Продължение от брой 259…

„Недоверчиво” семейство. Характерна черта е повишена недоверчивост към обкръжаващите (съседи, познати, приятели). Членовете на семейството намират, че всички околни са недоброжелателни или просто равнодушни, а техните намерения към семейството са враждебни. Такова недоверчиво и враждебно отношение към другите родителите формират и у самото дете. У него се развиват подозрителност, агресивност, на него му е трудно да влиза в приятелски взаимоотношения с връстниците.

„Лекомислено” семейство. Отличава се с безгрижно отношение към бъдещето. Стреми се да живее ден за ден, без да се притеснява от последствията. Плановете за бъдещето са неопределени. Децата в такива семейства израстват безволеви, неорганизирани, привличани от развлечения.

„Хитро” семейство. В него преди всичко ценят предприемчивостта и ловкостта при достигане на жизнените цели. Главно е умението да се достига до успеха с минимални усилия, без труд и за кратко време. В тези семейства границите на позволеното се преминават лесно. Отношението в подобни семейства към качества като трудолюбие, търпение, настойчивост е скептично, даже пренебрежително.

Варианти на родителско поведение

- Строго – родителят действа със силови, директивни методи, като налага своята система от изисквания. Той направлява детето по пътя на социалните достижения, блокирайки собствената му активност и инициативност.

- Обяснително – родителят прибягва към словесни обяснения, считайки детето равно на себе си в разбирането на разясненията му.

- Автономно – родителят не предлага решение на детето на определена ситуация, а му дава свободата да направи избор, предоставяйки му самостоятелност и независимост. Той поощрява детето да проявява тези качества.

- Компромисно – за да реши проблема, родителят предлага на детето нещо привлекателно в замяна на някакво непривлекателно действие или задължение. Родителят се ориентира в интересите и предпочитанията на детето и знае добре какво да му предложи в замяна.

- Съдействащо – родителят разбира в кой момент на детето му е нужна помощ и до каква степен той може и е длъжен да я окаже. Той реално участва в живота на детето, опитвайки се да подели трудностите с него.

- Съчувстващо – родителят искрено и дълбоко съчувства и съпреживява с детето конфликтна ситуация, непредприемайки някакви конкретни действия.

- Отдадено – родителят е готов да предприеме всякакви действия, даже в ущърб на себе си, за да обезпечи физиологичния и психологичния комфорт на детето. Родителят е напълно ориентиран към детето: той поставя неговите потребности и интереси пред своите, а много често и над интересите на семейството като цяло.

- Ситуативно – родителят взема съответните решения в зависимост от ситуацията, в която се намира. Той има универсална стратегия за възпитанието на детето.

- Зависимо – родителят не чувства увереност в себе си, в своите сили и се уповава на помощ и поддръжка на по-компетентно обкръжение или прехвърля на него своите отговорности. Голямо влияние върху родителя оказва педагогическата и психологическата литература, от която той се опитва да почерпи необходимата информация за „правилното” възпитание на детето.

Всеизвестно е, че съставът на семейството, образователният потенциал на родителите, речевата среда, стилът на семейното възпитание, характерът на взаимоотношенията между родителите, психологическият климат в семейството могат по различен начин да въздействат на речевото развитие на детето.

Установено е, че общувайки с малкото дете, родителите прибягват към специфичен стил на речта, която се характеризира с подчертана изразителност, по-бавно темпо на изказванията. Това способства за овладяването на речевите навици. Отчитат се съществени различия между речта на майката и на бащата към детето. Татковците не са много склонни да променят речта си според нивото на разбиране от детето. Те употребяват по-непозната лексика, по-сложни граматически структури, изискващи по-високи когнитивни умения.

Установено е, че деца, възпитаващи се в среда с ограничения или дефектно речево обкръжение (глухонеми родители или родители с дефекти в речта), продължителна хоспитализация, ограничени социални контакти поради тежки заболявания, изостават в речевото си развитие.

