Текст: Гергана Николова, акушерка, магистър

Екзотично, невероятно или плашещо е раждането „Лотос”? Като процес се различава много малко от всяко друго раждане – било то физиологично, или оперативно. Разликата е в това, че след раждането на бебето пъпната връв не се прерязва и остава прикачена от едната страна към новороденото, а от другата – към плацентата и така до естественото й отделяне. Този процес отнема обикновено от 5 до 10 дни (т.е. при този тип раждане плацентата остава заедно с бебето за целия период, необходим за естественото отделяне на пъпната връв). 

Няколко различни мнения спорят за произхода на наименованието „Лотос” раждане. Преобладаващо е предположението, че се прави асоциация с визуалната прилика между растението лотос и новороденото с все още непрекъсната пъпна връв и плацента. Привържениците на „Лотос” раждането се аргументират с търдението, че запазвайки единността между плацентата и бебето, се дава възможност новороденото да изгради по-здрава връзка с природата и да съхрани възможно най-много енергия за бъдещия си живот (точно както семената на лотоса, които всъщност са растителни ембриони и съдържат всичко необходимо за развитието на едно ново растение).

Един от аргументите в подкрепа на „Лотос” раждането е, че то позволява пълна трансфузия между плацентата и новороденото в момент, когато  имунната му система преминава през огромни промени и то има нужда от всички налични хранителни вещества, съдържащи се в кръвта от плацентата, така че колкото по-дълго бебето остане прикачено към плацентата, толкова повече антитела, стволови клетки и хранителни вещества ще усвои. Факт обаче е, че кръвта от пъпната връв наистина е богата на ембрионални хемопоетични стволови клетки, но производството и транспортът им към плода спират приблизително 10 минути след раждането с прекъсването на пулсациите в пъпната връв и сепарацията (отделянето) на плацентата от маточната стена. Всъщност плацентата е „жива“ и благодарение на пъпната вена в пъпната връв изтласква богата на кислород и хранителни вещества кръв към плода, но само докато е в матката. Напускайки матката, плацентата губи кръвоснабдяването си и „умира“. Коагулацията (съсирването) на останалата в плацентата кръв започва почти незабавно, като в същото време започва и гниенето на мъртвата тъкан.

Добре е да знаем, че…

Аргументът в подкрепа на практиката, че новороденото изпитва болка, когато се прерязва пъпната връв, също е погрешен: анатомичен и физиологичен факт е, че пъпната връв няма ноцицептори и не е в състояние да предаде усещанията за болка. В съвременната акушерска практика пъпната връв се прерязва едва след спирането на пулсациите й (5–10 минути), което е знак, че кръвообменът между майката и бебето вече е прекъснат. В дългогодишната си практика на клична акушерка на хиляди бебета, на които съм пожелала „Щастливо бъдеще!“, нито веднъж не съм забелязала те да реагират по какъвто и да е начин на прерязването на пъпната връв. Макар ползите от практикуването на „Лотос” раждане да не са доказани, рискът от сериозни инфекциозни усложнения е съвсем реален. В САЩ, Австралия и Южноафриканската република са изнесени доклади, описващи случаи на хепатит и други инфекциозни заболявания, причинени от насекоми и предадени чрез пъпната връв. Не трябва да се забравя, че дори пъпната връв да изсъхва, до момента на пълното отделяне тя си остава пряк вход към кръвоносната система на бебето.

Преди да вземат решение за „Лотос” раждане, родителите трябва да са наясно и с някои чисто „технически“ подробности. В първите 24 часа след раждането пъпната връв все още е еластична и мека, така че не представлява проблем при местенето на новороденото. След втория ден обаче тя изсъхва и се втвърдява във формата, в която е била през последните 12 часа. Макар дължината и дебелината на пъпната връв да са различни, обикновено след изсъхването тя прилича на тъмнокафяв или черен електрически кабел, но за разлика от него не може да се сгъва. Това е една от трудностите при къпане, преобличане и разходки на новороденото. Практически е невъзможно бебето да бъде повивано, а рискът пъпната връв да бъде дръпната по невнимание е съвсем реален. В плацентата разлагането и съпътстващата миризма се проявяват още през първите часове след раждането. Привържениците на раждането „Лотос” препоръчват плацентата да се обработва с морска сол, ароматни билки и лавандулово масло на всеки 24 часа, а пъпната връв да е обвита с копринена панделка. Практиката е плацентата да се сложи в подходящ отворен съд или отделен памучен памперс близко до бебето (в зависимост от това колко дълга е пъпната връв). По време на кърмене обикновено се поставя на възглавничка до бебето. Плацентата тежи около 500 грама и изсъхването на такова количество месо в естествена среда, дори при правилна обработка, трае от 3 до 8 седмици. През първата седмица обаче, когато плацентата е в близост до бебето, миризмата е най-силна, а отделените физиологични течности са най-много. През последните няколко години в Съединените американски щати станаха известни и няколко случая, в които именно поради миризмата плацентата привлича вниманието и апетита на семейните домашни любимци.

Безусловен факт е, че за развиващия се ембрион пъпната връв и плацентата са жизненоважни органи, пренасящи отпадъчните продукти от него към майката и в същото време осигуряващи хранителните вещества, необходими за неговото развитие. Но след раждането най-важният„орган“, осигуряващ храна, топлина и защита на бебето, е мама.

Съвети към българските майки, обмислящи „Лотос” раждане:

  • Отделете време да прецените дали сезонът, в който ще се роди вашето бебе, няма да увеличи рисковете от инфекции или други усложнения. През летния период температурите в България обикновено са много високи, което би ускорило разлагането на плацентата, следователно и да повиши риска от инфекции.
  • Вземете под внимание домашните си любимци, защото за тях миризмата на месо си остава основен хранителен инстинкт.

Никога не поставяйте плацентата в найлонов плик или затворена купа, защото ферментацията настъпва само за няколко часа, така миризмата и самата й консистенция ще ви принудят да я отстраните далеч преди момента на естественото отделяне.

  • На малкото братче или сестриче също ще трябва да се обясни защо още не може да подържи бебето. Неудобството да дръпне случайно изсъхналата пъпна връв не е за пренебрегване, а това може да доведе до множество усложнения.
  • Бъдете сигурни, че имате постоянен достъп до спешна неонатологична помощ. Не се колебайте да потърсите такава, ако забележите зачервяване около непрекъснатото пъпче, ако бебето започне да вдига температура или друго тревожно състояние. Макар вече да няма никакви хранителни функции, разлагащата се плацента може да се окаже и преносител на бактериални или вирусни инфекции и източник на много повече проблеми, отколкото ползи.
  • И не на последо място, ако обмисляте събирането на кръв и тъкан от пъпната връв за съхраняването на стволови клетки, „Лотос” раждането не може да се осъществи.

Решението за това как да протече раждането, винаги остава родителско право, но такова решение трябва да се базира на сериозни научни аргументи и проучвания. За ползата от раждането „Лотос” няма такива (Кралски гинекологичен съюз, Великобритания).