Тиквата е сред най-любимите дарове на златната есен, които присъстват дълго и на зимната трапеза.
Факти от биографията
За родина на тиквата спорят различни точки на земното кълбо, но най-голям шанс за “бащинството” има Америка. Много индиански племена са боготворели този плод и са му приписвали чудотворни свойства. Днес тиквата се отглежда по целия свят. Познати са няколко вида – обикновена (фуражна), едроплодна (кестенка или цигулка) тиква и готварска тиквичка (сакъзка).
Тиквата е богата на хранителни вещества и в това отношение печели съревнованието с картофите. В зрялата тиква от най-добрите сортове се съдържат до 10% захари (главно захароза и гликоза), до 91% вода, 1% целулоза. От минералните соли в тиквата преобладават калият и фосфорът. В нея се съдържат още калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, кобалт, натрий. В този плод има доста витамин С – 15 мг%, а каротинът в него е повече, отколкото в морковите. Смята се, че тиквата е сред най-богатите на каротин растения. Колкото месестата й част е по-оранжева или яркожълта, толкова по-голямо е количеството на каротин в нея.
Добре известно е, че тиквата има и лечебно действие – печена, варена или сурова се препоръчва при бъбречни, сърдечни и чернодробни заболявания. Поради незначителната киселинност и нежната целулоза тя е много полезна при заболявания на стомашно-чревния тракт и има леко слабително действие. Заради съдържащите се микроелементи (желязо и манган) е подходяща храна за страдащите от анемия.
Тиквата лесно се усвоява от организма, затова е и сред първите храни при захранването на детето. Може да я давате самостоятелно или да я включвате в различни ястия. Тя е незаменима храна особено през зимата, когато няма голямо изобилие от пресни плодове и зеленчуци.
Семките не са субпродукт
Семената на също са ценна храна. Съдържат много белтъчини, мазнини и други активно действащи съставки. Мазнините им са богати на ненаситени мастни киселини. По количеството лецитин тиквените семки се състезават с храните, обявени за първенци по съдържание на това съединение – яйца, мозък и др. Ето защо е добре семките да са по-често на трапезата – до орехите, бадемите, фъстъците и др. Тиквените семки са и изпитано средство за лечение на глисти – заболяване, което се среща най-често сред децата. По-активно е действието на т. нар. “голи” (без люспи) семки, добре счукани в дървен съд, примесени с мед или сладко. Внимание! Малкото дете не бива да има достъп до семките. Има опасност от аспирация в белите дробове.
Как се съхраняват
У нас най-разпространени са белите тикви, които имат нежна и вкусна месеста част и тънка кора. Те са известни под наименованието кестенки. Запазват се по-трудно, защото кората им лесно се наранява, а от най-малкото натъртване плодът започва да загнива. Добре съхранени обаче, издържат и до края на зимата. По-трайни са тиквите, известни под наименованието цигулки. Месестата им част е много вкусна и ароматна.
За съхраняване избирайте добре узрели тикви, без никакви наранявания и драскотини по кората, със запазени дръжки. Кухня “С аромат на тиква”
Млечна супа с тиква и грис
Продукти: мляко 350 мл, тиква 100 г, грис 25 г, захар 15 г, масло 10 г, вода 100 мл.
Приготовление. Почистете и нарежете на малки парчета тиквата и я задушете с вода, докато омекне, след което я пасирайте. Пуснете на тънка струя гриса във врящото мляко. Оставете да ври десетина минути, след което прибавете пюрето от тиквата и захарта. При поднасянето на супата добавете маслото.
Млечен крем с тиква
Продукти: мляко 100 мл, тиква 200 г, ½ яйце (предварително го разбийте и след това отделете половината), орехи или бадеми 50 г, захар 30 г, канела или ванилия.
Приготовление. Сварете млякото заедно със захарта. Прибавете сварената на кубчета тиква. Оставете сместа да се вари, като бъркате, докато се получи гладка каша, след което отстранете от огъня, за да се охлади. Прибавете към крема разбития жълтък, счуканите ядки и накрая белтъка, разбит на сняг. Изсипете сместа във формички.
Ако към крема прибавите 10 г счукан сухар и 10 г масло и оставите да се запече във фурната, ще се получи тиквена паста.