Човешкият организъм е сложно балансирана система, в която дори минималният недостиг или излишък на един елемент може да предизвика каскада от здравни проблеми. Пример за такъв елемент е минералът йод, чиято концентрация в здравия организъм е от 20 до 50 мг. Около 95% от него се намират в щитовидната жлеза, а останалите 5% се съхраняват в млечните и слюнчените жлези, лигавицата на стомаха, както и в кръвта.

Йодът е жизненоважен за правилното функциониране на всички тъкани и органи, тъй като помага на щитовидната жлеза в синтеза на хормоните трийодтиронин и тироксин. Те контролират обмяната на веществата, регулират дейността и развитието на мозъка, нервната система, половите и млечните жлези.

По данни на СЗО близо 1.5 милиарда жители на Земята страдат от недостиг на йод. Въпреки че няма точна статистика какъв процент от заболяванията в България са предизвикани от липсата на йод в организма, по неофициални данни

между 3 и 5% от българите са засегнати

от болести на щитовидната жлеза. Половината от тях се дължат на йодна недостатъчност.

„От намален прием на йод най-често страдат хората в планинските и полупланинските райони, в които почвите губят този химичен елемент заради ерозия. Така се приема по-малко йод с растителната и животинската храна и с водата. Поради географските особености на страната ни около 1/3 от територията ни попада в бедна на йод зона”, обяснява д-р Маргарита Виткина – диетолог ендокринолог в столичната Клиника за жената „Панацея”.

Приемането на необходимото количество йод е особено важно за бъдещите майки, тъй като микроелементът оказва влияние върху развитието на мозъчните структури на бебето още през първите месеци на вътреутробното му развитие. През първите 12 седмици бебето получава тиреоидни хормони от организма на майка си, защото собствената му щитовидна жлеза започва да функционира едва през 4-ия месец.

Липсата на достатъчно хормони

на щитовидната жлеза

провокирана от йоден дефицит, повишава риска от раждане на бебе с умствена изостаналост, съчетана и със забавяне на физическото развитие.

„При лек спад на нормалния йоден прием през бременността съществува вероятност детето да не развие напълно генетично заложения му умствен потенциал”, категорична е ендокриноложката.

Резултатите от редица научни изследвания показват, че близо 72% от децата, родени в региони с йоден дефицит, в различна степен страдат от забавено умствено развитие, имат и проблеми с концентрацията, проявяват хиперактивност.

„Препоръчително е жените, живеещи в планински и полупланински райони,

да започнат йодна профилактика

още преди зачеването

и да продължат приема на микроелемента не само през бременността, но и през кърмаческия период”, съветва д-р Виткина.

Установено е, че при бъдещите майки, страдащи от йоден дефицит, рискът от спонтанен аборт или преждевременно раждане е повишен. При намалена функция на щитовидната жлеза жените страдат по-често от стерилитет. „Дори опитите за зачеване чрез ин витро процедури при тях често са неуспешни, ако нивото на щитовидните хормони е ниско”, уточнява лекарката.

Някои от химичните съединения, съдържащи се в цигарения дим, могат не само да блокират навлизането на йода в щитовидната жлеза, но и да ускорят изхвърлянето му.

„Това, че недостигът на йод има сериозни последствия, не означава, че бъдещите майки трябва на своя глава да приемат допълнителни количества от веществото", предупреждава д-р Виткина. Жените, които страдат от хипо- или хиперфункция на щитовидната жлеза, задължително трябва да се консултират с наблюдаващия ги ендокринолог и да направят изследвания, когато планират бременност.

Даниела Добрева

/Каре/

От колко йод се нуждае бременната?

Близо 90% от йода, който се приема чрез храната, се изхвърлят от организма с помощта на бъбреците. Тъй като в организма няма големи запаси от йод, той трябва да се приема ежедневно.

През целия си живот човек „поглъща” около 3.8 г йод (по-малко от чаена лъжичка). Необходимото количество от минерала, което трябва да приемат бременните и кърмачките, е около 200 мкг дневно.

Съдържанието на йод в естествените храни варира в зависимост от факторите на околната среда (например концентрацията на йод в почвата и използването на торове). Сред най-богатите източници на йод са орехите, рибата, морските дарове и обработените храни, които съдържат йодирана сол. Тези продукти обаче невинаги могат да доставят необходимото количество от минерала на бъдещите майки, живеещи в бедни на йод райони. Допълнително йод трябва да приемат и бременните, страдащи от силно сутрешно гадене, и тези, които се хранят непълноценно през първите месеци на бременността си.