„Татко пробва твоя сутиен вчера. Видях го! Сложи го върху ризата си. Не ми ли вярваш? Питай го…” Това са думи на 3-годишната Натали, която накарала Вероника Попова да се усъмни в здравия разум на съпруга си – учител по география. Естествено той никога не е обличал бельото на Вероника. Малката къдрокоска измислила всичко. Близките се смеели на историята, но младата майка се притеснила, че нещо с дъщеря й не е наред. Да лъжеш, за да избегнеш наказанието или да получиш парче шоколад, е напълно разбираемо, но да го правиш просто ей така? Нима е нормално? Още повече, че Натали никога не признала, че историята не е вярна. Дали Вероника трябвало да настоява дъщеря й да каже истината, или да я остави да живее с измислицата, като по този начин насърчи нейната фантазия? Всъщност факт е, че малките деца


не правят разлика между истина и лъжа
Колкото и да не ви се вярва, дори техните постоянни измишльотини могат да са признак за нещо добро. Доказано е, че в детската градина малчуганите с висок коефициент на интелигентност са по-склонни да лъжат. Малките лъжци показват също и повече социални умения от малчуганите, които винаги казват истината. Не е ли това добра новина? Разбира се, не бива винаги да си затваряте очите за лъжите на вашето мъниче, ако искате то да израсне възрастен, който ясно разбира къде е границата между истината и фантазията. Ето защо трябва да сте наясно кога може да допуснете детето ви да си измисля, без това да му навреди, и кога трябва да си поговорите с него сериозно.

Малките, безобидни лъжи
са характерни за децата на възраст между 2 и 3 години. „Ако усетя, че единият от близнаците е напълнил пелената за еднократна употреба и попитам кой го е направил, те винаги лъжат. Наясно съм, че те не обичат да сменям пелените им и затова го правят”, разказва Ивана, майка на 2-годишните Даниел и Виктор. Лъжите, които могат да ги предпазят от наказание или неприятни за тях последствия, са напълно типични за малчуганите. Те са способни да измислят какви ли не истории, само и само да получат това, което искат. В такива случаи няма смисъл да насилвате детето си да казва истината, тъй като то не разбира, че прави нещо нередно. От друга страна, забранените неща са толкова забавни. Ако 2-годишното ви момче дръпне силно опашката на котката и след това каже, че нейният въображаем приятел „вълкът” го е направил, най-добрата ви реакция би била да обясните на непослушника, че и котката усеща болка, когато той я измъчва. Не се карайте на детето за подобни измислици. Добра тактика е да не го обвинявате за белите, които е направило, а да посочвате фактите. Не казвайте: „Защо счупи вазата, виж какво стана!” По-добре кажете: „Виж, вазата е счупена, толкова жалко!” Ако покажете гнева си, детето няма да разбере, че е направило нещо лошо.
Малко по-големите деца започват да си измислят приятели, с които се приспиват вечер или ходят на гости. Те им разказват истории, споделят ежедневните си вълнения. „Христина имаше две въображаеми сестри. Не правеше нищо без тях. Дори настояваше да слагам две отделни чинии, за да има и те какво да ядат. „Сестрите” й можеха да правят неща, които не й разрешавах – да се обличат в къси панталонки през зимата, да си лягат късно и да ядат само шоколад”, разказва Яна Попова. Някои малчугани си измислят огромни въображаеми чудовища или безстрашни герои пазители. Всъщност това не е лъжа. Във фантазията на малкото тези герои са реални, цветни, имат чувства. Те са от огромно значение за детето. Няма смисъл да се притеснявате за него, ако то има здрава връзка с роднините и приятелите си, ако виждате, че се усмихва на мама и баба, че усеща тяхната обич. Стига да живее достатъчно добре и в реалния свят, оставете го да се отдава и на фантазията си. Това значи, че не чувства липса на обич и внимание. „Когато дядото на Христина почина, и въображаемите й сестри също изчезнаха.” Постепенно децата израстват периода на въображаемите приятели и приемат реалността.

Павлина Симеонова
психолог