Екзотичните растения – плодове и зеленчуци, които през последните години се появиха и на българския пазар, не са конкуренти на родните, но имат и своите предимства. Повечето от тях не са отглеждани в парници и не са наторявани, т.е. екологично чисти са. Добре е да ги познавате и да знаете как се консумират.

Броколи. Те са от семейство зелеви. Отглеждат се по Средиземноморието, но са познати в целия свят. Съдържат бетакаротин, витамини С, К, фолиева киселина, калций, флавоноиди.


Броколите са като красиви зелени букети. Използват се за приготвяне на ястия и салати. Не се консумират сурови. Ако включвате броколи в менюто си, кожата ви ще е гладка, добре хидратирана, костите ви ще са здрави, а косата –  блестяща. При напукани и сухи устни достатъчно е да изядете само две сварени, леко посолени главички, за да възвърнете свежестта им. Този ефект се дължи на високото съдържание на витамин В2. Фибрите на броколите са мощен антиоксидант и силно противодействат на запека.
Авокадо. Вечно зелено, тропично и субтропично дърво с големи овални или крушовидни плодове с костилка. Родината му е Мексико. Включено e в списъка на 25-те най-полезни храни на планетата. Авокадото съдържа до 25–30% лесноусвоими растителни мазнини, сред които най-застъпена е олеиновата. Тези мазнини понижават нивото на лошия холестерол и повишават нивото на добрия. В авокадото има и витамини В1, В6, С, Е, К. То е богато и на калий, който участва в работата на всички гладки мускули (сърце, матка...) и е нужен за доброто състояние на кожата и косата. В тандем с витамин Е този микроелемент поддържа добрата форма на имунната система.

