Обезболяването при раждане цели да премахне страха, болката и повишеното нервно-мускулно напрежение – трите фактора, които нарушават нормалния физиологичен ход на процеса. Изборът на обезболяващите медикаменти и средства зависи от практиката на екипа от акушер-гинеколог и анестезиолог.


Често спиналното обезболяване се бърка с епидуралното. Наистина подходът е един и същ – блокират се нервните окончания (вегетативни, сетивни и моторни влакна), изхождащи от гръбначния мозък. Медикаментът се вкарва чрез пункция между два поясни прешлена, но мястото, където става това, при епидуралното и при спиналното обезболяване е различно. При епидуралния метод е нужно много по-малко количество анестетик, тъй като контактът с нервните структури е директен. Така болката се блокира по-бързо. По-малката доза медикамент е предимство при обезболяването на раждането, тъй като целта е минимално, но достатъчно ефективно въздействие върху раждащата, плода и родилната дейност.

Спиналната и епидуралната анестезия се прилагат за обезболяване на нормално раждане и в оперативното акушерство при секцио. Пълно обезболяване настъпва след 10–15 мин и след краткотрайно преходно потискане на маточната дейност при спазени условия се ускорява разширението на цервикалния канал и раждането напредва нормално. Спиналната и епидуралната анестезия нямат пряко потискащо влияние върху плода и новороденото. Може да се появят неприятни, но безопасни усложнения при раждащата, като главоболие, спадане на стойностите на кръвното налягане и др. За да се предотвратят тези усложнения, раждащата постоянно се наблюдава от акушер-гинеколог и анестезиолог.
Анестетикът се включва внимателно, така че ефектът му да отзвучи до началото на втория период на раждането. Какво да е поведението на бъдещата майка? Отначало тя лежи на една страна с изправен гръб до ръба на леглото, коляно върху коляно, пета върху пета, краката са сгънати в колената, прибрани към корема. Ръката й придържа бедрото, главата към гърдите – при тази поза гърбът се заобля. След маркирането тя не бива да мърда и да прави резки движения. Съответното място се почиства и покрива със стерилен компрес. След местната упойка се пристъпва към същинската упойка. За да съдействате на анестезиолога – изпълнявайте неговите указания.

Раждащата може да почувства дискомфорт, когато се поставя упойката и тя сменя позата си. Възможно е да се получи лек вестибуларен дисбаланс. Преодолейте го с 4–5 дълбоки вдишвания.
При цезаровото сечение навлиза въздух, което също може да предизвика лек дискомфорт. Отново съветът е да направите няколко по-леки вдишвания и да слушате наставленията на специалистите около вас. Два часа след цезаровото сечение по лекарско указание може да пиете течности. На шестия час след секциото, ако няма противопоказания от оператора, започва раздвижването. Първата стъпка е, докато сте на легло, да дишате равномерно, за да се подобри кръвообращението. Следва раздвижване на ходилата, последователно сгъване на всеки един крак с приплъзване.
Преди раздвижването помолете за болкоуспокояващо – така по-безболезнено ще се справите с трудните първи стъпки след операцията. Не е нужно да проявявате излишна смелост – спазвайте последователността на действията, за да отстраните болката и дискомфорта.
Ранното раздвижване е от особено значение. Чрез него се подобряват кръвообращението, перисталтиката на червата, улеснява се пускането на газове и отстраняването на уринарния катетър (което пък намалява вероятността за пикочна инфекция).
И спиналната, и епидуралната анестезия позволяват по-лесно и по-бързо да се възстановите и да поемете пълноценно грижите за своето бебе.