Всички органи и системи на малкото дете са морфологично и функционално незрели. Храносмилателната система също не прави изключение.


Малкото дете расте интензивно, което означава, че то би трябвало
да получава достатъчно белтъчини и калории
На 1 год. малчуганът утроява теглото от раждането си и увеличава ръста си с 25 см. Това е възрастта, когато, от една страна, растежът е най-интензивен, а от друга – храносмилателната система е с най-малък капацитет и функционална незрялост. След навършване на 1 год. в организма настъпват доста промени, които изискват промяна и в храненето. Детето вече има зъби, физиологичният обем на стомаха му е по-голям, нарастват възможностите на храносмилателната и отделителната система, както и на обмяната на веществата. Пълноценното хранене в тази възраст е особено важно. Поради по-големите хранителни потребности при децата по-често се наблюдават недоимъчни състояния, но от друга страна, системното прехранване води до адаптивни промени в обменните процеси със склонност към затлъстяване в по-късна възраст.

Правилното съставяне на седмичното меню е важно, за да се осигурят
разнообразие и пълноценност на храната
Важно е и да се спазват определена рецептура и правила при кулинарната обработка на продуктите, за да може максимално да се запазва биологичната им стойност.
След 10-ия месец кърмаческата храна се замества с т.нар. преходна храна. Тя вече е смляна, а не пасирана, както е в кърмаческия период. Поради това се нарича още преходна, т.е. преминаване от бебешка храна към храната на големите – обща храна.

За възрастта след 1 год. млякото и млечните продукти остават основен източник на лесноусвоими белтъци, минерални вещества и витамини. Дневното количество на приеманото мляко е около 300–400 мл, а на млечните продукти – около 25–30 г. Другите основни храни – месо, риба, мазнини, брашно, плодове, зеленчуци и варива, се предлагат в различни варианти, но също в достатъчно количество. Целта е чрез разнообразието оптимално да се доставят хранителни вещества.
Как да се постигне това?
Общо взето, вариантите са три: сама да приготвяте храната, като познавате най-добре предпочитанията на детето си, да продължите да му давате готово приготвяна храна, предназначена за съответната възраст, или да вземате храна от детската (наричана още млечна) кухня. Всеки от тези варианти има свои плюсове и минуси и в крайна сметка вие ще направите избора.
Във възрастта 12–18 месеца детето започва да проявява желание да се храни самостоятелно, иска да държи лъжичката само. Усвояването на това умение ще отнеме доста време, но важно е да стимулирате желанието на малчугана.
Храненето става
през четиричасов интервал
Този интервал осигурява пълно изпразване на стомаха, което е условие за добро храносмилане и апетит. Храната се разпределя равномерно по обем между отделните приеми. Количеството й не бива да надхвърля физиологичния обем на стомаха, който за децата от 1 до 1 ½  год. е 300–350 мл, а от 1 ½  до 3 год. е 350–400 мл. Храната се разпределя равномерно и по хранителни съставки. Преходната храна продължава до 1 ½ год. Тогава  детето вече има и кътници, дъвче по-добре и затова тази храна се замества с обща. Все пак не бива да забравяте, че нуждите на децата са индивидуални и препоръчителното количество за съответната възраст е само ориентировъчно.
Във възрастта 18–36 месеца
са добре развити двете фази на храносмилателната секреция – нервно-рефлекторната и химическата, поради което вкусът, ароматът, общият вид на храната и приятната обстановка имат голямо значение за храносмилането. Проучвания показват, че храненето, свързано с положителни емоции, допринася за по-доброто развитие и на мозъчните процеси. Не забравяйте, че в тази възраст се създават хранителните навици. Детето привиква към вкусовите качества и аромата на различни храни от националната кухня. Обикновено тези навици се запазват, така че в по-късна възраст много по-трудно се променя вкусът към храни, различни от приеманите в ранното детство.
Едногодишното дете би трябвало да се храни седнало на маса, да пие течностите с чаша, а не от шише с биберон. За тази цел се предлагат специални прибори и съдове за хранене на малките.

Д-р Полина Митева
педиатър
гл. асистент към СБАЛДБ – София

Примерно меню
Сутрин: мляко с кифла (попара със сирене, кус-кус),
плод.
Обяд: зеленчукова супа – 50 мл, ястие със смляно месо (мусака, пълнени чушки, руло), ½ филийка хляб, плод.
Следобедна закуска: крем (грис, мляко с ориз).
Вечеря: постно ястие, ½ филийка хляб, кисело мляко.

Ориз със зеленчуци
(подходящо ястие за дете на 1 год. и за цялото семейство)
Продукти: 1–2 тиквички, 3–4 моркова, 1 глава лук, 2–3 чушки, 1–2 домата, 1 ч.ч. грах или други зеленчуци (според сезона или вкуса на семейството), 1 ч.ч. ориз, 4 ч.ч. вода или бульон.
Приготвяне. Налейте малко олио в подходяща тава. Измийте и нарежете на дребни парчета зеленчуците. Изсипете ги в тавата заедно с ориза и водата. Изпечете в умерена фурна за около 40 минути.
При сервирането можете да поръсите ястието със свеж магданоз.

Огретен с картофи (тиквички)
Продукти: 1 кг картофи (тиквички), настъргано сирене (кашкавал), ½ л. прясно мляко, 2–3 с.л. олио, 3 яйца, магданоз.
Приготвяне. Нарежете картофите (тиквичките) на тънки кръгчета. Намажете дъното на подходяща дълбока тава с олиото. Наредете ред картофи, ред настъргано сирене (кашкавал). Тук-там може да сложите скилидка чесън. Разбийте яйцата с прясното мляко и залейте картофите. Изпечете в умерена фурна за около 40 минути, докато хване коричка.