Тази рубрика се подготвя със съдействието на Ралица Кочева, майка на Яна

Разходките започнаха да стават все по-дълги. Ако времето е хубаво, прекарваме почти цял ден в Борисовата градина. Понякога спя навън повече от час. Мама ме кърми, ако огладнея, и дори сменя пелените на някоя пейка. Обожавам да се возя седнала в количката и да закачам минувачите. Усмихвам се или им се плезя. Забавно е. Търся контакт и с други деца. Проявявам любопитство към всичко ново. Вечер разказвам на татко за пълния с емоции ден и не спирам да пълзя по пода. Имам толкова много енергия!


Факт вече е първата ми картина. Нарисувах я с пръстче по запотеното стъкло у дома. На пръв поглед някой би я нарекъл драсканица или чертички, но мама веднага позна, че съм нарисувала трева. Не обичам студа и ми липсва зеленината. Нямам търпение отново да се стопли.

Започнах да проявявам характер. Сърдя се, ако ми вземат играчката от ръцете. Мама и татко вече са се научили и обикновено след по-силен вик ми я връщат.
Вече
аз отговарям за парното в стаята
Спирам го и го пускам, без въобще да се консултирам с родителите си. През повечето време го държа изключено, защото иначе как ще се подпирам на радиатора, за да гледам през прозореца.

Още няколко пъти паднах от спалнята. Мама се отказа да брои тези инциденти и ме обяви за немирно момиче.
На редовната детска консултация лекарката пък ме похвали за активността. Според нея е време да започна да се уча да пия вода от чашка. С мама кроят планове откога да започна да ям повече пюрета. За съжаление обаче никак не обичам твърда храна. Паузата в захранването ми не помогна. Игрите, които мама измисля, за да ме залъже и предизвика интереса ми, също не са от полза. Нищо не е така вкусно като кърмата. Понякога хапвам тиква, но съвсем малко.
В средата на осмия месец
започнах сама да сядам
Както лазя, се завъртам и се обръщам по дупе. Забавно е и това вече е моят номер. Научих се да отварям притворени врати. Така мога да шетам из цялата къща. У дома се забавляват с белите ми. Твърдят, че съм непослушна, но всъщност много ми се радват.
За пръв път се спуснах по пързалка! Качих се и на люлка. Вече не подминаваме детските площадки. С мама се стараем да използваме всички слънчеви часове. Тези снежни разходки правят зимата приказна. Мама се оплаква, че да буташ количка по неутъпкания сняг не е лесна работа, но пък колко е бяло. Гълъбите са ми много интересни и предизвикват у мен бурен възторг.
В края на осмия месец за пръв път ме сложиха в проходилка. Бързо се научих с нея да „хвърча” из стаята. Харесва ми, но мама се притеснява да ме слага за повече от час на ден. 
Имам си нова любима игра. Подават ми нещо, а аз го пускам само за да видя как лети надолу и да чуя трясъка. Ако някой го вдигне, отново го хвърлям… и така до безкрай. Много е забавно!
Тези дни
казах и първите си срички
Започнах с „да-да". Всички у дома се радват, а аз се смея и не спирам да го повтарям. Знам, че мама чака да чуе най-любимата думичка, но все още не съм готова за това.
Баба ми подари обувки. Правя първите си опити да крача, докато ме държат за ръце. Все още съм неуверена, залитам и подгъвам крачета. Скоро и това ще стане, напълно съм сигурна.
Все още нямам зъбчета, но чеша венците си с всичко, което ми е под ръка. Пъхам в устата си всевъзможни предмети.
Любовта ми към вечерното къпане расте с всеки изминал ден. Забавлявам се с патето и с пяната, цапам във водата и не искам играта да свършва.
Този месец беше наситен с празници и се чувствах превъзходно. Обичам, когато цялото семейство е наоколо. Домашно направените сладкиши и подаръци са много по-хубави от тези, които се продават. Когато сътвориш нещо сам, влагаш част от себе си в него. Влагаш със сърцето си, а това е най-важното.
В последния ден на осмия месец ме заведоха в зоопарка. Най-голямо впечатление ми направиха двата хипопотама. Излязоха един след друг и шумно се потопиха във водата. Светът е толкова голям и има още толкова много неща, които предстои да открия.