Д-р Теодора Тихомирова е акушер-гинеколог и специалист по репродуктивно здраве в МБАЛ „Надежда“. Завършва медицина в Плевен, специализира в Байройт, Германия, и Университетска болница във Виена, Австрия. Вярва, че работата й е мисия с движеща сила любовта.
Кога е моментът да потърсим репродуктивен специалист?
Въпросът „Кога?“ не е еднозначен. Има пациенти, които идват в Репродуктивния център едва след няколко месеца, а други записват час чак след години опити за забременяване. Моето наблюдение е, че моментът е настъпил тогава, когато правенето на бебе започва да се асоциира повече с тревожност и стрес – било то заради това, че опитите са безуспешни, било заради установен проблем при партньорите. Тогава, когато въпросите стават повече от отговорите, идва моментът да се потърси репродуктивен специалист. Той, като обективен арбитър, преценява дали реално има повод за притеснение, или просто трябва търпение. Дефиницията за инфертилитет на СЗО е: липса на забременяване до една година при редовен полов живот без прилагане на контрацептивни методи при жени до 35 години, а при възраст на жената над 35 години този период е редуциран на шест месеца.
Какво включва първата консултация?
При първичния преглед лекарят се запознава с историята на двойката – давност на инфертилитета, предишни процедури по зачеване, като получава и информация за всеки от партньорите поотделно –придружаващи заболявания и операции. Коментират се извършените до момента изследвания или, ако не са налични, се назначават. Прави се гинекологичен преглед, при който се установява състоянието на женските полови органи и съответно наличието на патологични отклонения. Преди приключване на прегледа се начертава план за поведение/лечение, естествено, съобразен с желанията на пациентите.
Трябва ли пациентите да бъдат подготвени с конкретни изследвания?
На сайта на болницата са посочени препоръчителните изследвания. Те включват изследване на яйчникови хормони, хормони на щитовидната жлеза, пролактин, спермограма, вирусология. Всичко това се прави, за да може репродуктивният специалист да установи най-точно проблема във възможно най-кратки срокове, така че да се пести времето и на пациентите.
Коя е оптималната възраст за зачеване?
Оптимална е тази възраст, когато има съгласуване на биологичния часовник с индивидуалното усещане и желание на пациента. Според социолози от Тексаския университет най-добрата възраст е около 20 години. Основанието е, че яйцеклетките на тази възраст са с отлично качество и обикновено липсват придружаващи хронични заболявания. Съответно рискът от репродуктивни неудачи е сведен до минимум. И тук идва голямото ,,Но“. Трябва да се различава биологичната от социалната оптимална възраст. В съвременното ни общество много жени са поставени в позиция или сами избират да се посветят на кариера и професионално развитие, като майчинството се отлага за тогава, когато постигнат определени цели. Понякога бременността се отлага във времето и поради липсата на подходящ партньор. Трябва обаче да се има предвид, че фертилността на жената започва да спада около 32 години, с рязък спад след 37 години, реципрочно настъпва нарастване на процента на генетично увредените яйцеклетки. Проучване на списанието „Human reproduction” посочва, че жените към края на 30-те си години имат 50% по-малък шанс за забременяване от тези в ранните 20. Каквото и да сочат статистиките, истината е, че ние, лекарите, нямаме правото да налагаме кой и кога трябва да забременява, а трябва да информираме, за да подпомогнем избора на пациента.
През март в болница „Надежда“ отвори врати специализиран кабинет по ендометриоза, а поводът беше кампанията „ЕндоМарт. Защото е важно!“. Продължава ли инициативата и към днешна дата и защо всъщност е толкова важно да се говори за тази болест?
Ендометриозата е скритият враг в женското тяло. Изключително разпространено заболяване, засягащо всяка 10-а жена и същевременно доста често неразпознаваемо. Заболяването е бич за женското репродуктивно здраве, защото може да увреди всички звена, имащи отношение към забременяването, и често се открива късно, когато процесът е напреднал. Специализираният кабинет беше разкрит не само за жените, които вече имат симптоми, но и за профилактика. Важно е да се дава гласност на проблема, да се информира за същността на заболяването, за симптомите и методите на лечение и с това да се даде увереност на пациентките, че решение има и не са сами.
Какви са симптомите на ендометриозата?
