Всяка година на 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака, затова в този брой ви срещаме с д-р Георги Стаменов, репродуктивен специалист, „МБАЛ Надежда“, който помага на жени да станат майки, въпреки диагнозата.

Може ли една жена с рак на гърдата да стане майка?

Не само може, но аз бих казал, че е препоръчително, защото изследванията показват, че при излекуван карцином на гърдата, жените, които раждат след това, имат по-малко рецидиви и като цяло преживяват по-добре от тези, които след това не раждат. Експертите – онколози в момента съветват, когато жени с рак на гърдата родят, бебето да се кърми от здравата гърда. По този начин гърдата се запазва в своята функционалност.

Как яйцеклетките оцеляват при – 196 по Целзий и как след това се „събуждат“ за живот?

-196 градуса е прагът на безвремието. В момента, в който яйцеклетката достигне замразяване до -196 градуса, часовникът за нея спира. Тя престава да има обменни процеси, тя просто изпада в т. нар. Анабиоза – тя е жива, но всичките й системи престават да функционират. Ако например днес замразим една яйцеклетка и я размразим след пет години и я попитате колко е часа и каква дата сме днес, тя ще ви каже датата и часа от момента, в който е била змразена. Нейната функционалност, нейната цялост, нейната жиненост е съхранена към момента, в който тя е замразена.

Кога е точният момент, в който трябва да се вземе решението за замразяване на яйцеклетки?

Още с поставянето на диагнозата трябва да се вземе това решение, особено, ако жената няма раждания и има планове за продължаване на своите репродуктивни функции. Задължително е да се каже, че диагнозата рак на гърдата не значи финал. В никакъв случай. Трябва да се отнасяме към това като към нещо, което се случва в нашия живот, но то в никакъв случай не значи финал на репродукцията, нито на житейските планове. Съвсем нормално е всеки човек да иска да има деца. Бързам да кажа, че изобщо не трябва да се започва лечение и да бъде направена операция, за да бъде направена стимулация. Напротив. Дори при новооткритите карциноми, ние веднага можем да вземем и да замразим яйцеклетки.

С какво процедурата е по-различна от стандартната инвитро процедура?

Почти с нищо, освен с това, че ползваме лекарства, които не повишават хормоналните нива. Това трябва на всяка цена да знаят момичетата. Ние не излагаме заболяването на повишени хормонални нива. Всеки се страхува, че хормоните, с които стимулираме, биха ускорили растежа на карцинома. Не. С лекарствата, които ползваме, достигаме такива нива, каквито се достигат при един нормален менструален цикъл. Процедурата продължава 10 дни. Тази инвитро процедура може да бъде започната във всеки един момент. При нас инвитро процедурите стартират буквално от посред нощ, когато някой ни потърси и отнема 10 дни. Няма значение кой ден от менструалния цикъл е.

За какъв период може да се замразят яйцеклетки и има ли възрастови ограничения при пациенти с рак на гърдата?

Могат да се замразяват за неограничено дълъг период, но обикновено това, което показва нашият опит, а ние вече натрупахме доста опит, е, че две години, две години и половина след лечението тези яйцеклетки могат да бъдат използвани. Това става при тясна колаборация с онколозите. Хубаво е това да става преди жените да навършат 40 години. Разбира се, че не отказваме и на жени около 40 или над 40 години, но успехът на такава процедура става по-труден, защото ние имаме едва 10 дни, в които да съберем необходимите яйцеклетки и обикновено се вадят по-малко яйцеклетки при жени в напреднала възраст. Става по-трудно, защото при жени с онкологични заболявания нямаме време да повтаряме процедурата, както правим при жени с малко по-напреднала репродуктивна възраст. Освен това, важно е да се каже, че Фонд „Асистирана репродукция“ поема стимулацията, лекарствата, съхранението и самата процедура по изваждане на яйцеклетките на жени до 35 години.

Имате ли пациентка с онкологично заболяване, чийто случай за Вас е бил сред най-големите професионални предизвикателства?

За мен всеки случай е професионално предизвикателство. Аз не деля случаите на леки и тежки. Но имам изумителни случаи, които са и професионално предизвикателство, но ме изумяват с духа и позитивизма на хората. Съвсем наскоро замразявах яйцеклетки на едно момиче, на което му предстоеше химиотерапия. Тя не беше с рак на гърдата, а с лимфом на Ходжкин. Ако прочете това интервю, много прегръдки и целувки за нея и нейния дух. Тя беше най-позитивният и най-усмихнатият човек, който съм виждал в последните месеци. За момент нито се оплака, нито нищо. Имаше тежък перикарден излив и почти не можеше да диша легнала, защото ѝ предстоеше химиотерапия, но въпреки всичко, дойде и каза: „Аз искам да си замразя яйцеклетки, защото знам, че ще се излекувам.“. По време на анестезията, по време на самата манипулация по изваждане на яйцеклетките беше страхотно професионално предизвикателство пред мен и пред анестезиолозите, защото първо се притеснявахме за кръвосъсирването и второ за това какви биха били последствията, ако за момент сърцето ѝ спре. Не само че не спря, но половин час след изваждането на яйцеклетките тя закусваше. Бяхме я сложили за повишено наблюдение в реанимацията и тя помоли да ме извикат, за да ме попита кога ще си ходи. Възхищавам се на такива хора и мисля, че те трябва да бъдат пример за всеки, който се бори с тези ужасни проблеми, които ни спохождат в ежедневния ни живот.

Какво е Вашето послание към всички жени?

Моето послание към всички жени е да приемат прегледа за рак на гърдата като нещо задължително, така както всяка жена трябва да приеме, че всяка година трябва да ходи на гинеколог. Всички имаме мобилни телефони. Нека да не чакаме някой да ни напомни, да не чакаме някой да публикува някъде, че съществува ракът на гърдата, а просто всяка жена да си отбележи в телефона един ден от годината, за който да пише: ТРЯБВА ДА ПРЕГЛЕДАМ ГЪРДИТЕ СИ. Това е задължително. Новооткрит в ранен стадий, ракът е напълно унищожим. Всъщност това, което осъзнават учените в момента е, че ракът може да бъде преборен, когато се състезаваш с него във времето. Него го е страх от времето. Ако го откриеш в ранен стадий, той е малък, слаб и унищожим много бързо. Второто, което трябва да се знае е, че когато тази диагноза е поставена навреме, това е заболяване като всички други заболявания, които ни спохождат, ако щете като грип. След лечението човек отново е здрав, отново е пълноценен. Нека да не мислят, че това е финалът.

Текст: Екип „Надежда“

ПРОЧЕТИ ОЩЕ