Смесените семейства включват биологичните и вторите родители, както и техните деца. В миналото, когато болест или война са покосявали майката или бащата, се е смятало за съвсем естествено вдовецът да си потърси нов партньор. Тогава са се събирали неговите и доведените деца, раждали са се и нови. Нашите баби и дядовци са се примирявали с тази ситуация. Убедени, че “така Бог е отредил” продължавали съвместно да посрещат житейските трудности.


Сега времената са други. Семействата са по-малки, а родителите – много ангажирани с работа извън дома. Те трябва да отделят повече време и за своята професионална квалификация. Житейският стандарт е по-висок – децата имат нужда добре да се образоват, а не от малки да работят у дома, на полето или в дюкяна. Те искат да имат и повече вещи – дрехи, компютър, нужни са средства за техните развлечения и почивка, защото трябва да са в крак с времето и със своите връстници.

Вече три десетилетия разводите не шокират и не учудват никого. Както някой го беше определил, “разводът е социално лекарство за неуспешен брак.” Дори и да е така, разпадът на семейството се преживява драматично. Останал сам с децата (в 90% това е майката), родителят се изправя пред много трудности Той преживява силно промяната, дълбоко е наранен, дори озлобен, ако причината за нея е изневярата на партньора. А драматично събитие понякога го прави и вдовец. Този родител вече поема двойна тежест. Отделя повече време за битови проблеми, струпват му се грижи от финансов характер, той не може да следи добре как живеят децата му и какво ги вълнува. Случва се някои стари семейни приятели деликатно да се отдръпнат – освен че е повече обременен, родителят се чувства и самотен, и изолиран.
Много от останалите сами мъже и жени встъпват във втори брак. По данни на САЩ разведените вземат това решение след около 5 години. Така се оформя ново семейство, но в него влиза чужд човек и тази промяна често води до проблеми.

В моята практика съм се срещала с момченца, които не можеха да приемат партньора на разведената си майка и тъгуваха за своя роден татко. В разказите на жените пък личеше искрен стремеж да защитят и да представят в положителна светлина новия мъж в живота им. Но тази идеална картина влизаше в противоречие с емоциите и поведението на тяхното дете. А това поведение включваше отхвърляне, неподчинение, та дори агресия спрямо майката или друго дете, което живее с неговия баща. Обикновено майките отправяха обвинения към детето, че недооценява “колко чичо Х. го обича...” А всъщност явно не беше така – някои от партньорите отлагаха сключването на брак. В други два случая пък биологичният баща категорично налагаше на детето да нарича неговата втора съпруга или приятелка “мамо”. При това детето не живееше постоянно при него – контактите му се ограничаваха само в рамките на някой почивен ден или по време на отпуската. Детето беше много малко и това доста го объркваше – да приеме, че има две майки, към които да се обръща с “мамо”.
Оказва се, че често някои момчета, особено след 6 – 7-годишна възраст не могат да приемат новия партньор на майка си
Причините не се коренят само в естествения стремеж да запазят емоционална връзка с родния си баща, нито пък защото другият, чуждият мъж не ги приема много искрено и любвеобилно. Важна роля играят негативната нагласа на майката към бившия й съпруг и озлоблението, което тя постоянно изразява към него пред детето. В такъв случай отрочето обикновено заема защитна позиция. То не коментира и не приглася на майка си в същия дух.
Има сериозни проучвания и за това как се развиват отношенията на детето с втория родител Данните сочат, че в трудната пубертетна възраст такъв баща може да изиграе благотворна, стабилизираща роля, особено необходима при момчетата. Това се постига, когато двамата споделят и водят мъжки разговори, създават помежду си добър контакт. Но срещат се и не толкова добри варианти. Понякога детето поддържа тесни емоционални връзки с родния си баща и по този начин дразни новия партньор на своята майка, когато мъжът, живеещ в нейния дом, изисква тя на първо място да се грижи за него. Има случаи, при които вторият баща е свръхвзискателен и строг спрямо завареното дете или просто го пренебрегва, а демонстрира явни предпочитания към своето. В подобни ситуации майката се чувства между “чука и наковалнята”, трудно й е да балансира.
Момичето също мъчително приема повторната брачна връзка на своята майка, особено ако с нея дълго време са живели сами и са силно привързани помежду си. По-малките се адаптират по-лесно. Същото се наблюдава и ако детето е живяло само с татко си. Новият човек се посреща с недоверие и неприязън, организира му се бойкот. Въпреки зловещия образ на мащехата, утвърден от приказките, много жени се справят добре с тази сложна роля. Една разведена майка, чието 3-годишно дете съдът бе решил да даде на бащата, го открадна от детската площадка. То започна да заеква, не можеше да я приеме, тъгуваше за мащехата, с която бе живяло две години. Съдът го върна обратно при нея и бащата. Изводът е, че в тези сложни, типични за съвременния живот проблеми и ситуации възрастните трябва да полагат усилия
Нека родителите, които сключват втори брак или заживяват с нов партньор, се стараят да контролират чувствата си към него, да не хулят биологичния баща (майка) пред детето си и така да го накарат да се чувства пренебрегнато, изоставено и дори нелюбимо. Пред чуждите – вторите родители, също стоят нелеки задачи и трудности. Основната грижа е да не се допуснат разрушителни последици от семейната раздяла върху детската психика и развитие.