За съжаление случва се родител да се разболее. Когато болестта бързо премине, нарушеното равновесие в семейството се възстановява без особени последици.
Често майката или бащата страдат от някакво хронично трайно заболяване – астма, сърдечна недостатъчност, психоза, глухота или слепота, или пък са физически инвалидизирани, с ограничени възможности за самообслужване и придвижване. Известно е, че травмите и злополуките станаха чести събития в нашето ежедневие. По какъв начин се отразява на детската психика постоянното съжителство с болния родител? То влияе върху децата в няколко посоки. Преди всичко силно потискащо въздействие оказва гледката която представлява протичането на болестта. В редица случаи тя се проявява чрез периодични пристъпи. Когато те са асматични, родителят се задушава, не му стига въздух, диша трудно и шумно. Наблюдавайки мъките му, детето се страхува, че той може да умре. Епилептичният припадък също оказва шокиращ ефект върху околните – болният пада на пода, излиза му пяна от устата, тялото и крайниците извършват необичайни движения. Влияние върху детето оказва и поведението на самия родител
Често той изпитва болка, стене, оплаква се, призовава за помощ. Обикновено е склонен да се самосъжалява и да излива своето недоволство от съдбата, от лекарите и от безсилието сам да си помогне. Има егоцентрично настроени болни, които постоянно проявяват капризи, настояват винаги да има човек около тях, дори когато не е нужно. Те упрекват другите, а и децата: “Вие сте виновни да се разболея – изтормозих се с вас!” Когато родителят е психично болен, той изненадва непознатите навън със своето странно поведение – това е причина децата му да изпитват срам и неудобство. А вкъщи болният ги потиска с променливи настроения или пък с идеи, че някой го преследва, че ще изтрови всички и др. Да не забравяме, че особено малките деца много лесно се поддават на внушения и могат да си въобразят, че страдат от заболяването на някой от болните. Един детски психиатър описва случай от своята практика: 5 – 6-годишно момченце упорито започва да подражава на начина, по който се придвижва и изучава предметите сляп родственик – чест гост на семейството. Когато атмосферата около болния е наситена с много напрежение, някои деца не се застояват дълго у дома. Но мислите за болната майка или баща, чувството на състрадание, отчаянието и безпокойството за крайния изход непрекъснато вълнуват детската душа. В края на предучилищната възраст страхът от смъртта и разсъжденията върху тази тема се срещат много често. При някои деца с болен родител такива преживявания се отразяват върху контактите с връстниците – те стават тревожни, разсеяни и необяснимо раздразнителни. Често върху детето ляга бремето да се справя с много домашни задължения, да се грижи за по-малките братя или сестри, да ги успокоява, както може, а в същото време то е не по-малко загрижено и разстроено. Чуващите и зрящите деца на глухи и слепи родители изпълняват тежката роля на посредници между семейството и околния свят.
Хроничното заболяване често води до влошени взаимоотношения между партньорите Явните разпри или скритото напрежение допълнително травмират децата, които са много чувствителни към всички нюанси в домашния психоклимат.
Тези ситуации обаче формират и някои положителни черти в психиката и поведението както на болния родител, така и на децата му. Въпреки своите проблеми много майки и бащи се стремят да се показват стабилни, с бодър дух. Те постоянно се интересуват от живота на детето, окуражават го при трудности, дори се мобилизират и се опитват да омаловажат своето състояние със самоирония и чувство за хумор. А детето още повече се мотивира да е отзивчиво и дори помага на своя болен родител, защото чувства, че той го обича и щади от ненужна информация и оплаквания. Често децата от такива семейства развиват преждевременна житейска зрелост. Те израстват като самостоятелни личности, готови да посрещат и да се справят с много трудни ситуации, да оказват помощ на другите.
Отговорността спрямо психичното равновесие на децата се носи и от двамата родители. Този от тях, който има траен болестен проблем, не бива да забравя, че детето няма вина за това. Нормално е неговото желание да живее като своите връстници и не бива ненужно да бъде затормозявано с прекомерни оплаквания и егоистични претенции за непрестанно присъствие у дома, когато това не е наложително. При някои деца внушеното им чувство за вина – че са причинили и влошили състоянието на болния родител – ги гнети цял живот. Много важна е ролята на здравия родител Той трябва не само да се грижи за болния партньор, но и да пази авторитета и достойнството му, които заболяването може да подкопае и да провокира у заболелия нежелани характерови промени. За съжаление тежко болните често стават неузнаваеми. За децата е жизнено необходимо да се чувстват сигурни и подкрепяни от здравия родител, да им се осигури стабилна психична атмосфера, която съзнателно да се поддържа. Тази задача изисква от здравия родител големи усилия, но справянето с нея е наложително в името на доброто самочувствие на всички в семейството.