Шоколадът се произвежда от какао, добито от плодовете на дървото Theobroma cacao, което в превод означава “храна на боговете“. За негова родина се смята Южна Америка.

От напитката до блокчето
Древните ацтеки са използвали зърната на какаото за сила и за прочистване на устата и зъбите. А когато хващали краста или имали инфектирани рани, сварявали какаови зърна и промивали с разтвора засегнатите места, които бързо заздравявали. За първи път в Европа какаото е пренесено през ХVІ в., когато Христофор Колумб се завръща от четвъртото си пътуване до Новия свят. Испанският конквистадор Кортекс описва в дневниците си навиците на мексиканския император Монтесума така: “Монтесума не пие други напитки освен шоколад, който се приготвя от стрито какао, ванилия и подправки, така че да се получи пяна с плътността на мед, която се топи в устата.”


В продължение на столетия шоколадът е известен единствено и само като напитка. Чак през 1879 г. Родолфо Линдт създава метод, при който какаовите масла се добавят обратно в готовата течност и това позволява втвърдяването й на блокчета. В началото какаото и шоколадът са били използвани като лекарства, най-вече за възстановяване на загубено тегло или за подобряване на състоянието на кожата при болни, отслабнали рязко.

Научната биография
Шоколадът е пълноценна и висококалорична храна. Той съдържа 61% въглехидрати, 30% мазнини и 5–8% белтъчини. Неговата калоричност се дължи преди всичко на млякото и захарта, с които се приготвя. Ако не се прекалява с него, шоколадът не само не е вреден, но е полезен елексир и за децата. Мазнините в него са съставени от ненаситени мастни киселини – стеаринова и палмитинова, мононенаситени – олеинова, и само 2% полиненаситени, представени от линолевата киселина. Независимо от значителното количество наситени мастни киселини в шоколада, те имат неутрален ефект по отношение на лошия холестерол и не водят до повишаването му.


Шоколадът е богат на соли и минерали – калий, магнезий, желязо, които имат благоприятен ефект върху сърдечно-съдовата система. Освен това той е истински коктейл от витамини – А, В, В2, С, D и Е.
В шоколада се съдържат и активните вещества теобромин, кофеин и теофилин, на които се дължи тонизиращият му ефект.
Специфичното благоприятно действие върху сърдечно-съдовата система, което оказва шоколадът, идва от биологично активните вещества от групата на полифенолите. Те са естествени съставки на растенията, които проявяват антиоксидантно действие. Това действие на шоколада е в основата на профилактичния му ефект за сърдечно-съдовата система.
Полифенолите в какаото и в шоколада принадлежат към групата на флаваноидите, които регулират имунната функция.
За разлика от много сладки продукти, в които има рафинирана захар, какаовото масло предпазва глечта на зъбите от замърсяване и пропукване. Шоколадът има силен противобактериален и дезинфекциращ ефект и по този начин потиска развитието на бактерии в устната кухина, които са основен източник за образуване на кариеса. Японците например произвеждат паста за зъби с какаово масло.

Като наркотик…
Шоколадът има възбуждащо действие. Ето защо не бива да го давате на детето преди сън. Кафявата (или бяла) сладост е наркотик, подобен на теобромина, който има близко, но по-слабо действие от марихуаната. За да се почувства наркотичното му въздействие обаче, трябва да се изяде най-малко половин килограм шоколад. Консумацията води до освобождаване на допамин в мозъка, който се свързва с удоволствието, но предизвиква и пристрастяване. Това отчасти обяснява защо някои са неистови фенове на шоколада и не могат да преживеят и ден без него.
Действително този десерт е вреден в големи количества, но в малки не само е една от най-вкусните, но и от най-полезните храни. В менюто на Вашето дете обаче шоколадът трябва да е екстра, а не основно ястие.
Използвайте го най-вече при приготвянето на различни закуски и десерти. Тъй като тяхната калоричност е по-висока, комбинирайте ги с по-нискокалорични основни ястия, каквито например са безмесните.
Добре е шоколадовите изделия да се консумират от деца над 1 ½ год.

Шоколадова кухня
Мраморен кейк
Продукти: захар 200 г (почти 1 ч.ч.), квасено мляко 200 г (1 ч.ч.), 3–4 яйца, мазнина 100 г (½ ч.ч.), брашно 500 г (3 ч.ч.), сода бикарбонат 5 г (1 равна ч.л.), какао 30 г (2 равни с.л.), 1 ванилия.
Приготовление: Разбийте захарта с яйцата. Прибавете киселото мляко и содата, която предварително сте разбъркали с част от млякото. Постепенно (лъжица по лъжица) прибавяйте мазнината и брашното. Накрая добавете и ванилията. От сместа за кейка отделете 1/3 част в отделна купичка. В тази част разбъркайте добре какаото, след което изсипете сместа във форма за печене – първо половината от бялата смес, след това кафявата и най-отгоре останалата част от бялата.
За да стане по-интересен кейкът, преди да го сложите да се пече, с нож направете зигзагообразен разрез през тестото.