През детството сравнително често настъпват остри диарии. Колкото по-малко е детето, толкова по-често то заболява от тях. На какво се дължи този факт?
Бебето се ражда с функционална незрялост на храносмилателната система и грешки в храненето – хранене с неподходяща храна, прехранване, неправилно захранване – могат да доведат до диариен синдром. Природата е отредила
майчиното мляко като най-подходящата храна
за бебето. Кърмата е максимално приспособена към особеностите на храносмилателната система и обмяната на веществата в първите месеци от живота му. Освен това бета-лактозата от майчината кърма създава в тънките черва подходяща среда за развитие на специфична млечно-кисела чревна флора, която предпазва бебето от инфекциозни диарии. Майчиното мляко съдържа и редица противоинфекциозни фактори, които липсват в кравето мляко. Затова кърмените деца са по-устойчиви на инфекции. Поради все още недобре развитата имунна система бебето и малкото дете са особено чувствителни и на инфекциозни агенти. Ето защо трябва да се спазва строга хигиена при приготвянето на храната им. Причинители на диарията
могат да са различни вируси и бактерии.
С израстването на детето грешките в храненето като причина за диарийния синдром отстъпват пред инфекциозните причинители.
Изпражненията са
основен показател
за наличието на диария. Ако бебето е на естествено хранене, те са жълти, кашави, с кисел мирис. Обикновено в тях има примес на малко слуз или малки белезникави частици. Дневният брой изхождания варири от 1 до 5–6, но количеството при едно изхождане не е голямо. Ако бебето се храни със заместител на кърма, изпражненията му са сивобелезникави, гъстокашави и вече по-оформени.
При диария детето се изхожда по-често от нормалното, изпражненията са по-редки, с неприятен мирис, в тях може да има примеси на слуз или кръв.
При настъпване на диариен синдром незабавно трябва да се уведоми личният лекар, тъй като при малките деца много бързо настъпва обезводняване.
Основното лечение на диарията е диетолечението. Първото нещо, което майката трябва да направи, докато чака лекаря, е
да не дава никаква храна на детето
и то да е на т.нар. водно-чаена пауза. Това означава в продължение на няколко часа да не получава нищо друго освен вода или чай. При леки диарии продължителността на водно-чаената диета е около 6–8 часа, а при по-тежки форми – 12–16 часа. Обикновено при кърмачетата до три месеца се прескача само едно хранене.
Течностите, които се дават, трябва да са със стайна температура. Пият се на малки порции – 2–3 чаени лъжички на всеки 10–15 минути. За детето до 1 год. количеството е 140–170 мл/кг.т., а от 1 до 2 год. – 125–140 мл/кг.т. Освен преварена вода с 3% захар се препоръчват глюкозо-солеви разтвор (популярен като разтвор на СЗО), чай от шипки, ябълки и оризова вода. Много добър ефект има морковената супа, известна още като “супа Моро”, която покрива дефицита от калий.
Какво се предприема
след приключване на водно-чаената пауза?
Ако бебето е изцяло на кърма, добре е да продължи да суче, тъй като най-доброто средство за лечението на диарията е майчиното мляко. Единствено е нужно кърменето да е по-кратко. Ако бебето се е хранило с кърма и твърди храни, те трябва да се изключат до преминаване на диарийния синдром. Ако се е хранило със заместител на кърма, добре е той да се замени с диетичен нисколактозен вид. Ако нямате в момента такъв заместител, може да продължите да храните детето с този, с който сте го хранили преди заболяването, но го разреждайте повече. Ако детето огладнява по-често, може да го храните и на по-малки интервали.
Ако кърмачето получава заместител на кърма и твърда храна и развие лека диария, не му давайте твърда храна.
Въвеждането на твърди храни става постепенно и на малки порции. Основно правило при лечението на диарийния синдром при кърмачетата е, че храненето се връща
с една стъпка назад
т.е. започвате да захранвате детето както сте го правили предишния месец. Всеки ден въвеждате само един вид храна, но която то е получавана до този момент. Първия ден давате 1/3 от обичайното количество, втория –1/2, и чак на 3-ия – цялото количество.
Оризът, ябълките, морковите и бананите са основните продукти при лечението на диарията. Морковите и ябълките съдържат пектин, който набъбва в червата и абсорбира бактериите и токсините, освобождава организма от тях, успокоява чревната перисталтика, сгъстява изпражненията. Боровинките и дренките също имат чудодеен ефект при стомашни разстройства.
Д-р Полина Митева
педиатър
гл. асистент към СБАЛДБ – София
Диетични храни за водно-чаената пауза
Супа Моро
Продукти: 250 г моркови, 500 мл вода, щипка сол (½ ч.л.).
Приготвяне. Добре почистете и измийте морковите. Нарежете ги на парченца и ги сварете заедно със солта. След като поизстинат, пасирайте ги или ги претрийте през цедка. Долейте преварена вода до 500 мл.
Съхранявайте супата на хладно. В случай че бебето я предпочита леко сладка, може да прибавите малко захар.
Оризова вода
Продукти: 3 ч.л. ориз, 500 мл вода, 1 ч.л. сол.
Приготвяне. Почистеният и измит ориз пуснете във вряща подсолена вода и оставете да се вари до пълното му омекване. Прецедете през гъста цедка или марля и допълнете с преварена вода до 500 мл.
Може да давате оризовата вода и няколко дни след водната диета.
Банан
Продукти: 1 малък добре узрял банан.
Приготвяне. Необеления банан пуснете за няколко минути във вряща вода. После го обелете и го разбийте с миксер. Разредете с преварена вода.
Черна каша
Продукти: 1 с.л. препечено брашно, 2 ч.л. захар, ¾ ч.л. сол, 200 мл вода.
Приготвяне. Разбийте брашното с част от студената вода. Останалата вода сложете да заври. Към нея бавно прибавете размитото брашно, като непрекъснато бъркате. Подправете със солта и захарта и оставете да се вари до сгъстяване, като бъркате.
Към тази каша можете да прибавите фино настъргани ябълки.
