Д-р Цветелина Великова, д.м., специалист по клинична имунология, УБ Лозенец, София, ни разкри любопитна и полезна информация, свързана със здравето на бъдещата майка и плода.
FB: Д-р Цветелина Великова, имунолог
e-mail: ts_velikova@abv.bg
Цигарите и имунната система
Тютюнопушенето вреди на всички органи и системи в тялото и това е доказано отдавна. Някои от негативните последици настъпват веднага, докато други – след години. Най-осезателно се засягат белите дробове, сърцето и кръвоносните съдове, мозъкът, кожата. Част от ефектите на цигарите са критични, но се отчитат далече във времето, когато вече е късно, например влошаването на репродуктивните и имунните функции. Основните негативни ефекти на тютюнопушенето върху имунната ни система са свързани с повишен брой на левкоцитите и възпаление, увеличен риск от инфекции (на дихателните пътища и не само), бавно заздравяване на рани, по-голяма уязвимост към автоимунни заболявания като ревматоиден артрит и множествена склероза. Канцерогенните ефекти на пушенето се свързват и с потиснатата имунна система.
Нещо повече, цигареният дим упражнява парадоксални ефекти върху имунните клетки. Когато е нарушена имунологичната хомеостаза, от една страна, намаляват защитните функции на имунната система, а от друга – увеличава се рискът от развитие на автоимунни заболявания, особено при жените.
Предполага се, че намаленият имунитет в комбинация с хронична инфекция води до кръстосана реактивност към даден патоген и автоимунен отговор към собствените тъкани. Възможно е също така цигареният дим да оказва различно въздействие върху имунитета при отделните хора. Автоимунните заболявания не са непреодолима пречка за забременяване, но могат да удължат времето за неговото постигане, освен това е трудно поддържането на оптимална имуносупресивна терапия. Много от лекарствата, потискащи имунната система, са противопоказани по време на бременност. Добре известните ефекти на цигарения дим (като активен или пасивен пушач), като склонност към спонтанен аборт, извънматочна бременност, преждевременно раждане и вродени дефекти, е възможно да са свързани и с имунната система.
Много проучвания свързват тютюнопушенето с повишен риск от преждевременно пукане на околоплодния мехур. Това може да се дължи на няколко причини, една от които е увеличеният риск от инфекции на уро-гениталния тракт вследствие на потиснат локален имунен отговор от тютюнопушенето или заради увеличеното производство на провъзпалителни цитокини. Тютюнопушенето може да увеличи възпалителния отговор и да намали притока на хранителни вещества и витамини към плацентата, което води до нейната дисфункция и риск от преждевременно раждане или раждане на плод с ниско тегло.
Интересна, но плашеща е статистиката, че бъдещите бащи пушачи (особено тежките пушачи – пушещи над 20 цигари дневно) излагат поколението си на повишен риск от развитие на астма и левкемия.
Цитомегаловирусът и спонтанните аборти?
Cytomegalovirus (CMV), принадлежащ към семейството на херпесните вируси (HHV-5), е често срещан причинител на вирусна инфекция.
Диагностиката на инфекцията протича на следните етапи: лекарят преценява дали има клинични симптоми, след това се правят серологични изследвания (антитела) и инфекцията може да се потвърди с допълнителни изследвания на вирусни антигени (напр. протеин pp65 върху клетъчната мембрана на левкоцитите), имунохистохимия, PCR (полимеразна верижна реакция) и други по-специфични тестове (имунохистохимия, клетъчно култивиране, NASBA – амплификация на нуклеинови киселини) и др.
Серологичните изследвания за CMV инфекция са най-използвани. Те обаче имат някои ограничения. В повечето случаи серологичните тестове са полезни за определяне дали пациентът е имал CMV инфекция в миналото според наличието или отсъствието на антитела от клас IgG срещу CMV, докато установяването на IgM антитела се използва като индикатор за остра или скорошна инфекция. За съжаление, IgM може да персистира месеци след първичната инфекция, както и да бъде положителен при реактивиране на CMV инфекцията. Това създава диагностични трудности. В допълнение IgG антитела могат да се наблюдават при голям процент от хората, но да нямат клинично значение, а просто да отразяват минала среща с вируса. Нещо повече, до 40-годишна възраст шансът на индивида да се сблъска с CMV е 50–80%, вследствие на което може да образува антитела срещу него.
