Децата обичат рисковите игри. А вие постоянно мислите за инцидентите, които дебнат детето по пътя му към опознаването на света. Ето как се ражда един истински конфликт на интереси Ако не предпазвате достатъчно малчугана, обричате го на рискове. Ако пък прекалено го предпазвате – също. Има ли средно положение? Прилича на истински танц върху въже. Може да паднете и от двете страни, ако искате да подготвяте детето си да се предпазва от опасности.


Можете от най-ранната му възраст “да го опаковате в памук” и да издигате въображаеми бариери около него. Можете да отстраните от пътя му всичко, което ви се струва опасно. Можете да преустановите контактите му с по-буйните приятели. Накрая ще разберете, че сте отгледали безпомощно страхливо зайче свръхчувствително, свръхпредпазливо, но спъващо се във всяко камъче извън предпазните прегради.

Можете обаче да позволявате на детето си да трупа собствен опит от ударите, синините, ожулените колене. Нека само да разбере, а понякога и да усети, че ножът е остър и реже, клещите защипват, свещите горят и парят.
Между тези две крайности – свръхпротекцията и липсата на ограничения, се простира голяма част от възпитанието. Нито една от двете позиции не е напълно погрешна, всяка има плюсове и минуси. Все пак втората е за предпочитане. Може би ще се съгласите, че е погрешно да предпазвате детето си от всяка синина. Добре е то да се научи да разпознава опасностите и да ги избягва. А за това му е нужен собствен опит.

Означава ли, че ако го предпазвате от опасностите, ще му навредите? Че не можете да му помогнете, като му предавате нещо от вашия опит? Изкуството на възпитанието е точно да се прецени кога има нужда от намеса и кога е по-добре да се изчака
Това се удава по-успешно, ако се поставяте в положението на детето и предвиждате какво би направило то в следващия момент. Колкото по-добре познавате темперамента на малчугана си и моментното му душевно състояние, толкова по-лесно ще улавяте опасностите, които го застрашават.
Представете си следната картина в парка: две майки, две около тригодишни момиченца и една детска количка с бебе. Краят на зимата е и алеите са доста кални. Отсреща е натрупан куп от паднали клони, върху който искат да се покатерят двете момиченца. Едната майка започва да крещи на дъщеря си да слезе, защото е опасно. Другата й казва да ги остави да се катерят и само предупреждава да внимават. Скоро след това дъщерята на първата майка пада с вик между клоните и притиска с ръка едното си око. Слава Богу, наранена е само кожата на слепоочието, окото не е засегнато.
Може да се разсъждава, че децата все пак трябва да се научат кога и къде могат да се катерят, без да има опасност от инцидент. Трябва да се научат и да преценяват къде и как биха могли да се хванат. Ако седят само послушно на пейката до мама, няма да натрупат полезен житейски опит
Защо обаче детето изобщо да учи това? Само за да може да се катери безопасно върху камарата с дърва? То трябва да учи това, защото придобитият опит се съхранява в мозъка в “чекмедже” с надпис “Опасност от подхлъзване и падане” и служи като модел в подобни ситуации. Със сигурност падналото дете в бъдеще ще е по-предпазливо на непознат терен, а и другото ще се е поучило от опита на приятелчето си.
Тъй като в случая опасността от нараняване на окото е реална, поуката следва да е, че макар да не може да се предотврати негативният опит, който децата придобиват, родителите трябва да направят всичко възможно, за да ги предпазят от по-сериозни инциденти.
Как е най-добре да се постигне това? С разясняване? Със забрани? С наказания? Има два важни аспекта.
Задължително е да обезопасите жилището, както и да въвеждате забрани, които при всички обстоятелства детето трябва да спазва. Не е допустимо то да бърника в контактите, да играе с ключовете на печката, да опитва отровни растения или да се катери по парапетите на някой мост. То не бива да пипа ножа на масата не защото е невъзпитано да се играе с приборите, а защото вече знае, че ножът е остър, с него може да се пореже и след това много да го боли.
Най-сигурната защита от тежки наранявания е добрата връзка между родители и деца Когато тя е налице, съществува и взаимно доверие и децата се вслушват в предупрежденията на родителите, дори да ги намират пресилени. Много трудно е да се предпазват палавниците, на които забраните минават покрай ушите им. В случая и дългите обяснения не помагат, защото такива деца са готови да се наранят, за да привлекат вниманието.
Ако детето постоянно е непослушно и става жертва на злополуки, вземете мерки, за да подобрите връзката с него – повече отдаденост, повече съвместни преживявания, четене на приказки, гушкане. И по-малко забрани! Има две критични сфери, за които трябва да подготвите и предупредите детето си.
Уличното движение. Още докато е съвсем малко, му обяснете, че краят на тротоара е абсолютната граница, пред която трябва да спира. Винаги! Даже когато по улицата не се движат превозни средства. Най-добре е няколко метра преди ръба на тротоара детето да се държи здраво за ръката ви, да спрете заедно за няколко секунди и да се огледате наляво и надясно, преди да слезете на платното. Този модел детето задължително трябва да усвои. Също толкова важно е то да се научи никога да не тича, когато пресича улицата. Важно е да го прави само на пешеходната пътека.
Инструментите. За повечето деца шкафът с инструменти на татко е особено привлекателен. Там има отвертки с разноцветни дръжки, най-различни клещи и триони и преди всичко бормашина, с която могат да се пробиват дупки. Всичко това е невероятно предизвикателство!
Какво да е поведението ви, зависи от детето. На спокойното дете може да се покажат отделни инструменти, да му се обясни кой за какво служи и защо е опасен. Така то ще се почувства поласкано от вашето доверие и няма да ви разочарова. Недотам предсказуемото дете по-добре да чуе лекция от вас, в която наблягате на опасностите, а шкафа с инструменти винаги дръжте заключен.
Какъв е изводът в края на краищата?
Той би звучал така – не може напълно да предпазвате детето си! Не е и нужно. Задачата ви е да се грижите нараняванията, загубите и разочарованията да не са сериозни, така че с тяхна помощ малкото ви съкровище да расте в спокойна и безопасна среда.