Да те наричат „татко“ е сладко, но и отговорно начинание. Призвание и титла за цял живот, която води след себе си низ от приключения, вълнения и незабравими моменти. Животът препуска, дните от календара се изнизват, но възпитанието на децата винаги следва да бъде приоритет.
Кои са най-важните уроци, които всеки баща трябва да остави в наследство у своите деца обаче, ще разберем в следващите редове:
- Да бъдеш смел, не означава, че не трябва да изпитваш страх. Смелостта прави крачка въпреки страха и така успява да го победи. Без значение – момче или момиче, детето трябва да се научи да върви уверено напред, независимо от сложните обстоятелства или прогнози.
- Да държиш на думата си е ценно качество, а не слабост. В днешно време сякаш заклеймяване „добрите“, „честни“ и „морални“ хора и нерядко се случва да ги наричаме „глупаци“. Всъщност светът повече от всякога се нуждае от разумни и почтени личности – важно е децата да изпълняват поетите ангажименти и да уважават „дадената дума“.
- Ако отвръщаш на лошото с добро не си губещ, а победител. Изненадани ли сте? А не бива – истината е, че светлината поглъща тъмнината и децата би следвало да умеят да се справят с недоброжелателите мъдро, интелигентно и най-вече без да губят своя вътрешен мир. Невинаги скандалите, бойните подвизи и отмъщението водят до удовлетворение.
- Не бива щастието ти да зависи от одобрението на другите хора. Напомняйте на децата, драги татковци, че те са се появили на този свят съвършени, желани и обичани. Критиката не бива да ги сломява или натъжава. Разковничето е именно там – в увереността и високата лична самооценка, разбира се с покритие.
- Да казваш „Обичам те“, „Благодаря“ и „Съжалявам“, без да се срамуваш и притесняваш. Ако сгрешим, редно е да се поправим и да продължим, вземайки си поука. Не бива да забравяме доброто, което някой ни е направил, защото никой не е длъжен да ни помага. А любовта – тя топли сърцата и приповдига духа. Нека хората, които обичаме, да знаят колко са специални за нас.