Целулозата в авокадото е лесноусвоима. Плодът може да се използва за салати и сандвичи вместо майонеза. Измива се на течаща вода, разрязва се на две части, костилката се отстранява, сърцевината може да се запълни със салата, с млечен сос или с морски раци. Меката част може да се яде с десертна лъжичка. Авокадото е най-мазното растение в света.
Артишок. Многогодишно растение, което се отглежда в Европа, Азия и Северна Америка. Познато е като зеленчук, на който се консумира цветът. Той е покрит с месести, зелени люспи. Преди готвене те се отстраняват, подобно на люспите на лука, но не се изхвърлят, защото и те се консумират. Артишокът съдържа захари, малко белтъци, ароматни вещества, витамини А и В1. Вкусът му е близък до вкуса на лука и на целината. Подходящ е за диети за редуциране на теглото, защото в 100 г има само 40 калории. Богат е на целулоза, калий, калций, магнезий, желязо и фосфор. Препоръчва се при чернодробни заболявания и анемия, защото съдържа антиоксиданти, които очистват чернодробната клетка. В България наричат артишока “ангинари”. От него се приготовят вкусни сосове за гарнитура на месни ястия и салати. Правят се и консерви. Листата му се ядат, като широкият им край се потапя в сос от зехтин с чесън или в майонеза. Месестата част (главичката) се смуче.
Ананас. Този бодлив продълговат плод има късо стебло – 30–40 см, и месести листа. Той е много ароматен и сладък. Някои от плодовете достигат около 4.5 кг. Родината на ананаса е Бразилия. Ананасът съдържа много витамини, но най-вече А, С и В1. Консумира се суров, като сок, в сладко и в компот. Ястията с птиче месо (пиле, патица, пуйка) стават особено вкусни, ако в тях се добавят и парчета ананас или сок от него. Този плод съдържа ензима (фермент) бромелаин, който с помощта на витамин С стимулира образуването на колаген, повишаващ еластичността на кожата. Поради това ананасът се включва в борбата с целулита.
Този екзотичен плод има мека, нежна целулоза. Богат е на плодова захар. Плодовата му киселина разгражда активно приетите с храната животински мазнини.
Манго. Този плод идва от Южна Африка. Голям е колкото средна ябълка. Може да е жълт, бледооранжев. Богат е на витамини А и С, които укрепват имунната система и са едни от най-мощните антиоксиданти. Мангото подпомага лечението на артрита и зарастването на рани от различен произход. Бедно е на въглехидрати и мазнини. Мангото също е включено в 25-те най-полезни храни на света. Плодът му се разрязва на 4, кората му много внимателно се отстранява и след това плодът е готов за консумация. С него могат да се гарнират сладолед, плодови торти, сокове. 
Папая.  Родината на този плод е Южна Африка. Той тежи около 1.5–2 кг. Цветът му е от бледожълт до оранжев, а вкусът му напомня вкуса на пъпеш и малко на банан. Преди консумация се измива, обелва се, разрязва се на две, семките му се изчистват както на пъпеша. Яде се нарязан на парчета.
Папаята е сочен и сладък плод, особено богат на витамин С, бетакаротин и калий. Съдържа ензим, който има антиоксидантно действие и стяга съединителната тъкан, противодейства на задържаната вода под формата на отоци, подпомага борбата срещу инфекции. Плодът участва в диети за намаляване на теглото. Има лечебно действие при бъбречни заболявания.
Джакфрут. Ароматен плод с вкус на ананас и банан. Родината му е Южна Америка. Кората му е зелена, а вътрешността – жълта. Има крушовидна форма с дръжка. Плодът се измива на течаща вода и се обелва, след което се консумира. Той е сочен и сладък. Богат е на въглехидрати и на калий, калций, фосфор и желязо. Съдържа витамин А и по-малко витамин С. Консумира се пресен, варен или пържен.
Рамбутан. Изключително красив декоративен плод с червен или с червено-жълт цвят, топчеста форма с много бодливи косъмчета. На едно клонче има 3, 4 или 5 плодчета. Рамбутанът има сладък до кисело-трапчив вкус в зависимост от зрелостта си. Понякога напомня и на вкуса на пъпеш. Съдържа калий. Богат е на витамин С. Целулозата му е мека. Плодът може да се включва в екзотични плодови салати, компот, конфитюр. Яде се и суров.
Питахая. Плод, подобен на кивито. Напомня  кактус без бодли. Родината му е Африка, но се отглежда и в Южна Америка и в Азия. Плодът е сочен, има фин аромат и освежаващо действие. Консумира се пресен, след като се обели. Месестата част се яде със семките, подобно на кивито. От нея се правят сокове, плодови салати, ароматно сладко. Плодът съдържа витамин С, витамини от група В. Богат е на желязо и на фибри. Препоръчва се като противоанемично средство.
Кумкуат. Той идва от Китай. Наименованието му означава “златен портокал”. По форма е малко по-продълговат от събрата си, но кората му е оранжева и грапава. Тя е сладка и се яде. Сърцевината на плода има леко тръпчив вкус. След измиване на течаща вода кумкуатът се консумира като ябълка, без да се бели. В Италия и в Гърция правят сладко от него. Плодът е богат на витамин С и на висококачествени фибри. Прибавен в умерено количество в плодови салати, им придава приятен специфичен вкус.

Д-р Милка Жижанова – Милушева
диетолог
     

Хапвайте аспержи!

Аспержите – любимата храна на древните египтяни и на… съвременните западноевропейци, е много подходяща за бъдещите майки. Причината е, че белият зеленчук е богат на фолиева киселина, на витамини и минерали, които са много полезни за растящото бебе в утробата.
За консумация се използват листата и стъблата на зеленчука. Стъблото е месесто, крехко, зелено или жълто, ако е расло на оскъдна светлина. Обикновено аспержите се сваряват в леко подсолена вода или пък се ядат консервирани. Поднасят се леко затоплени, полети с разтопено масло или със специален сос. Аспержите съдържат 2% белтък, до 40 мг% витамини С, А, В1 и В2. Захарите в тях са 2.4%
Аспержите притежават и приятен специфичен аромат, който посредством пъпната връв стига до бебето и прониква дори в околоплодните води. Известно е, че човекът има памет за вкусове и ухания още от утробния живот. Ето защо, възпитавайки хранителните вкусове на мъника още преди да се е родил, майката може да се надява, че някой ден той няма да отвърне глава, когато му се предлагат зеленчуци.


Твърди се, че аспержите са полезни и за кърмачките, тъй като стимулират продукцията на кърма…