Текст: Феодорина Ляскова

Чревната дисбактериоза представлява нарушение на баланса между здравата и патогенната микрофлора на червата, което води до нарушение на нормалната работа на храносмилателната система. В здравите черва полезната микрофлора преобладава, но под влиянието на неблагоприятни фактори (вътреболнични инфекции, лечение с антибиотици) това съотношение може да се промени в полза на болестотворните микроорганизми. Неизграждането на полезна чревна микрофлора или нарушената микрофлора през първите месеци от живота на бебето е основната причина за колики и запек при новородените, обяснява д-р Михаил Сяров от Центъра по интегративна медицина (ЦИМ) Биомедис, Сливен.

До раждането бебето е в стерилна среда и червата му не съдържат микроорганизми. За първи път бебето има възможност да поеме полезни ацидофилни бактерии в момента на раждането си, когато преминава през родовия канал, ако се роди по естествен начин. Така става първото заселване на полезните микроорганизми в червата. След раждането микрофлората се попълва при първия контакт с околния свят и първото сучене от гърдите на майката, с което бебето получава глътка от ценната коластра. Тя съдържа огромно количество полезни вещества, които влияят благоприятно върху формирането на нормалната микрофлора в червата. Коластрата стимулира растежа на полезните ацидофилни и бифидобактерии и създава условия за тяхното развитие и размножаване. Имуноглобулините в коластрата осигуряват формирането на устойчив имунитет в червата. През първата седмица от живота си бебето може да развие транзитна дисбактериоза, която се характеризира с колики в стомаха, повръщане и воднисти изпражнения със зеленикав цвят и слуз. През следващите 3–5 дни червата на бебето продължават да се колонизират от различни бактерии от околната среда, сред които има и патогенни микроорганизми. След няколко дни обаче полезните бактерии, получени през първите часове от живота на малкото, се размножават в достатъчно количество и изблъскват патогенните микроорганизми. Изпражненията на кърмачето се нормализират, повръщането намалява. Окончателно стабилизиране на микрофлората става към края на първия месец от живота на малкото. Това е нормалният процес при раждане по естествен начин от майката с нормална микрофлора на влагалището и кърмене.

Когато обаче бебето е родено с цезарово сечение, то няма възможност да засели чревната си флора по естествен път и развива дисбактериоза, предупреждава д-р Сяров. Тогава е наложително още след раждането да му се дадат живи ацидофилни бактерии за начално колонизиране на червата и поставяне на основа на здравословен микробиом в тялото му.

Развитието на първичната дисбактериоза може да се предизвика освен при раждане чрез цезарово сечение, но и при отказ от кърмене, преминаване към адаптирано мляко до 1 месец след раждането, приемане на хормонални средства или антибиотици от майката.

Появата на вторичната дисбактериоза на червата при кърмачетата се предизвиква от инфекции и възпалителни процеси в червата, лечение с антибиотици, недостатъчно производство на храносмилателни ензими, физиологична незрялост, неправилно хранене, заразяване с паразити или болестотворни бактерии, които унищожават полезната микрофлора на червата, родилни травми, мастит при кърмачката. Много честа причина за дисбактериозата при бебетата е заразяването със златист стафилокок, който силно разрушава полезната микрофлора.

При антибиотично лечение обичайно срещан страничен ефект е развитието на вторична дисбактериоза, тъй като заедно с патогенната микрофлора се унищожава и полезната.

Какви са симптомите на заболяването

Първият симптом на дисбактериозата при кърмачето е нарушаване на дефекацията. Тя може да е честа и обилна или изпразването на червата да става трудно и болезнено. Външният вид на изпражненията се променя, те стават течни и пенливи или подобни на каша, с наличие на непреработени бучки храна. Могат да станат зеленикави, в тях да се появи слуз, да придобият кисела или гнилостна миризма. След хранене при бебето се появява къркорене в стомаха, подуване, болезнени колики, то става неспокойно, лошо спи и много плаче. По време на интервалите между храненията малкото често повръща, може да има неприятна миризма от устата.

Поради нарушеното абсорбиране в червата храната не се преработва изцяло и се появяват признаци на интоксикация във вид на алергични обриви по кожата. При по-слабите деца може да се съпровожда със симптоми на анемия, недостиг на витамини, в устата често се появява кандидоза.

Добре е профилактиката на дисбактериозата да започне още преди раждането на бебето

Бъдещата майка трябва да излекува всички гинекологични заболявания, включително вагиналната бактериоза. При нормално раждане на бебето, ако влагалището на майката съдържа полезните ацидофилни бактерии, бебето няма да има дисбактериоза и ще е здраво. При раждане с цезарово сечение бебето задължително трябва да получи в първите дни на живота си живи пробиотични бактерии, за да се стартира работата на храносмилателната му система, а впоследствие и на имунната, които са определящи за здравето му и в бъдеще.

Как се лекува дисбактериозата

Единственият природосъобразен начин е чрез заселване на правилните живи бактерии в червата на детето, така както Природата ги е създала. Това е разликата с останалите методи, които само облекчават симптомите, докато живите пробиотични бактерии решават проблема – отстраняват дисбактериозата. За целта д-р Сяров използва течни бактериални концентрати/пробиотици, които съдържат живи ацидофилни бактерии Lactobacillus acidophilus и техните метаболити. С тази бактерия хората се раждат, тя е важна част от полезната микрофлора на дебелото черво и влагалището. Прилага и течен бактериален концентрат, който съдържа високоефективна комбинация от 12 вида живи пробиотични бактерии – Lactobacillus rhamnosus, Bifidobacterium bifidum, Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus casei, Lactobacillus plantarum, Lactobacillus salivarius, Bifidobacterium longum, Streptococcus thermophilus, Lactobacillus bulgaricus, Lactobacillus paracasei, Bifidobacterium lactis, Bifidobacterium breve, както и техните метаболити.

Предимството на течната форма на пробиотиците с живи бактерии и къс срок на годност е, че бактериите са размножени в лабораторни условия в подходяща хранителна среда с подходяща киселинност и на подходяща температура до концентрация над 10 000 000 в 1 куб. см, след което са охладени до температурата на съхранение. Достатъчно е затоплянето им до стайна температура, за да стане тяхната активност максимална в момента на тяхното приемане. Бактериите започват да действат веднага след въвеждането им в човешкия организъм. Срокът на годност е 4 месеца – това е максималната продължителност на живота на живите бактерии, и то при хладилно съхранение 2–6 градуса. Всеки по-дълъг срок на годност означава, че бактериите не са живи, а са „условно живи“ и за да се съживят, се изискват условия, които липсват в агресивната среда на стомаха.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