Думата Чувство според лингвистите означава „докосване“ и се отнася до способността на нещата в природата да се движат и променят. Това е причината за еволюцията и движението на живота. Да чувстваш означава да активираш способността си да бъдеш докоснат, задвижен и променян от събития, от природата и хората около теб. Чувствата са реакции на нашето тяло, те са здравословни технологии за справяне със сътресенията в живота. Нашите чувства са вградени в нас здравословни средства, които природата ни е дала, за да се раздвижим и да разрешим проблемите си, да измислим нови начини за справяне с тях и да изобретим полезни алтернативи за да можем да се развиваме. Личното развитие не означава да си момче от дърво, а истинско момче. Както очите на Пинокио могат да плачат, жилите му да пукат, зъбите му датракат, устните му да се усмихват, той не бяга от живота, той идва към него, като започва да чувства.  Или да си като една от тези жени, които носят маската на безразличието, парадирайки с нея като знак за чест и достойнство. 

Хората, които са здрави психически и духовно, се вълнуват от случващото се с тях и другите, като събитията около тях им въздействат, те чувстват и го показват. Те не са непоклатими стоици, те са проницателни.

Чувствата са пътека към интимността, те са уязвими и меки, те не са контролиращи. Понякога знаем, че изпитваме нещо, но не знаем точно какво. Когато се откажем да се спасяваме в разсъждения и абстракции, ние ставаме способни да приемем дори нежеланите си чувства с безусловно „Да“, оставяме ги да извървят своя собствен път вътре в нас, без да им се месим.

Как чувствата стават безопасни?

Ние се раждаме с пълен потенциал да изпитваме и изразяваме всички чувства. За да се активират правилно тези наши чувства, те трябва да са безопасни още от ранното ни детство. Това се случва, когато нашите родители отразяват чувствата ни, а по-късно в живота ни това правят другите хора. Да се отразяват чувствата означава те да бъдат посрещнати с внимание, приемане и зачитане; уважение и допускане. Те са основните съставки на загрижеността и разбирането. Отразяването на чувствата ни в детството оказва влияние на по-късен етап от нашето развитие да бъдем в безопасност за да почувстваме, че можем да плачем, когато сме тъжни, да викаме когато сме гневни, да треперим от страх или да се смеем от радост и щастие. Когато чувствата ни са били отразявани в детска възраст, то те се изразяват лесно на по-късен етап и в партньорските ни взаимоотношения. Отразяването ни подготвя за интимност, за даване и получаване, заизразяване и приемане на чувствата към партньора и тези които обичаме.

Как да приемем чувствата на другите?

За да приемем напълно чувствата на другите и да им помогнем да преминат през своите емоции, ние оставаме до тях с внимание, приемане, зачитане, уважение и допускане, без нагласата на егото, която се състои от страх, привързаност, контрол, осъждане, оплакване, обвинение, презрение или цензура. Пример за това как да приемем чувствата на другия е като:

Оставяме хората до нас да преживеят своята скръб или болка по своя собствен начин, с уважение към времето, което им е необходимо, със състрадание към тяхната болка и без да се опитваме да ги поправяме.
Изслушваме гнева им с чисто внимание, без да призоваваме защитите на егото и без каквито и да е опити да им доказваме, че грешат или да им отмъщаваме.

Стоим до тях, докато преживяват своите страхове. Насърчаваме ги и се присъединяваме към тяхното забавление, щастие и радост, подкрепяйки и импулсирайки ги. Така близостта придобива смисъла на обмяна на нашите чувства, с подкрепата, показана чрез внимание, приемане, зачитане, уважение и допускане и без намесата на всякакви предрасъдъци. Да кажем „Да“ на чувствата си означава да сме в безопасност и с тези с които общуваме да открият в нас, чувството което им отговаря, така че да ни приемат и обичат. Много често чрез приказките, поговорките и мъдрите мисли ние можем да разпознаем себе си и да създадем по-сигурна самооценка за справяне с предизвикателствата на реалността.

Когато прочетох тази притча се замислих за чувствата и техния смисъл:

„Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.

Богатството преминало покрай Любовта… 

Любовта казала: „Богатство, вземи ме със себе си!“, Богатството отговорило: „Не мога, имам много злато на кораба си и няма място за теб.

“Любовта решила да помоли Суетата, която също преминавала в красив кораб.

„Суета, моля те, помогни ми!“ „Не мога да ти помогна Любов, ти си цялата мокра, може да повредиш кораба ми“ - отговорила Суетата. Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила: 

„Тъга, позволи ми да избягам с теб!“ „Не мога, Любов… Толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама…

“Щастието също преминало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала…

Внезапно се чул глас: „Ела, Любов, аз ще те взема със себе си. “Гласът бил на непознат възрастен…Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на брега, непознатият продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:

„Кой ми помогна“ „Помогна ти Времето.“ - отговорило Познанието. „Времето ли?“ - учудила се Любовта. „Но защо Времето ми епомогнало? “Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: „Защото само Времето е способно да разбере колко Велика е Любовта!“

Позволете си да кажете Да на чувствата и се обичайте!!!


Текст: Milenita May

ПРОЧЕТИ ОЩЕ