Поради ограниченията при използване на тестове за определяне на антитела от клас IgM срещу вируса се извършват анализи на IgG антителата за техния авидитет, или по-просто казано – тяхната сила на свързване с вируса. Знае се, че IgG антителата с нисък авидитет са налице през първите няколко месеца след началото на инфекцията, като авидитетът нараства с времето, отразявайки съзряването на имунния отговор. По този начин високият авидитет на анти-CMV антителата от клас IgG показва дълготрайна инфекция при индивида. Разпространението на инфекцията с CMV варира според географската област, етническата принадлежност, социално-икономическия статус на населението и други. Смята се, че тя е асоциирана с редица автоимунни заболявания, а вътреутробната инфекция с вируса е сред водещите причини за вродена загуба на слуха и умствена изостаналост при плода. От друга страна, данните по отношение на влиянието на CMV за настъпване на спонтанен аборт са противоречиви. Някои проучвания доказват асоциация с повишен риск от спонтанен аборт, но това трябва да се интерпретира внимателно, имайки предвид високата честота на инфекцията в популацията (до 84% от бременните може да са се срещали с вируса). При експериментални животински модели е доказана връзка между инфекцията с CMV и дисфункцията на плацентата. Не бива да се забравя, че и други инфекции влияят негативно по време на бременността и могат да окажат комбинирано действие заедно с CMV върху майката и плода.
До каква степен родоразрешението (естествено или чрез секцио) има значение за имунитета на детето?
Типът раждане повлиява микробиома на индивида, а оттам и имунната система, защото в първите месеци след раждането те съзряват заедно. Човешкият микробиом е съвкупност от микроорганизми, които се намират по кожата, в слюнката и устата, в конюнктивата, уро-гениталната лигавица, до известна степен в дихателните пътища и в почти в целия стомашно-чревен тракт. Микрофлората, населяваща храносмилателната система, играе решаваща роля в стимулирането на имунната система към бързо реагиране при инфекции, като е способна и да потиска колонизацията на червата от вредни микроорганизми.
При хората стомашно-чревният тракт е стерилен при раждането. Няколко фактора определят колонизацията на червата, включително характеристиките на отделните бактериални щамове, клетките на лигавицата, имунните клетки, начина на раждане и вида на храненето.
ИНВИТРО КАМПАНИЯ - БЕЗПЛАТНА ПРОЦЕДУРА ЗА СЕМЕЙСТВО С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ
Началната колонизация на червата на новороденото зависи от майчината флора и/или бактериите от непосредствената околна среда (най-често това е микрофлората на болничния персонал), а те от своя страна се определят от начина на родоразрешение. Новородените, родени нормално, са изложени на вагиналната и чревната флора на майката, така микробиомът на новороденото наподобява нейния. За разлика от него цезаровото сечение е свързано с ранна чревна колонизация с щамове на Klebsiella, Clostridium и Enterobacteriaceae.
Смята се, че начинът на родоразрешение определя в значима степен адаптацията на имунната система след раждането. Излагането на вагиналната микрофлора може да намали риска от атопични прояви в потомството. Нещо повече, чревната микробиотична композиция влияе на създаването на толерантност към антигени, приети с храната.
Други учени установяват, че цезаровото сечение е свързано с колонизация от Clostridium difficile, което увеличава риска от хрипове, екзема и сензибилизация към хранителни алергени в детската възраст. Раждането с цезарово сечение, изглежда, забавя и променя развитието на имунната система на потомството, което впоследствие повишава още повече риска за възникване на атопична болест.
Освен начина на раждане, важно е и какво ще бъде храненето. Кърменето увеличава полезните Bifidobacterium spp., докато храненето с адаптирано мляко увеличава Bacteroidetes и по-малко бифидобактериите. Така кърменето през първата половин година след раждането е най-добрият начин за преодоляване на част от негативните ефекти на цезаровото сечение. Бактериите, присъстващи в майчиното мляко и върху кожата на гърдата, са достатъчни за естественото заселване на червата на детето с полезни бактерии. В началото микробната флора може да бъде различна от тази, наблюдавана при нормално родени деца, но след шест месеца тези разлики вече са изравнени. През детството се наблюдава увеличение на микробното разнообразие след започване на захранването.
