Започвам една приказка, в която днес все повече родители стават главни герои – да станеш баща или майка в по-зряла възраст. Тенденцията е очевидна – ако допреди десетилетие жените и мъжете създаваха деца до 30-ата си година, то днес истинското мислене по въпроса започва на 35, а понякога и след 40. Няма да се спирам на факторите, определящи тази тенденция, а на предизвикателствата и сладостта на това да станеш родител в зряла възраст.

Моят баща ме е създал, когато е бил на 50, а майка ми е с 23 години по-млада от него. Детството ми беше приказка, защото татко се отдаваше с цялото си сърце на двете със сестра ми. Яздехме го на конче, правеше ни театър, рисуваше с нас, радваше ни се, забавлявахме се много. На тази възраст си се „наиграл“, не те теглят вече толкова много компаниите и забавленията навън, готов си да се отдадеш с цялото си внимание и любов на дълго чаканите деца. Обожаваш ги и споделяш мъдростта си, без да се нервираш от капризите им и от детските „болести”, от характера им и порастването.

ИНТЕРВЮ ЗА БРЕМЕННОСТТА И РАЖДАНЕТО С Д-Р ЧУЧУМИШЕВ

ПИСМО ДО МАМА ОТ БЕБЕТО В УТРОБАТА

ВДЪХНОВЯВАЩ РАЗКАЗ ЗА НОРМАЛНО РАЖДАНЕ СЛЕД СЕКЦИО

Внимание обаче! От опит зная, че възрастният родител е склонен да угажда и да прави много подаръци, но да „проспива“ някои по-тревожни сигнали от емоциите на детето си. Желанието за повече спокойствие и лежерност на тези години може да постави капан пред осъзнаването на някои важни за детето потребности.

Зрелият родител трябва да отвори сетивата си за света на детето

 Трудно е да си адекватен на промяната във времето, когато между вас има 40 или 50 години разлика. Нас с татко ни делеше половин век, цели две поколения, които той не можеше да разбере. Не успяваше да „види“, че гаджетата и купоните са част от света на един тийнейджър и на рождените ми дни системно подканяше момченцата да си ходят. Не искаше да контактува с тях, беше критичен към мъжката част от човечеството и затова нито едно момче не успя да ме изпрати до вратата вкъщи, защото баща ми можеше да го види и да стане страшен скандал. Моят любовен живот в тази възраст оставаше дълбоко законспириран и потаен. Дори много по-младата ми майка не успяваше да привлече искреността ми и да ме накара да споделям. Татко просто прекъсна връзката си с времето и остана там, където правилата на неговата младост диктуваха поведението. От това загубихме всички.

Предай уроците на духа си, а не правилата на миналото

Независимо от това, което не можех да споделям с баща си, аз получих много от него. И то по линия на големите уроци – това, което със своя опит той можеше да ми даде, без да страда от тревогите на мама за оценките ми в училище. Той ме научи да следвам сърцето си и да не се отдавам на временни и суетни неща. Научи ме на уважение към сърцето ми, на гордост и чест. Когато почина, аз взех неговия дух в мен и го нося и до ден днешен. Той не успя да ми даде енергията на млад човек, нито разбираше моите трепети, когато бях 20-годишна, но ми остави опита на един достоен и зрял човек, изградил духа си в много трудни времена, без да забравя да им се наслаждава. Затова аз го обичам безкрайно и затова е в мен.

Остаряването е субективна величина

Казвам го, защото цифровото изражение на годините невинаги отговаря на истинската възраст. Да се поддържаш млад духовно и физически, е наш личен избор и ако сме дръзнали да станем родители в по-зряла възраст, това не означава, че няма да изглеждаме добре на родителските срещи или съучениците на децата ни ще ни се подиграват. Това означава просто да гледаш живота в очите и да бъдеш честен със себе си. Позволявам си да дам няколко насоки за размисъл на родителите, които имат тази съдба, от името на дете, което е живяло по този начин. Съвсем добронамерено и с огромно уважение към избора, който всеки прави.

  • Позволете на детето да ви покани в своя собствен свят. Не го съдете, а го приемете. Може много неща да ви се виждат странни, дори плашещи, но дръжте очите си отворени и за това, което се случва с връстниците му. Децата растат в своя уникална среда и вие не можете да я промените. Не се и опитвайте, а просто ги разбирайте.
  • Създавайте около децата си широко обкръжение от хора, на които се доверявате. Нека това бъдат ваши приятели, хора, които децата ви харесват, съседи, роднини. Осигурете им обкръжение, което може да бъде тяхна опора, дори когато вас няма да ви има. Приемете, че ще излезете по-рано от живота им, отколкото родителите на другите деца. Факт – татко го няма от 15 години, а 10 преди това беше болен. Но на колкото и години да е човек, може да бъде осъзнат и да помогне на децата си да имат обкръжение от добри хора, които ще им подават ръка и ще ги обичат.
  • Запомнете, че вие винаги ще бъдете майката или таткото, оставили най-силен отпечатък върху детето си. Колкото и хора да срещне след това по пътя си, съкровените думи и уроци ще бъдат от вас. Вие сте дали най-ценното на това дете – живот. Вие сте го искали от сърце и душа и сте поели отговорността за това свое решение. Колкото и да продължи съвместният ви път, важното е, че сте вървели заедно. Не губете време в отлагане, давайте си радостта от общуването и споделяйте красотата на живота.

Решението да създадеш живот на всяка възраст, е свято, но и много отговорно. Детето винаги взема и иска от вас, а това, което ви дава – не е съзнателно. Това е вашето лично удовлетворение и радост, градацията на живота ви. Започвайте всеки свой ден по същия начин, както и в деня, когато сте взели решение да имате дете. Светло, с любов и грижа. Това е градежът, който остава в детето завинаги.

Текст: Ива Дойчинова

ПРОЧЕТИ ОЩЕ