И така за нормалното речево развитие е необходим благоприятен психологически климат в семейството. Общуването би трябвало да е значимо, да преминава на положителен емоционален фон и да подбужда към отговор.

Речеви нарушения у детето

При наличие на речеви нарушения у детето характерът на вътрешносемейните отношения може да затормози или да способства за формирането на отделни страни на речта. В семейства с неблагоприятен психологически климат (чести скандали, несъгласуваност на изискванията към детето, грубост и несдържаност към него и др.) у детето се диагностицира емоционално неблагополучие (тревожност, агресия), налице е затруднен контакт с връстниците и възрастните. В семействата, където има разбирателство, корекцията на нарушенията в речевото развитие на децата преминава бързо, без значителни последствия.

При изучаването на проблемите в речевото развитие на децата вниманието на изследователите все повече се привлича от семействата, в които съпрузите говорят на различни езици. Естествено, че от такива бракове се раждат деца и в семейството възниква въпросът кой език ще е основен за детето. Терминът „ранен детски билингвизъм“ се използва за характеристика на психиката на дете, намиращо се от раждането си в речев контакт с два езика и приемащо по време на своето развитие едновременно на две речеви системи. Провеждат се различни изследвания върху формирането на речта при двуезични деца, като се проучват ситуации, способстващи за овладяването на втори език, факторите, оказващи влияние върху този процес, влиянието на единия език на другия. Анализът на формирането на речта на децата в двуезична семейна среда показва, че то повече зависи от отношението към развитието на детето в семейството, отколкото от това на колко езика говорят в него.

Семейство, което възпитава дете с речево нарушение

Речта се явява постоянно състояние на човека. Естествено, че нарушенията на речта водят до промяна в личността. В някои случаи у децата с нарушения в речевото развитие възниква чувство на непълноценност.

Разумното семейство винаги се старае да въздейства на формирането на детската реч, започвайки от най-ранна възраст. Много важно е детето да чува правилна, ясна реч, по примера на която то формира собствената си реч.

Не всяко дете благополучно усвоява нормите на родния си език. При деца с проблеми в акустико-артикулационните връзки възникват фонетически неправилни думи. При тях не се развива своевременно правилно произношение и дефектът в бъдеще не изчезва, а преминава в постоянен недостатък в произношението.

За отношението на детето към говорния му недостатък влияние оказва и отношението на родителите му към него.

Непълноценната реч и свързаната с нея неуспешност водят до редица характерови изменения и до снижаване на самооценката.

Развитието на речта преминава в тясна връзка с формирането на всички психични процеси.

За формирането на реч значение имат:

- моторното развитие (развитие на двигателната сфера);

- диференциацията (различаването) и слуховото възприятие;

- развитието на ориентацията;

- формирането на потребност от общуване.

Възрастният стимулира развитието на диалогичната реч с помощта както на реални предмети, така и на сюжетни картинки

На отношението на родителите към речевия дефект на детето влияят фактори като дълбочината на дефекта, интелектуалното ниво на родителите, компетентността им по въпросите на възпитанието, собствените особености на характера, семейните взаимоотношения и др.

Лечението на детето с незначителни отклонения в речевото развитие на първо място започва с укрепване на детския организъм. Голямо значение имат правилният режим и храненето, физкултурните занимания, различни водни процедури. Неблагоприятните психогенни фактори, действащи на детето, е добре да се отстранят. Ако детето има страхове, в никакъв случай не трябва да му се присмиват или грубо да го насилват, за да ги преодолее. Не е добре преди сън да се разказват вълшебни приказки или да се гледа телевизия, всички резки дразнители трябва да се отстранят.

Помнете, че…

Възпитаването на правилна реч у детето е сложна задача, изискваща своевременна намеса на специалисти и продължителни занимания.

Едно занимание с логопед не е достатъчно. Необходими са ежедневни допълнителни занимания, които близките провеждат с детето.

Профилактиката и корекцията изискват настойчивост, систематичност и търпение.