Здравейте, благодаря, че давате трибуна на всяка жена, която желае да сподели за своя път към детето. Моят не беше много по-различен от този на хиляди български дами. Радвам се, че все повече се говори по темата и хората проявяват разбиране към семействата с репродуктивни проблеми. Всъщност това може да се случи на всички, дори на двойките, които вече имат дете. Така че, аз съветвам всички да бъдат информирани и да се грижат за своето здраве.
Започнах с опитите да стана майка на 30-годишна възраст. След два спонтанни аборта и неуспешни опити, реших да си дам спокойствие, да сменя професионалната посока. Започнах да давам частни уроци онлайн по немски, намерих повече време за себе си и своя любим мъж. Благодарение на това успях да се справя със стреса и безсънието – от лекари знам, че те пречат на безпроблемното зачеване.
Стигах и етапа с изследванията, отидох, разбира се, в репродуктивна клиника. Изненада! Оказа се, че имам намален яйчников резерв, нещо, което никой не очаква на тези години. Причините не са ясни, защото генетичните изследвания не показват проблем. Лекарят ме посъветва да преминем към инвитро, за да не губим ценно време.
Задействахме се, кандидатствахме за финансиране по ЦАР с мъжки фактор (в спермограмата имаше отклонения за капак). Първият опит беше провал, имах лека стимулация, но не отговорих добре на нея. Отидох на второ мнение и директно ме пратиха за донорска яйцеклетка в Украйна или България. Ама аз не се давам лесно!
Последваха опити на естествен цикъл в клиниката, където си правих и първото инвитро – опитвахме да вадим по една яйцеклетка. Веднъж успяхме, останалите два пъти фоликулът се спукваше. Последва дълъг протокол, макар да четях, че не е препоръчителен за жени с намален резерв. Извадихме цели 9 яйцеклетки, 7 се оплодиха и се получиха 5 бластоциста. Замразихме ги, тялото ми се нуждаеше от възстановяване.
Два месеца след процедурата забременях спонтанно, много се притеснявах да не стане като предходните две бременности, но вече съм в шести месец и всичко е наред. Няма да си оставя и ембриончетата, да сме живи и здрави, ще си ги връщам на определени етапи (след година, две и така), та това са моите дечица, а ние с мъжа ми искаме поне три или четири деца. Когато родя, ще преценя адекватно какви да са бъдещите стъпки с цел „голямо семейство“.
Искам да кажа на всички жени да не се отказват, аз лично много сълзи излях, но вярвах, че нещата ще се случат. Благодаря на работодателят ми за подкрепата и разбирането през този период на прегледи, пункции, медикаменти, процедури! Важно е да бъдем хора и да се отнасяме с любов едни към други.
Милица, гр. София
