Митове и легенди за Свекървата

Всички са чували вицове на тема "снаха и свекърва", разбира се, всички митове и легенди, които се разпространяват по темата, имат своята причина да съществуват. Не е лъжа, че много семейства са се разпладнали след намесата на свекървата,  - най-общо казано - тя не харесва избраницата на своя син, смята, че той заслужава друг тип съпруга и започва да се меси в отношенията на двойката.

Не са малко и онези истории с добър край, в които родителите спазват дистанция, не преминават определена граница и дават съвети, когато те са поискани от тях. В следващите редове ще споделим истории на жени, преминали през изключително динамична комункация със своята "свеки" в добър и не чак толкова добър смисъл на думата. За тях част от митовете и легендите са се превърнали в горчива реалност. Ето какво ни споделиха гореспоменатите дами:

Евгения Христова, София

"Семейният ни живот започна спокойно, докато на хоризонта не се появи майката на мъжа ми - тя живееше в Испания, не успя да се прибере за сватбата, но няколко месеца по-късно се появи у дома с багаж. Беше се подготвила да остане за... неопределен период от време. Приех я с удоволствие и честно казано - нямах търпение да се запознаем. Тя обаче не изглеждаше никак въодушевена да ме види, дори не ме прегърна, а ми подаде вяло ръка за поздрав. Това бе първата ни среща на живо, представете си! Леко се шокирах, но потърсих вината в себе си.

Дните ми минаваха в препускане между офиса и печката, готвех и чистех, пазарувах, за да ѝ наоравя добро впечатление. Вечер сядахме около масата, но не чух нито една мила дума за храната, която аз бях приготвила, дори ми правеше коментари, как тя слагала еди-какво си на подобен тип храна. Не се коментираше кога възнамерява да си иде, аз не питах, беше ми неудобно. Така изкарахме пет месеца и аз изведнъж осъзнах как няма начин да продължа да живея по този компромисен начин.

Нямах възможност да я опозная, нямах опция да се сближа с нея, тя се затвори за мен. Имаше сърце и очи единствено за сина си. Той не забелязваше какво се случва, бе твърде уморен, защото има собствен бизнес, в който инвестира и периодът се оказа тежък за него. Хем не желаех да го натоварвам, хем си казах, че силите ми са на финала...

Тогава моята майка ми предложи да я придружа за няколко дни извън града. Тя имаше работа и желаеше компания. Това бе моят шанс за глътка въздух и размисъл. Докато ме нямаше взех решение да бъда откровена - и със свекърва ми, и с мъжа ми. Прибрах се и веднага я помолих да поговорим. Споделих всичко, което ми тежеше. Дали тя ме разбра? Изобщо и въобще НЕ.

Вместо да се гушнем със сълзи и умиление, ние се скарахме, мъжът ми пък се оказа неволен свидетел на разправията и аз се изнесох след час, прекаран в сълзи. С него не си говорихме две седмици, а с нея и до днес мълчим. Поне той взе категорично решение да остане на моя страна и да ме подкрепи.Днес с него сме по-близки от всякога."

Ева Илиева, Варна

"Моята история е изключително банална и скучна, но пък истински важна, защото ме научи да ценя себе си. Омъжих се по любов, родих близнаци и малко след появата на децата решихме да се приберем временно в родния град на мъжа ми, защото родителите му имаха къща там, бяха ни обещали един етаж. Това щеше да ни помогне да си стъпим на краката, докато главата на семейството си намери по-добра работа, а и на мен щеше да има кой да ми помага за децата. Първите седмици преминаха спокойно, но след това картината далеч не изглеждаше красива. Етажът се оказа нещо като таван, а свеки започна да ми прави забележки, че не гледам добре децата, започна да ме следи какви пари харча и за какво (тя не ми е давала финанси), обсъждаше родителите ми, критикуваше характера и външния ми вид. Започнаха ежедневни спорове, в които се включваше и мъжът ми. Той обаче не ме разбираше и ме обвиняваше за всичко онова, за което и тя. Бях в капан, заобиколена от врагове. Децата ми ставаха тихи свидетели на вербалната агресия и на моя стрес. Често плачех, нямах желание за нищо. Един ден баща ми ми се обади, веднага разбра, че не се чувствам добре. Разказах му всичко - дойде и ме взе. Аз и моя съпруг се разделихме, той не пожела да се отделим двамата, така и не осъзна своята грешка. Идва във Варна, но рядко, не ми е лесно, но се справям. Вярвам, че това е по-добре за децата".

Катерина Валериева

"Моята свекърва е бижу - много мила жена, добра, щедра, възпитана и деликатна. Подкрепяше ни във всякакви моменти, пазеше моите тайни, подаряваше ми неща, които беше забелязала, че харесвам. Щастлива съм, че тя е родила, отгледала и възпитала моя мъж. Той е прекрасен, благодарение на нея и свекъра ми. До ден днешен се чудя на какво се дължът митовете и легендите за "лошите свекърви". В моята представа всичко е хармония и желание да си в приятни взаимоотношения с хората, които са важни за семейството. Сега възпитавам и децата си да приемат света по този начин. Баба им ги обича и приема моята гледна точка за всичко, свързано с тях. Аз не я чувствам като свекърва, а като майка."