Срещаме ви с Динка Негалова, акушерка в СБАЛАГ „Селена“, Пловдив, член на Алианса на българските акушерки. Динка гори в професията си, оставяйки своето сърце при всички бъдещи майки, които й се доверят. Тя представя предимствата и недостатъците на напоследък нашумялото по-късно прерязване на пъпната връв при раждането на новороденото.

БЕЗПЛАТНИ VIBER СТИКЕРИ - СВАЛЕТЕ ГИ ОЩЕ СЕГА

Винаги съм смятала, че е привилегия да присъстваш на раждането на един нов живот. Макар че не помня на колко жени съм помогнала в този така важен за тях момент. Още от първите седмици на бременността пъпната връв е основната връзка между майката и плода. Напоследък много често се говори за това кога трябва да се пререже тя. Има много противоречиви мнения „за” и „против” отложеното клампиране. Всичко зависи от състоянието на майката и на бебето. На практика нито една акушерка по време на раждането не клампира веднага пъпната връв. Има едно технологично време около 2–3 минути, през което пъпната връв се почиства, педиатърът аспирира горните дихателни пътища на бебето и чак тогава се пристъпва към клампиране.

Ето и предимствата и недостатъците на отложеното клампиране

Предимства:

  • Бебето получава по-голям процент кръв и по този начин се повишава хемоглобинът.
  • Обемът на желязото е по-голям и оттам намалява рискът от анемия.
  • Към бебето преминават по-голямо количество стволови клетки.

Недостатъци:

  • Една от причините да се прерязва по-рано пъпната връв, е завишеният риск от жълтеница при бебето.
  • Възможността от кръвоизливи при майката.
  • Понякога, макар и много рядко, може да се отлепи преждевременно плацентата, докато още не е клампирана пъпната връв. Това води до много голям риск за бебето.

Отложеното клампиране не е най-подходящо за всяка майка и бебе. Има ситуации, в които то не е уместно. Отложено клампиране се прилага повече при нормално вагинално раждане. При оперативно родоразрешение не е подходящо, защото при него рискът от кръвоизливи е много по-голям и лекарите трябва да затворят оперативната рана възможно най-рано след раждането. Когато родителите са решили да съхранят стволови клетки, трябва да се действа бързо, защото целта е да вземем по-голямо количество кръв, което от своя страна не позволява да се изчаква много дълго време.

В моята практика не много често, но има случаи, в които майката настоява за отложено клампиране на пъпната връв. Аз, като акушерка, се опитвам да изпълня това нейно желание, но й обяснявам, че всяко нещо има своите допустими граници. Мисля, че отложеното клампиране може да се изчака до 2–3 минути, както споменах по-горе. Всяко по-дълго изчакване може да доведе до голям риск както за бебето, така и за майката.

В заключение препоръчвам на майките, които все още не са решили какво да правят, да се вслушат в съветите, които техните лекари и акушерки им дават, а не да следват сляпо мненията в интернет пространството.

И като финал - помнете, не всичко трябва да е на всяка цена!

Текст: Динка Негалова