Ще си позволя да обобщя, че почти всяка бъдеща майка в определен момент се сблъсква с усещането на несигурност и дори страх при мисълта за предстоящата бременност или раждане. И тези чувства са не само нормални, но и очаквани. За патологични изменения в тези усещания – токофобия, говорим едва когато те се превърнат в инвалидизиращ страх и започнат да влияят на ежедневния живот на бъдещата майка или на процеса на нейните решения.

 Още патология, още проблеми или просто се опитваме да „измислим” още един етикет, към който да насочим вниманието на бъдещите майки? Всъщност терминът tocophobia се въвежда в медицинската литература през 2000 година и макар факторите, водещи до това състояние, да са много и различни, една от основните причини се оказва съвременният ни свръхинформиран начин на живот. Други хипотези, предложени да обяснят страха от раждането, включват смущения в неврохормоналната хомеостаза (механизмите, регулиращи тревожността), страхове, свързани с неефективни методи на обезболяване, а също и психологически фактори, свързани с ниско самочувствие или недоверие било към семейната среда, било към медицинските специалисти. Липсата на социална комуникация между поколенията, водеща до добре прикрита несигурност, често води до патологичен страх от загубата на контрол в решителни момент или дори от смърт по време на раждането. Връщане към травматични спомени от детството, предишни тежки раждания, преживяно сексуално насилие или психични депресивни разстройства обаче са също много често в основата на тежки случаи на токофобия.

Макар и предизвикана от различни причини, токофобията се характеризира със специфични симптоми на проява:

  • пристъпи на паническо разстройство;

  • безсъние;
  • свръхтревожност и страх, свързани с бременността или раждането;
  • депресия.

В зависимост от това какви са първопричините, предизвикали разстройството, токофобията се разглежда като:

  • Първична – в случаите, когато това е първа бременност и бъдещата майка няма преки впечатления от предишно раждане. В тези случаи токофобията е предизвикана от впечатления, изградени върху преживявания на приятелка или роднина вследствие на драматично раждане, от други разкази за тежки и комплицирани раждания, от сексуално насилие или неадекватно предадена информация за бременността като цяло и за раждането като процес.
  • Вторична – придобита по време на раждане, придружено с тежки усложнения, мъртво раждане или аборт, неадекватна медицинска намеса, непълно възстановяване в следродилния период или тежка следродилна депресия.
  • Вторичен симптом на вече диагностицирана депресия, независимо дали бъдещата майка е имала предишна бременност, или не. Това е и най-тежката форма на токофобия, изразяваща се най-често с натрапчиви мисли за смърт по време на раждането или наличие на тежки вродени малформации при новороденото.

Токофобията може да бъде диагностицирана с различни методи, но най-често използваният метод е т.нар. WIJMA въпросник. Емоционалното и когнитивното състояние на бъдещата майка се оценяват с помощта на 33 въпроса и се изгражда преценка на очакванията й за нейната бременност и предстоящо раждане.

Не бива да се забравя обаче и друг основен фактор, пречещ за така важното навременно диагностициране на токофобията: понякога жените не се осмеляват да обсъждат страховете си относно раждането в ранните етапи на бременността и разстройството може да се прояви за първи път едва по време на самото раждане. От огромно значение е акушерката да създаде условия младата майка да изрази своите чувства или страхове във възможно най-ранен етап на бременността и да предостави необходимата подкрепа или в по-тежките случаи да осигури направление за специализирано лечение.

Лечението на токофобията винаги е индивидуално и в зависимост от тежестта на симптомите или допълнителните съпътстващи усложнения. Както при повечето фобии, при лечението на токофобията основните принципи са осигуряване на адекватни грижи и максимална подкрепа. Пълното разбиране на страха и опасенията на бъдещата майка е от основно значение. Когнитивната терапия също се използва с успех и може да изиграе важна роля в „разбулването“ на митовете около раждането, а също и да промени моделите на мислене или поведение на бъдещата майка, а оттам и начина, по който тя се чувства. В случаите, когато става дума за токофобия като вторичен симптом на съществуваща депресия, тревожност или други психични заболявания, лечението винаги е насочено към овладяването на тези заболявания.

От огромно значение, не само за правилното диагностициране, но и за правилното лечение на токофобията, е състоянието да бъде възприето като реален здравословен проблем, от който може да бъде засегнат всеки. Вече има документирани случаи, доказващи, че мъжете също могат да страдат от токофобия. Причините: страх за бъдещата майка по време на родилния процес, страх от непредвидени усложнения и загуба на бебето и съвсем не на последно място е невъзможността да предвидят или контролират собственото си поведение и чувства по време на раждането, а оттам и чувството за провал.

Токофобията може да бъде изтощително и тежко заболяване, но в същото време при добро диагностициране и правилно лечение е напълно преодолима. Една от основните причини, водещи до игнориране на проблема от здравните работници, е несигурността от това как да реагират, какъв съвет да дадат или как да насочат пациентката за успешно лечение. Игнорирането или отричането на заболяването обаче винаги води до сериозни усложнения.

За първи път ми се наложи да се грижа за пациентка, развила патологичен страх, свързан с раждането, преди няколко години. По време на първите няколко консултации непрекъснато имах усещането, че нещо ми убягва и макар и да се стараех, не успявах да създам тази така важна връзка акушерка–майка. В една от следващите консултации обаче, макар и да се чувствах много несигурна, реших да разкрия собствените си съмнения, защото не разбирах какво пропускам. Онова, което последва, ме завари напълно неподготвена: жената дори не можеше да изрече думата „раждане”. Обясни ми, че всяко идване при мен й причинява паническа атака. Не искала да говорим за това, защото решила, че няма да й повярвам, а в същото време не знаела как да се справи, защото всички вкъщи решили, че просто прекалява със страховете. Докато ми обясняваше всичко това, нито веднъж не използва думи като раждане, майчинство, кърмене, терапия или новородено. Когато се опитах да й обясня, че без аз да разбирам защо, най-вероятно е развила токофобия, тя ме увери, че греша, че е просто прагматик и вече е изчела и изгледала достатъчен брой материали, обясняващи как този процес (а не раждане) може да доведе до невероятни усложнения или увреждания и е убедена, че си е създала пълна и точна картина за това какво я очаква. Нямаше как да я убедя, че това всъщност не е вярно, а в същото време аз самата се чувствах безпомощна. Отне ми 3 месеца, 14 консултации (половината от които съвместно с колега психолог), много търпение и упоритост, но трудът си струваше – раждането беше не просто „процес“, беше началото на един съвсем нов живот на една майка, която не се страхуваше да прегърне дъщеря си.

Невинаги можем да контролираме страховете си, но винаги можем да потърсим помощ.

Текст: Гергана Николова, акушерка, магистър, Лондон/Великобритания

ПРОЧЕТИ ОЩЕ