Скъпи приятели, знаете, че „9 месеца“ и Клиника Адела стартираха третото издание на кампанията „Ние даряваме Живот“. Както винаги, оставайки верни на себе си, запазихме традицията и продължихме със социалните инициативи в подкрепа на двойките, които имат репродуктивни затруднения. Тази година отпразнувахме специален рожден ден - 25 години, на 25 март - Благовещение! Превърнахме деня в малък спектакъл на Щастието, а вие бяхте главните герои. Всъщност през март изпитахме най-прекрасните емоции на света, думите не са достатъчни, за да ви благодарим! Именно защото появата на нов живот е дар и благословение, не спираме да работим в тази посока. Заедно сме, до вас, и продължаваме смело, с умсивка и само напред.

Научете повече как да участвате в инициативата

Понякога, за да намерим вдъхновение за бъдещето, поглеждаме към миналото. Особено ако то ни напомня как се случват чудесата, изпълвайки с любов сърцата на много хора. В този ред на мисли, винаги е хубаво да се запознаеш с една история „преди“ и „след“ --  за щастие, имаме възможност да направим точно това. Ще ви споделим повече за двете чудеса, които се появиха от предходното издание на кампанията, даряваща инвитро процедура.

КАК ЗАПОЧНА ПРИКАЗКАТА НА ЕДНО СЕМЕЙСТВО, ЧИЯТО МЕЧТА БЕ ДА ИМА РОЖБА

Здравейте! Казвам се Михаела и съм на 32 год. Живея в  София заедно с моя съпруг. Повече от три години искаме да имаме дете, но по стечение на обстоятелствата се оказа, че ще трябва да извървим по-дълъг път от очаквания към сбъдването на тази мечта.

Включих се във втората кампания „Ние даряваме Живот“, организирана от списание „9 месеца“ и клиника „Адела“, защото мечтаех да имам рожба. Бях претърпяла една операция след извънматочна бременност и след това една неуспешна инвитро процедура в друга клиника (проблемът бе „тубарен фактор“).

Когато разбрах за кампанията ви, се зарадвах, че се дава възможност на двойки като нас да сбъднат мечтата си да имат дете.

Категорично не очаквах, че мога да спечеля. Не вярвах да сме избрани. Досега на двамата със съпруга ми никога не ни се беше случвало да печелим нещо, без преди това да сме вложили всичките си усилия. След като изпратих заявлението ни за участие, си казах, че сме дотук и съвсем бях изключила за това, докато с мен не се свърза дама от екипа на „9 месеца“ и не ме изненада. Помня, че дори не знаех какво да ѝ кажа и ми беше нужно време, за да осмисля новината.

Срещата ни с д-р Македонова премина изключително емоционално. Двамата със съпруга ми определено се притеснявахме. Но след тази първа среща се почувствах по-спокойна. Индивидуалното отношение и вниманието станаха основната причина да се доверя напълно на екипа на клиниката. Изготвиха ми индивидуален план и ми беше обяснено всичко, което ми предстоеше.

Трудните моменти за семействата, които преминават през процедурите, са безброй. От една страна, този процес оказва влияние върху партньорските отношения и тяхното качество, а от друга – върху личността. Всеки ден се налага да преодоляваш притесненията и страховете си, да се бориш с разочарования и неуспехи, ако нещата не се развиват, както ти искаш, да намираш вътрешна сила, за да се съхраниш.

Стимулацията ми бе по дълъг протокол. Преди да продължим към нея, приемах противозачатъчни. Пункцията премина отлично, чувствах се добре и се възстанових бързо. Извадиха 17 яйцеклетки, а накрая се сдобихме с 8 ембриона. На контролния преглед след пункцията д-р Македонова ме посъветва да замразим ембрионите, като ме увери, че това по никакъв начин няма да повлияе на тяхното качество и на бъдещото инвитро оплождане. Ситуацията беше такава, че се налагаше да отложим с няколко месеца трансфера. Вълнението, преди да трансферираме ембрионите, бе огромно – описвам спомена като момент, който аз и съпругът ми очаквахме повече от половин година.

Нямах големи страхове, свързани със самия трансфер, защото бях преживяла предишен подобен и знаех как протича процедурата, но и напълно вярвах на д-р Македонова и акушерките. Радвах се, че най-накрая е дошъл дългоочакваният момент. Относно въпросите, които възникват у всеки пациент преди ембриотрансфер, аз получих много адекватни и полезни отговори от акушерките и анестезиолога. Това ми помогна да не изпитвам страх по време на самата процедура. Трансферираха ми два 5-дневни ембриона.

Дните до кръвния тест бяха дълги… Вече имах разочарование от предишния ми опит и затова си бях обещала, че ще се опитам да не се фокусирам върху резултата. Казах си, че каквото е зависело от нашите усилия, сме го направили. Има неща, които не зависят от нас. Преди да си направя кръвния тест, вече знаех, че съм бременна. Това е едно вътрешно усещане и то не може да се опише с думи – просто знаеш, че този път се е случило чудо. А щом видях резултата, разбира се, плаках и си помислих, че трябва да вярвам повече в себе си, защото чудесата се случват, а ето, че и моето е на път.

Първият преглед след успешната процедура се състоя след две-три седмици. Тогава д-р Македонова видя две точици и ми потвърди, че моето чудо е… двойно. Когато чухме сърдечния ритъм – ех, това е миг, в който осъзнаваш, че чудесата могат да туптят. Прекрасен и запомнящ се красив момент.

Към днешна дата се надявам всичко докрай да бъде наред и след няколко месеца аз и съпругът ми да усетим в ръцете си дългоочакваната радост. Не се чувствам готова да споделям повече – силно вярвам, че щастието обича тишината.

Искам да пожелая на списание „9 месеца“ и клиника „Адела“ здраве и удовлетворение от това, което създават. Благодаря ви за подарения шанс на моето семейство. Искам да благодаря и на д-р Македонова и нейния екип от професионалисти за подкрепата. Сега вярвам, че чудеса се случват, но понякога е необходимо да извървим по-дълъг път,  за да се научим на търпение. Надявам се да има повече такива кампании – именно те дават смисъл и правят хората щастливи. Да даряваш надежда, е най-ценното, което можеш да правиш. Благодаря ви от сърце!

СЛЕД ПОЯВАТА НА ДВЕТЕ ТОЧИЦИ - КАКВО СПОДЕЛЯТ РОДИТЕЛИТЕ ДНЕС

Здравейте, списание „9 месеца"! Ние сме двойката, която изтеглихте с д-р Македонова в съвместната ви кампания „Ние даряваме живот" – Михаела и Ангел Станчеви.

Искаме да изкажем огромната си признателност и благодарност към вас! 

Вече щастието ни е пълно, защото сме четирима. Прекрасно е да бъдеш родител и се радваме, че това ни се случва. Нашите деца се родиха на 14 май, 2020 г., казват се Боряна и Константин. Благодарим ви от сърце!

Снимки: Личен архив

ПРОЧЕТИ ОЩЕ