В съзнанието ми изплуват кадри от филма “Мисис Даутфайър” и по-точно моментът, в който майката избираше гледачка за децата си. Явиха се такива кандидатки, че... беше смешно за гледане и ужасно, ако трябва да си представиш, че ти се случва. Точно затова, пък и защото разбрах, че Мери Попинз e заета, категорично ще избера да ангажирам за отглеждането на децата си Бабата! Разбира се че бабата!


Да погледнем от най-егоистичната страна. Кой избира гледачката? Майката. Ако гледачката се окаже лоша, кой е виновен? Майката. Защото тя е направила избора. Е, защо трябва да страдам от чувството за вина, че причинявам на детето си нещо, което не е добро за него?!

Бабата си съществува, нея не я избираме. Нея си я имаме. И най-важното – добре я познаваме. Не е ли по-лесно за една майка да се довери на собствената си майка? Помня как мама ми разказваше, че в мига, в който аз съм се родила, половината от мислите й вече били отдадени на бебето, т.е. на мен. Когато по някаква причина не сме били една до друга, един часовников механизъм в съзнанието й постоянно тик-такал: “Как е детето, нахранено ли е, спи ли сега, добре ли е облечено, спокойно ли е, как се чувства...” Това вече го преживявам и аз. Постоянно част от мен е на вълна двете ми деца – Андрей и Надежда... Когато обаче знам, че бебето е с баба си, мислите ми не са така тревожни. Умишлено пропускам и оставям без коментар момента със заплащането. Не че темата не е важна, но определено това не е в основата на моята аргументация. Доводите ми са съвсем други. Ето – поверявам децата си на бабите, защото:
Баба ми ме отглеждаше като малка.
Още помня пържените й филийки. Уникални! Слагаше едно яйце на всеки две филийки хляб.

Баба никога не ме наказваше. Беше ми много уютно в нейната стая. Можех да й доверявам тайни, за които мама ми се караше, а баба казваше: “Няма да се ядосваш, всичко ще мине!”
Заедно шиехме дрехи и ми угаждаше на тийнейджърските капризи. ...искам и децата ми да преживеят това, което съм преживяла аз.
Знам, че има всякакви случаи и всякакви баби. Има такива, които с радост бихме заменили с гледачка. Веднага се сещам за историята на моя приятелка, оставила детето за лятото при баба. Когато след месец майката отива да го види, срещу нея тича... Нещо. Нещо, което колкото повече приближава, толкова по-голямо става! О, ужас! Детенцето е станало ДЕТЕНЦЕ! А за да бъдем съвсем честни – направо ДЕТЕНЦЕ! И всичко това от силната обич на баба, доказвана всеки ден по четири пъти с дебели филии с масло и конфитюр! Ужас! Да бях взела гледачка, вероятно си мисли майката. Тя не подозира, че по същото време друга майка пък уволнява гледачката, защото намира бебето с толкова тежки, несменяни цял ден пелени.
Ами сега... бабата, гледачката, бабата, гледачката, бабата... Явно не съм била достатъчно убедителна дори за себе си. Затова ето още няколко “За” бабата:
Бабата ще гледа детето пристрастно. Гледачката просто отива на работа.
На бабата можеш да обясниш, ако не си доволна, дори да й се скараш. Гледачката само я предупреждаваш, а после евентуално уволняваш и трябва да търсиш нова.
Бабата можеш да извикаш и в последния момент. Гледачката трябва да предупредиш поне ден по-рано.
Бабата може да вземе детето при себе си. Гледачката – не! Кой е “За” бабата? Благодаря, можете да свалите ръцете. Избрана е БАБАТА! 

Изненадващ P.S.
За да успокоя всички, които вече са си взели гледачки, както и за да хвърля в ужас всички, които са избрали за отглеждането на децата си бабата, признавам: докато баба ме гледаше вкъщи, аз се опитах да изгладя паркета с включена ютия, пих вода от купичката на кучето и нарязах с ножица всички носни кърпи, попаднали пред очите ми...

ТОЙ каза:
Дори и след приетите промени в социалното законодателство и удължаването на платеното майчинство нуждата от някой, който да гледа детето, поне докато не тръгне на ясла или на детска градина, е очевидна и се превръща в проблем, за чието решение трябва и доза изобретателност. Познавам семейство, което се премести от София в Благоевград заради децата. В Благоевград са и двата “чифта” баби и дядовци и както сами описаха ситуацията родителите, “за три деца се грижим 6 души”. След преместването в по-малкия град с по-малко разстояния, с по-чист въздух и повече места за игра, казват, животът им станал по-лек. Не знам от какво са се лишили в София, но знам, че са намерили вариант, който им е по-удобен.
Най-довереният, логичен и евтин заместник на родителите си остава бабата. Традиционно за нашите ширини много често тя гледа децата, когато майката и таткото работят. Аз обаче не съм убеден, че във всички случаи това е най-добрият и изобщо възможният вариант.
Първо, защото бабата може и да не е съвсем баба и да ходи на работа, при което автоматично отпада като кандидат. Второ, което ми се струва и по-важно – разликата във възгледите на поколенията се превръща в повод за кавги. Нито ние можем да погледнем с очите на нашите родители, нито те с нашите. Ако например бабата тъпче детето с храна, навлича го, поставя го в стерилна обстановка и не се отделя от него и за миг, това няма да ми хареса и ще стане повод за конфликт. В този случай аргументът “Аз съм те отгледала, не ме учи как се гледат деца” не върви. Освен това често пъти бабите могат да приемат указанията и забележките прекалено драматично. Може да решат, че ги укоряваме и да се обидят, което не е здравословно за отношенията с родителите. И друго. Нека си го кажем – родителите ни са чудесни, ако ги виждаме по-рядко. В противен случаи те винаги се държат с нас като с деца – повече или по-малко поучително и наставнически, което пък ни дискредитира пред нашите деца. Убеден съм, че повечето баби не целят да станат част от “апокалиптичните” сценарии, които описах, но често наистина се стига дотам.
Какви са плюсовете на това да вземем детегледачка? Тя може да е млада и секси! (Шегувам се !) Наистина тя може да е млада и в разбиранията си за гледане на дете. Да не е консервативна, да не е излишно предпазлива, да има сили да извежда детето навън за дълго. Гледачката също може да се привърже към детето и да го обича, нищо че не му е роднина. В отношенията с детегледачката с чиста съвест може да се чувстваш потребител и страна по импровизиран договор, в който сте уточнили, че вие й плащате и изброявате изискванията, които имате. Разбира се, никога не можеш да си сигурен в нейната добронамереност, защото има безброй случаи, в които тази жена по цял ден гледа телевизия и не обръща достатъчно внимание на детето. Това не бива да изненадва никого, защото винаги ще срещаш хора, на които не можеш да разчиташ. Намирането на добра детегледачка не е лесно, още повече, че има баби, които стават детегледачки и отношението им към частното “бабино” не е по-различно от “бабиното” вкъщи. Но ако сте достатъчно проницателни, можете да си намерите достатъчно съвестен и добронамерен заместник на мама в грижите за детето. Дали чрез агенции, референции и гаранции, или “на сляпо”, винаги има и доза късмет. Нашата леля Данка, която гледа Момчил, си е чист късмет!