Ученичката от С “9 месеца” на училище Галина Христова разказва как майчинството я променя, и то към добро.
“Когато детето ми се роди, си обещах много неща. Някои бяха малко неясни – ще се грижа добре за теб, ще те предпазвам от всичко лошо. Други бяха по-определени – ще те кърмя най-малко шест месеца, никога няма да те пляскам.


Раждането на моето дете беше съдбовен момент в живота ми, изпълнен с болки и емоции. Беше ден, който никога не се забравя и, разбира се – време за решения. До този момент бях вземала много решения, голяма част от които така и не изпълних.
Да имаш дете, беше нещо различно. Майчинството означаваше, че ролята ми в живота се променя – аз вече не бях същата жена, стараеща се да се представи в нова, по-добра светлина. Бях майка – истинска и завинаги, и въпросът беше каква личност, каква майка ще виждат очите на детето ми.

Опитвах се да правя всичко по-добре
Може би се сещате каква ирония се получаваше – вземах решения да живея по по-добър, по-здравословен начин в същото време, когато бебето ме беше докарало до истински хормонален хаос, какъвто е животът с новороденото. Не съм сигурна дали това наистина беше моментът за смели решения.
Исках например да имам подреден дом. Не желаех бебето ми да расте в студентска обстановка, с разгъващ се диван за спане и безразборно натрупани навсякъде учебници. Когато бебето се роди, с мъжа ми още бяхме студенти. Вместо по-подредена, обстановката ставаше все по-разхвърляна, защото към книгите се добавиха безбройните бебешки принадлежности.
Опитите ми да се храним по-здравословно също не се увенчаха с особен успех. Известно е, че ако искаме децата ни да предпочитат здравословна храна, ние също трябва да я предпочитаме. Когато детето гледа как мама и татко с удоволствие похапват броколи, то все някога ще повярва, че зеленчуците са полезни. А не непрестанно да му говорите за екологично чистите храни, а щом то си легне, да поръчате пикантни пилешки крилца от ресторанта.

Исках да стана по-добра
Мечтая си детето ми да смята, че съм добра. Не само че съм добра майка, но че съм и справедлива, и достойна за уважение и че допринасям светът, в който живея, също да става по-добър. Затова, ако ми върнат повече в магазина, не вземам парите, участвам в благотворителни кампании и решавам винаги да споделям с детето си за какво бих искала да харча парите си.
Разбирам, че е смешно, когато някои родители се стараят да се представят в неискрена светлина пред детето си – носят дрехи на сираци, за които изобщо не се интересуват, водят малчугана на църква, макар да са атеисти. Ако не сте искрени, по-добре изобщо не се захващайте с такива акции.
Вярно е, че повечето родители подхождат честно към  “нещата от живота”. Те се стараят да проявяват благотворителност и искат да научат и децата си на това. Аз установих, че не само искам детето ми да ми се възхищава – майчинството ме подтиква наистина да съм достойна за възхищение.
Откакто съм майка, съм склонна към милосърдие, защото мисля за другите майки и за децата им, за хората, които са болни или гладни. Много повече съчувствам на тези, които живеят трудно, и изпитвам потребност да им помагам.
Имам искрено желание да се променям към по-добро, но ми се вижда глупаво да вярвам, че това може да стане с решения. От друга страна, опитът в отглеждането на детето ме доведе до силния порив да правя най-доброто за него и да помагам светът да се превърне в добро място, където то да живее. Макар че не успях да стана това, което исках заради него, може би то успя да ме промени към по-добро. Това в края на краищата е обнадеждаващ резултат.
Ако чуете, че звънецът на входната врата звъни, вероятно ми носят поръчаната пица с люти чушки. Ако не се спънете в някоя от разхвърляните навсякъде книги, може да ми правите компания на масата. Утре непременно ще подредя безбройните хартии и учебници и смятам да подаря трийсетина тома на някоя библиотека.
Така утре вечер може би ще успея да сервирам на разтребената маса сандвичи с тофу и задушени броколи...