Тя учи бизнес икономика в САЩ три години, след което се връща в България и записва маркетинг в УНСС. Но в душата ѝ винаги ще има място за генното инженерство – една несбъдната мечта. До тук добре, но това, което следва би трябвало да бъде голяма изненада, ако съдим по миналото. Днес Джулия Ангелова е професионален гримьор, чието сърце обожава танца на четката за руж, сенки или фон дьо тен върху лицето. Повече от десет години успява да е сред любимите създатели на макиаж, работи с популярни личности, a и не само. Дали ще подчертае естествената ви красота, или ще ви подари нова самоличност, зависи от вас.
 
Започнах кариерата си в бутик на известна козметична марка, където научих основните неща за типовете кожа и за грима. Там гримирах клиентките, а година по-късно напуснах. Направих си визитки, раздадох ги в салони насам-натам и хората постепенно започнаха да научават за мен.
 
Първата известна личност, която гримирах, беше Славка Калчева. След това тя пожела отново да работим заедно – в НДК, на концерт, който предстоеше. Отидох там, гримирах я и когато нейните колежки я видяха, много харесаха крайния резултат. Така започна и съвместната ми работа с популярни изпълнители.
 
Обичам работата си, защото от хоби се превърна в професия, защото е моя страст и дарба, нещо, което не можеш да научиш наизуст, ако не го носиш в себе си.
 
Гримът прикрива, дава нов облик, но не и нова душа.
Синът ми е сбъдната моя мечта и мое щастие. По своята емоционалност прилича на мен, но притежава много по-добри качества.
 
Възхищавам се на добродетелите, които откривам в хората около себе си. В днешно време останаха малко хубави и добри неща, на които да се радваме.
 
Постоянно си задавам въпроса защо животът е толкова кратък и защо всички се стремят единствено към материалност, пропускайки истински важните неща.
 
Животът обича смелите, защото слушат сърцето си, а не разума. На тези хора всичко им се подрежда в точното време.
 
Смея се, когато ми се смее, и плача, когато ми се плаче. Aз съм безкрайно откровен човек, не крия емоциите си. С времето разбрах, че това не е порок и се възнаграждава от живота.
 
Страхувам се от неизвестността, но се боря с тези страхове.
 
Мечтая да се върна в Америка, за да видя майка си и един мой много добър приятел, мексиканец. Мечтая да пътувам до екзотични места, да отида на сафари, да се кача на слон, на камила. Мечтая да усетя аромата на нови светове, да се наслаждавам на безценни гледки.
 
Най-близките ми хора са трима – синът ми, баща ми и най-добрата ми приятелка. Те са сила и спокойствие за мен, с тях съм това, което съм.
 
Разговора проведе Виржиния Маровска