритъм, при това с позитивен знак, е отчетена единствено в групата, която е слушала релаксираща музика, основаваща се на принципите на резонансната терапия.Пулсът на бебетата в тази група се успокоявал...
Моцарт или Мадона?
Дисковете, предназначени за бъдещи майки, по традиция съдържат нежна релаксираща музика или класически пиеси, придружени от записи на звуци от природата. Ако обаче не сте особена любителка на Моцарт или Вивалди, не е нужно да упражнявате насилие върху себе си да слушате техни творби, защото ползата от музикалната терапия безвъзвратно се губи. Да припявате на емблематичните поп хитове на Мадона, да си направите домашно техно парти с музиката на Свен Вет или да организирате рок вечер – ако някое от тези неща ви носи удоволствие и ви зарежда с позитивна енергия, бъдете сигурни, че бебето в корема ви ще усети това. Бонус от честото слушане на музика през 9-те месеца е, че ще направите от бъдещия си наследник истински меломан, а защо не и... музикант. Това твърди американският изследовател на пренаталното развитие Доналд Шетлер. Според него 2-годишните, които често са слушали музика в утробата, имат по-добро чувство за ритъм и са по-музикални.
„9 месеца“