Именно липсата на симптоматика прави ендометриозата доста коварно заболяване. Когато все пак се появят симптоми, най-често пациентките съобщават за циклична болка при менструация, при полов контакт или уриниране. Гинекологичният преглед също може да насочи към подобна диагноза, когато се установи например промяна в позицията на матката заради сраствания. При ултразвуково изследване може да се установят яйчникови кисти с определена характеристика – така наречените ,,шоколадови‘‘ кисти. Златният стандарт обаче за диагностициране на това състояние е директната визуализация на ендометриозните огнища посредством лапароскопия и хистологично доказване чрез биопсия.
Влияе ли заболяването на яйчниковия резерв?
Наличието на яйчникови ендометриоми, особено ако процесът е двустранен, може да повлияе негативно както върху яйчниковия резерв, така и върху яйчниковия отговор на гонадотропни хормони при инвитро процедура. При хистологично изследване е установена значителна редукция на примордиалните фоликули на засегнатия яйчник. Отпадането на фоликулите може да бъде и вторично в резултат на предизвиканото от ендометриозата хронично възпаление и оксидативен стрес, които водят до фиброза. Така функционалността на яйчника значително намалява.
Как се поставя точна диагноза и в какво се изразява лечението?
Сигурната диагноза при ендометриозата е единствено и само хистологична, т.е. по време на оперативна интервенция се взема материал от суспектните огнища и се праща за патологоанатомично заключение. Затова ултразвуковото изследване само може да насочи, но не и да постави 100% диагноза. Големият парадокс е, че лечението на ендометриозата е забременяването, като същевременно болестта пречи то да се осъществи. От тази гледна точка младите жени с редовен менструален цикъл и малки огнища на ендометриума се съветват да правят опити за забременяване. При по-големи огнища и проблемно забременяване лечението е хирургично, медикаментозно или комбинирано. Златен стандарт в хирургичното лечение, както стана ясно и в диагностиката, е лапароскопията. Методът дава възможност за запазване или възстановяване на репродуктивната способност на жената. Целта на медикаментозното лечение е „стопяване“ на ендометриозните огнища чрез повлияване нивото на естрогените, които подхранват ендометриозата. Най-често се прилагат антагонисти на гонадотропин рилизинг хормона, които имат по-висок терапевтичен ефект, най-нисък процент странични ефекти и рецидиви. При хистологично доказана ендометриоза приложението на препарата се реимбурсира от Здравната каса със специален протокол.
Друг често срещан проблем е синдромът на поликистозните яйчници. Каква е причината за неговата поява и съществува ли лечение?
Синдромът на поликистозните яйчници е колкото разпространено, толкова и неразбирано от пациентките и подценявано от лекарите заболяване. За поставяне на диагнозата не стига само установяване на характерната поликистозна структура на яйчниците. Синдромът включва още нередовна или липсваща овулация и клинични или лабораторни данни за повишени андрогени. Съответно лечението включва справяне с тези отклонения и интердисциплинарен подход между акушер-гинеколог и ендокринолог. В последните години преобладава становището за предимства на консерватвното лечение в сравнение с оперативното, като целта при жени, неправещи опити за забременяване, е регулиране на цикъла чрез прием на прогестеронов препарат, докато при проблемно забременяване се предизвиква овулация чрез използване на препарати като кломифен цитрат, летрозол, а при неповлияващи се случаи и гонадотропни хормони инжекционно.
Какво е необходимо, за да спечели лекарят доверието на пациента?
Доверието се гради в процеса на работа, тогава, когато пациентът усети, че лекарят се отнася професионално и отговорно към случая, когато знае, че не е сам по пътя към мечтаната рожба. Правилно е да подхождаме към всеки случай така, както бихме го направили за приятел или близък, защото медицината е точна и обективна наука, но в нашата работа трябва сърце.
На 8 декември, като част от ежегодната инициатива „Дни на донорството”, отново „Надежда“ ще отвори вратите си за хора, които не са пациенти на болницата. Споделете повече за тази идея и очакваните резултати.
„Дни на донорството“ е ежегодно събитие, предколеден подарък от фондация „Майки за донорство“, от нас – специалистите от Репродуктивния център на МБАЛ „Надежда“. Инициативата включва не само безплатни прегледи и консултации на двойки, но е и място за среща на всички, които се чувстват съпричастни. Това е място, където се срещат радостта на семействата, на които вече сме помогнали, с надеждата на тези, на които това тепърва предстои, и всичко това създава една неповторима, зареждаща атмосфера.
Разговора проведе Виржиния Николова
