Някои деца казват първата си дума още на 9 месеца, други до втората си година само слушат и „попиват” разговорите на околните. Всеки малчуган има свое темпо в проговарянето...
Откога детето започва да разбира значението на думите?
Преди проговарянето идва разбирането. През 25-ата седмица на бременността слухът на бебето в утробата вече е развит. Проучвания показват, че още в осмия месец в майчиния корем то може да различава звуци. Учени експериментират следното: произнасят последователно две различни думи, разделени на срички („ба-би” и „би-ба”). Установено е, че щом едната дума се смени с другата, бебетата реагират на звуковата смяна с учестен сърдечен ритъм. А когато е на 6 месеца, то вече различава звуците на родния от на чуждия език.
Но как е възможно да се направят научни изводи, че например едно 8-месечно бебе разбира значението на дадена дума?! Действително процесите, които протичат в детската психика, са голямо предизвикателство за всеки учен. Ето защо изследователите следят най-малките реакции в поведението на мъника, които са знак за някаква промяна – например дали бебето ще започне да смуче по-бързо залъгалката си след произнасянето на конкретна дума. В някои случаи се използва и електроенцефалография (ЕЕГ), за да се проследи активирането на определени зони в мозъка.
За малкото дете говорът е сложен код, който няма първоначална матрица. Малчуганът трябва да се превърне в малък детектив, който фрагмент по фрагмент да разгадае и да сглоби цялостния пъзел между звук, образ и смисъл.
Първоначално той започва да усеща езика чрез разликата в интонацията, ударенията и ритмиката на говора като цяло. Не случайно песните са ефективен метод в терапията на говорни нарушения при децата.
Как мама и татко да помогнат?
Българският петел казва „кукуригу”, а немският – „кикирики”. Децата се пленяват от звуковите имитации на животни. Ако някой ви обвини във вдетиняване, докато „лаете” или „мяучите” пред малкото си съкровище, не му обръщайте внимание. Това не е напразно „глезене”, а добър тренинг за проговарянето на вашето дете. Все пак имайте предвид, че не е нужно да подлагате мъника на ежедневни „езикови курсове”. Достатъчно е заедно да четете книжки, да коментирате пред него какво правите, докато вършите ежедневни дейности (например „Сега ще обуем обувките, а после ще сложим и шапката…”). Наблюдавайте и собственото си речево поведение. Ако например 3-годишният ви малчуган все още говори за себе си в трето лице, вместо да използва „аз”, може би вие сте допринесли за това чрез реплики от рода на „Жорко иска ли още една лъжичка пюре?”
Друга подкрепа, която родителят може да окаже на детето за по-лесното проговаряне, е да произнася отчетливо думите. Целта е мъникът да може ясно да „прочете” думата по устните на мама и на татко. Не случайно статистиката сочи, че думи, в които присъстват „видими” букви като „м”, „б” или „п”, са сред първите, които детето изговаря. На заден план пък остават думи, които започват с „по-невидими” букви като „с” или „г”. Това се смята и за една от възможните причини първата думичка на повече от половината малчугани да е „мама”, а на едва 15% – „тати”.
Мит ли е, че момичетата по-бързо проговарят от момчетата?
Това твърдение не е просто плод на хвалби на горди майки на момичета, а гласът на суровата статистика. Данните сочат, че през втората си година момичетата научават средно 120 думи, а момчетата – 90. Известно е, и че малките дами посещават логопед три пъти по-рядко от момчетата. Учените обаче не могат да дадат категорично обяснение за това. Предполага се, че в основата са хормоналните различия между половете. Женският мозък по-бързо съзрява и от по-ранна възраст момичетата развиват абстрактното си мислене, което им помага да преработват езиковия код с по-голяма лекота. За разлика от тях момчетата имат по-голяма нужда от звукови и визуални стимули.
Вярно ли е, че децата, които проговарят по-рано, са по-умни?
Ранното проговаряне действително може да е знак, че детето има висок коефициент на интелигентност, обратното твърдение обаче е невярно. Детето, което проговаря на две години, може да има богат психичен живот, но просто успява по-късно да изрази това, което е в душата му. В развитието си говорът и интелектът не са в неразривна връзка помежду си. В противен случай нямаше да има деца с умствена изостаналост, но с добре развити говорни способности (например при родените със синдрома на Уилямс-Бойрен). И обратното – нямаше да има и деца, които имат говорни затруднения, но се държат много зряло за възрастта си.
Кога има проблем?
Преди да се поддават на тревогата, мама и татко трябва да са търпеливи и да вземат предвид индивидуалните особености на детето си. Например дали то е повече интроверт или екстроверт. Все пак не бива да се пренебрегват важни сигнали. Например, ако 6-месечното бебе плаче твърде монотонно, или пък, ако детето е на 6 месеца и все още не издава обичайните „бебешки” звуци, възможно е да има проблем със слуха. В подобни случаи колкото по-рано се потърси помощта на специалист, толкова по-добре. Около втората година на малчугана педиатърът също обръща внимание на говора му – какъв е речниковият му запас и умее ли да образува просто изречение от две думи…
Катерина Кирилова, психолог
