Когато става въпрос за ядене, този проблем не стои, тъй като детето трябва веднага да се нахрани. Принципът „от самото начало” също така важи – бебетата се нуждаят от сигурност, обич и опора от първия ден. Специалисти съветват как се постига това.

Когато държите за първи път бебето си на ръце, мислите за всичко възможно, но едва ли за възпитанието. Малкото същество не прави бели и първо се стараем да отгатнем всяко негово желание. Според специалистите точно това е правилното възпитание в този момент – да предпазим рожбата си, да й осигурим опора, да й покажем как функционира светът. И в даден момент да я оставим да направи сама това, което е научила. Според една поговорка децата се нуждаят от корени и от криле – правилно дозирани, в зависимост от фазата на развитие, в която се намират в момента.

Възпитание през първите 6 месеца

Бебето дреме в креватчето, открива света от маминото рамо и е сигурно, че винаги има някой, който се грижи за млякото му. Полето за действие на бебето е безкрайно малко. Когато е гладно, трябва да се осланя, че винаги ще има кой да се погрижи за храната му. Винаги и веднага. Така то вече знае, че родителите му са наоколо винаги, когато има нужда от тях. През първата половин година няма опасност бебето да се разглези. Би било безсърдечно и ненужно то да се остави да плаче, вместо с доверието в мама и татко да развие толерантност към евентуален стрес. И да може да изчака няколко минути да се появи мама. Тази вътрешна сигурност е най-добрата предпоставка за бъдещото добро самочувствие и за правилното развитие на детето.

Възпитание през втората половин година

Бебето пълзи, посяга към предметите, плъзга се по пода. Жизненото му пространство расте с всеки ден. Непрекъснато се завоюват нови области, изучават се играчките, все повече се предприемат самостоятелни действия. Ако мама не идва, малкото се справя с пътя до стаята самичко. Децата трупат познания и колкото повече възможност им се дава, толкова по-голямо става съкровището, придобито от собствения им опит. Затова специалистите съветват малките да се оставят да действат сами. Мама и татко трябва да се погрижат обаче за чупливите предмети наоколо. Въпреки че децата около една година разбират какво е забранено, те трудно спазват правилата. Не разбират и опасностите и неприятностите, които ги грозят, ако играят с кабелите или хвърлят любимата плоча на татко под кревата.

На този етап децата се нуждаят от ясни граници. Те трябва да знаят, че не се играе с музикалното устройство. За да запомнят правилата, те трябва да са конкретни и разбираеми и по възможност малко на брой. Когато децата пораснат, може да се добавят нови граници.

Възпитание на едно- и двегодишните

Те вече ходят и говорят. Безпомощните бебета са станали самостоятелни деца, които търсят приключения. Те изучават принципите на причината и следствието. Какво става, когато натискам електрическия ключ? А когато хвърля дистанционното към стената? В случая не става въпрос за пакостене, малките просто искат да знаят. Наред с границите трябва да им се осигурят и свободни пространства, където да могат да изпробват способностите си. Рисуването е чудесно, но на хартия, а не на стената. Плискането на вода е разрешено във ваната или в мивката. Родителите трябва да решават как да изглеждат границите.

Възпитание на две- и тригодишните

Между втората и третата година децата правят огромна крачка в развитието си. Досега е било приемливо предложеното от мама и татко. Сега обаче децата развиват собствени идеи. С това родителите трябва да се примирят, а то не е лесно. За малчуганите е трудно, защото не могат да направят това, което искат – дръжката на вратата е много високо, ножът е забранен, а копчетата не се подчиняват… И за родителите не е лесно, защото са изправени пред дилемата как да определят изпълними граници и същевременно да водят внимателно малките през трудностите – да не се пресича на червено, да не се излиза навън без шапка през зимата. Което означава да се дава на детето възможност само да определи какъв цвят да е шапката му например, за да е доволно, че участва при вземането на решенията. С това се постига двоен ефект – детето укрепва доверието във възможностите си и същевременно проявява повече готовност за компромиси.